Решение № 9216 от 20.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9216 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110167370 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 23.12.2024 г., на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу ответника Т. В. Л., с която са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията на ищеца спрямо ответника, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №19063/21.06.2024 г. по ч.гр.д. № 28292/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в, а именно:

- 3111.50 лв., представляваща непогасена част от главница по Договор за потребителски паричен кредит № 3094503 от 07.02.2018г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Т. В. Л., вземанията на кредитора по който са цедирани на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 09.11.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението /13.05.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането;

- 452.46 лв., представляваща договорна лихва за период от 21.07.2022 г. до 21.01.2024 г.;

- 661.35 лв., представляваща мораторна лихва за период от 21.07.2022 г. до 13.05.2024 г.

Ищецът твърди, че на 07.02.2018г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 3094503 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Т. В. Л., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 8560,00лв. (осем хиляди петстотин шестдесет лева), а кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 72 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 21.01.2024г.

Сочи, че след усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си, като остана непогасена главница - 3111,50лв. и съответните лихви.

1

Сочи, че кредитът е станал изцяло изискуем на 21.01.2024г., когато настъпил падежът и на последната вноска.

Твърди, че на 09.11.2023г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с ЕИК 175070632 и „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК 131001375, по силата на който задължението на Т. В. Л., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 3094503 от 07.02.2018г., е прехвърлено на „Еос Матрикс" ЕООД.

Сочи, че на 13.03.2024 г. пълномощникът на цедента е изпратил до длъжника уведомление за цесията по реда на чл. 99 ЗЗД на посочения в договора адрес, но писмото се е върнало в цялост с отбелязване „непотърсено". С оглед на това, намира, че длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземане с връчването на Уведомлението изходящо от цедента, като приложение към настоящата исковата молба.

Сочи, че поради непогасяване на дължимите суми по кредита „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е подал на Заявление до Софийски районен съд за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано частно гражданско дело № 28299/2024г. на СРС, 76 с-в и е издадена Заповед за парично изпълнение.

С оглед подаденото от ответника възражение и дадените от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

Моли съдът да установи дължимостта на вземанията, така както са обективирани в заповедта за изпълнение.

Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът Т. В. Л. подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Оспорва материалната легитимация на ищеца да претендира плащане по процесния кредит, доколкото счита, че извършената цесия е нищожна и не поражда правни последици.

Твърди, че разпоредбите на чл. 13, ал. 6 и 7 от Общите условия на процесния договор за потребителски кредит, с които е предвидено, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД може по всяко време да прехвърли правата си по него на трети лица или части от него, заедно с дължимите лихви, такси, комисионни и други разноски, като уведоми потребителя писмено за това, за което потребителят дава предварително съгласие, са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 16 от ЗЗП.

Предвид горното, намира, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД не е имал законовата и правна възможност да прехвърли на ищеца с договора за цесия процесните вземания на ответника, тъй като клаузите за същата се явяват нищожни, като противоречащи на забраната на чл. 26, ал. 1 от ЗПК, и не са породили правни последици

В условия на евентуалност, намира, че договорът е недействителен на основание чл. 23 ЗПК, доколкото при сключването му не са спазени изискванията на ЗПК, уреждащи задължителното съдържание на договора относно посочването на размера и начина за определяне на Годишния процент на разходите.

С оглед на това, както и предвид обстоятелството, че по договора за потребителски кредит са извършени множество плащания, намира, на осн. чл.

23 от ЗПК, сумите следва да бъдат използвани за погасяване само на 2 главницата по кредита, а всички претендирани от ищцовото дружество акцесорни задължения се явяват изцяло недължими.

Моли за отхвърляне на исковете на предявените искове, претендира разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателност на предявения главен иск ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за потребителски кредит, сключен при спазване изискванията на ЗПК, както и съдържанието на същия; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил, сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ настъпила изискуемост на вземанията по кредита; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени; 5/ вземанията на кредитора да са прехвърлени в полза на ищеца по силата на действителен договор за цесия, за което обстоятелство ответникът да е надлежно уведомен;

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата.

В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане.

