Решение № 181 от 20.10.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. *****, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно наказателно дело № 20261420200592 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д–63д от ЗАНН.

Образувано по жалба на Д. Б. Д. от с.*****, обл.*****, ЕГН **********,чрез адв.Е.И. от ВрАК, срещу Наказателно постановление № 24-0967-000541 от 04.07.2024 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР гр.*****, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева.

С така подадената жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и поради противоречие с материалния закон. НП не било връчено на нарушителя, при което бил нарушен чл.58 ал.1 ЗАНН. В случая не била приложима фикцията на чл.58 ал.2 ЗАНН. Било налице нарушение на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като в НП липсвало пълно и ясно описание на доказателствата, които потвърждават нарушението,което било съществено процесуално нарушение. Вмененото нарушение не било доказано по никакъв начин.

При гледане на делото жалбоподателят поддържа жалбата,така както е подадена.

Ответникът редовно призован не се е явил в съдебно заседание и не е ангажирал становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС *****, с което е представена административната преписка, се моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Не се претендират разноски. Прави се възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение под предвидения ориентировъчен в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа минимум.

Настоящият състав е приел депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и против акт от категорията на обжалваемите - НП. Разгледана по същество депозираната жалба се явява неоснователна.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и 1 съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение с.GA № 1233367/19.06.2024 г., затова, че при управлението на лек автомобил м.„*****“ *****с рег.№ *****, в с.*****,обл.*****, водачът/жалбоподателят/ е без поставен обезопасителен колан,с какъвто автомобилът е бил оборудван. Жалбоподателят бил спрян от полицейските служители,които му съставили на място АУАН., в който описали, че на 19.06.2024 г., в 19.45ч. часа, в с.*****,обл.***** на ул.Г.Д.,при кръстовище с ул.“*****“, жалбоподателят управлява описания по горе лек автомобил , без да използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя,подписан е от него,връчен му е,като в графа „възражения“ е отразено,че няма такива.Възражения не са постъпили и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Констатирано е в АУАН, че водачът е извършил следното нарушение: не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл.137а ал. 1 от ЗДвП .

Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с описана идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50.00 лв.

Изложеното до тук се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.

По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени доказателства:: АУАН с.GA №1233367/19.06.2024 г,; Наказателно постановление № 24-0967000541 от 04.07.2024 г, издадено от началник група към ОД МВР - *****, сектор „Пътна полиция” *****;справка от НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес на нарушителя,ЕР № 90818 от 30.04.2025г. И ЕР от 27.11.23г., докладни записки – два бр., Справка за нарушител/водач;извлечение от АИС АНД, Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи,пълномощни.Писмените доказателства не се оспорват от страните,поради което съдът няма основание да ги изключва от доказателствената съвкупност.

В хода на делото са събир а н и и гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Р.И. -актосъставител и Б.Б. – свидетел, очевидец на нарушението и при съставяне на акта. Свидетелите–полицейски служители,актосъставител и очевидци на нарушението заявяват,че не си спомнят конкретни факти във връзка с проверката и съставяне на акта,тъй като било доста отдавна – през 2024г.При предявяване на АУАН свидетелите заявяват,че подписите срещу имената им са техни. Съдът дава вяра на показанията на разпитание свидетели. Същите са незаинтересовани от изхода на делото.

Показанията им са последователни и безпротиворечиви, и се подкрепят и от останалите доказателства по делото, вкл. и от изявленията на самия жалбоподател.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - младши автоконтрольор към ОД МВР - *****, сектор „Пътна полиция“, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя актове за нарушения по този закон.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, от компетентен орган, съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.АУАН съдържа задължителните реквизити,визирани в чл.42 ЗАНН.

2

Спазена е разпоредбата и на чл.57 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление съдържа всички минимално изискуеми реквизити.Нарушението е описано точно и ясно, ведно с обстоятелствата, при които е извършено. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е правилно определено. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. Правилно,както се изложи е квалифицирано деяниянието, с оглед текстовото му описание, посочена е дата и място на нарушението, както и извършителя. Посочена е санкционната разпоредба, въз основа на коятото е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, посочена в АУАН и НП. По категоричен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение.

В разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП се предвижда, че „водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Деянието правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и правилно е подведено под санкционната норма на чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от Закона за движението по пътищата,според която,редакция към момента на извършване на нарушението“ Наказва се с глоба 50 лв. водач, който:

7. (доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска;

Съдът не споделя довода на процесуалния представител на жалбоподателя,че вмененото нарушение не било доказано.Изслушаните свидетели не си спомнят подробности относно нарушението,с оглед отдалечеността му във времето,но са категорични,че подписите в АУАН са техни,с което удостоверяват и потвърждават отразеното в АУАН относно нарушението.При съставяне на АУАН не са допуснати процесуални нарушения,не се и навеждат подобни доводи.Според съда доказателствената сила на редовно съставения АУАН срещу наказаното лице, въведена с нормата на чл.189 ал.2 ЗДвП не е оборена от събраните по делото доказателства.

При формиране на горния извод съдът взе предвид и факта,че жалбоподателят не е правил възражения нито при съставянето на акта,нито в по-късен момент,което предполага съгласие от негова страна с отразеното в акта към момента на съставянето му,и ангажираното в хода на делото становище в обратна насока е защитна позиция,а не отражение на обективната действителност, която не се подкрепя от никакви доказателства.

Пледирайки чрез процесуалния си представител за приложение на чл.137а ал.2 ЗДвП жалбоподателят на практика признава,че е извършил конкретното нарушение,т.е.,че е управлявал л.а.без да използва предпазен колан,с който автомобилът е бил оборудван.

Възражението за приложение на чл.137а ал.2 ЗДвП е неоснователно.

Разпоредбата на чл.137а ал.2 от ЗДвП допуска изключения, като в нея е предвидено, ч е определени лица могат да не използват обезопасителни колани. От представеното по д е л о т о ЕР,касаещо негово заболяване,обаче, не може да се направи извод, че жалбоподателят попада сред категорията лица, които могат да не използват обезопасителни колани, а установяването на този факт е в негова доказателствена тежест,По смисъла на цитираната разпоредба е предвидено изключение от общото задължение за използване на 3 обезопасителен колан от водачите и пътниците,когато физическото състояние на тези лица не позволява тяхното използване. Касае се за такива случаи,при които употребата на колан сама по себе си представлява опасност за пътника или водача с оглед особеностите на здравословното му състояние. Визира се наличие на обективна, а не субективна пречка,която безспорно почива на медицински критерии и следва да бъде установена по несъмнен начин от позоваващия си на нея..В представеното ЕР липсват данни дали при наличие на изброените заболявания използването на обезопасителен колан е невъзможно или неоправдано спрямо риска който се крие за него. Голословните твърдения в тази насока и наличие на ЕР за определени заболявания не обосновават директно приложение на чл.137а ал.2 ЗДвП.

Представеното ЕР, касаещо заболяване на дъщеря на жалбоподателя е неотносимо към предмета на делото, тъй като касае друго лице.

Правилно наказващият орган е приложил и санкционната норма, като именно в чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП е предвидена глоба за водач, който не изпълнява задължението си за използване на обезопасителен колан, каквото виновно поведение в случая е налице.

Наложената санкция е в императивно предвиденият в закона размер от 50.00 лева / редакция към момента на извършване на нарушението/, поради което пред съда не стои въпроса за индивидуализация на наказанието.

С оглед гореизложеното, съдът намира въззивната жалба за изцяло неоснователна, тъй като извършването на административното нарушение от обективна и субективна страна от страна на санкционираното лице е безспорно и категорично установено и доказано, спазени са правилата на процесуалния и на материалния закон при издаването на АУАН и НП, поради което съдебният състав намира, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото на ответника се дължат сторените в производството разноски,но такива в случая не се претендират.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН, Врачанският районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0967-000541 от 04.07.2024 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР гр.*****, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на Д. Б. Д. от с.*****,обл.***** е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева ./ 25,56 евро/