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от Договор за потребителски паричен кредит № 3064503 от 07.02.2018 г., се установява, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставило на Т.

В. С. кредит в размер на 8000 лв., при договорена такса за разглеждане на кредита – 560 лева и месечна застраховка, като кредитополучателят се е задължил да върне кредита в срок до 21.01.2024 г. на 72 равни месечни вноски, включващи главница, лихва и застрахователна премия, съобразно погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Договорът е сключен при общи условия.

Установява се от представения по делото договор, от погасителния план към него и от изготвената по делото ССчЕ, че сумата от 560 лева – такса за разглеждане на кредита е включена от заемодателя като част от главницата по задължението, олихвява се и се погасява заедно с нея, т.е. стойността на кредита възлиза на сумата от 8560 лева.

Установява се, че страните са договорили фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 16.50%, както и ГПР в размер на 24%.

Не е спорно, а и се установява от изготвената по делото ССчЕ, че кредитът в общ размер на 8560 лева /т.е. с включването на таксата за разглеждане към главница/ е изцяло усвоен по следния начин:

3

Част от сумата по главницата е използване за рефинансиране на други задължения, като преводите са извършени на 08.02.2018 г. /600,00 лв. към Микрокредит с IBAN за погасяване *** - 1 679,01 лв. към Кредисимо с IBAN за погасяване *** - 1 000,00 лв. към БНП Париба Пърсънл Файненс, по номер на кредит CARD-15426193, с IBAN за погасяване ** 1960,14 лв. към БНП Париба Пърсънл Файненс, по номер на кредит PLUS-14956196, с IBAN за погасяване *** 540,00 лв. към Пиреос с ІВАN за погасяване ***/;

2 220,85 лв. са преведени на кредитополучателя Т. В. Л. с основание „Паричен заем 3094503" , а остатъкът от 560,00 лв., представляваща такса разглеждане, е удържана при отпускане на кредита.

Не е спорно, а и се установява от приетата и неоспорена от страните експертиза, че длъжникът е извършил погасителни плащания по кредита в общ размер на 11206.41 лева.

Установява от изготвената от вещото лице експертиза, пояснена от вещото лице в рамките на проведеното по делото изслушване по реда на чл.

200 ГПК в открито съдебно заседание, че при изчисляване на ГПР по делото са включени като разходни компоненти лихвеният процент и таксата за разглеждане. Не е включена застраховката по кредита в общ размер на 812.88 лева, чиято месечна застрахователна премия от 11.29 лева е включена във формирането на погасителната вноска по кредита.

Установява се от представения заверен препис от договор за прехвърляне на вземания от 09.11.2023 г., че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС Матрикс” ЕООД е бил сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, като от приложение № 1 към договора, се установява, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлило на ищеца по настоящия иск вземанията си към ответника по процесния договор за кредит /л. 31/

От представения заверен препис от уведомление за прехвърляне на вземане и разписка е видно, че цедента, чрез пълномощника си – цесионера по сделката, е изпратил уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, а от представения препис от известие за доставяне се установява, че пратката е върната като непотърсена от получателя.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху материалноправната легитимация на ищеца да претендира плащане по процесния кредит, както и върху въпроса за действителността на процесния договор за паричен заем, съобразно наведените с отговора на исковата молба възражения.

Във връзка с горното, съдът намира следното:

Съгласно чл. 99, ал.1 - 4 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е 4 длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права или вземания по силата на който способ, се стига до промяна в субектите на облигационно правоотношение, като кредитор става цесионерът, на когото цедента е прехвърлил едно свое вземане. Като всеки договор и цесията следва да отговаря на условията за действителност, установени в общия закон /ЗЗД/.

Няма спор в практиката на съдилищата, че обект на цесионната сделка могат да бъдат само съществуващи вземания, но не и бъдещи такива, като същите следва да са определени или определяеми към момента на сключване на договора /така напр. Решение № 196 от 22.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3871/2017 г., IV г. о., ГК/ Според възприетото от ВКС разбиране, изразено в решение № 32/09.09.2010 г., определяемостта на съдържанието на престацията по договор за цесия, независимо от основанието на което се извършва тя, е изискване за действителност на сделката.