Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 206 от 02.10.2020, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 687/2020
Вид
Решение № 206
Подписан
02.10.2020
В сила
01.10.2020
Състав
Георги Кирилов Пашалиев, Георги Методиев Павлов, Галина Димитрова Жечева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

Номер 206

01.10.2020 г.

Град гр. Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Добрич

На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Галина Д. Жечева

Георги М. Павлов

Георги К. Пашалиев като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Въззивно гражданско дело № 20203200500687 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 3104/14.07.2020 г. на Н. Р. Р. – длъжник по изп. дело № 2026/2015 г., срещу Разпореждане от 13.07.2020 г. на ДСИ при Районен съд Добрич, с което е отказал прекратяване на принудителното изпълнение.

В процесуалният документ се твърди, че от образуване на изпълнителното производство до подаване на искането за прекратяването му не е извършено нито едно изпълнително действие. Сочи се също, че давността за вземането за издръжка по изпълнителния лист е изтекла през 2012 г., а изпълнителното дело за принудителното удовлетворяване на кредитора е образувано едва през 2015 г. Оттук заключава, че е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Прави искане отказът производство да бъде отменен. за прекратяване на изпълнителното

Взискателят Р.Р. не е подал възражение в тридневен срок.

В мотивите си съдебният изпълнител е оспорил правните изводи на длъжника за наличие на основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В тази връзка изтъква, че съдебният изпълнител не може да се произнася по материалноправни 1 въпроси, какъвто е този за погасяването по давност на вземането на кредитора. Сочи, че редът за защита в случая е този по чл. 439 от ГПК.

Прави искане жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът намира следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 2026 е образувано по молба с вх. № 1672/20.05.2015 г. на взискателя Р.Р., действащ чрез законния си представител – К.Х., срещу длъжника Н.Р., и на основание изпълнителен лист от 14.05.2015 г., издаден въз основа на Решение № 23/29.06.2007 г. по гр.д. № 442/2007 г. по описа на Районен съд Добрич. По силата на съдебния акт длъжника е осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 60, 00 лева, считано от 20.02.2007 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

В хода на изпълнителното производство до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение. Посредством множество писма до държавните органи е поискана информация за притежаваното от длъжника имущество.

Н.Р. е подал искане с вх. № 2742/03.06.2020 г. за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Частният съдебен изпълнител се е произнесъл с Разпореждане от 13.07.2020 г., с което е оставил без уважение искането за прекратяване на принудителното изпълнение.

При тези факти съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предполага бездействие на взискателя в продължение на две години, изразяващо се в неизвършване на изпълнителни действия. По изричната воля на законодателя обаче, приложението на това прекратително основание е изключено за делата за издръжка, каквото е настоящото.

По отношение на възражението за изтекла погасителната давност следва да бъде посочено, че давността е материалноправен институт и не подлежи на установяване от съдебния изпълнител при принудителното изпълнение. За оспорване на вземането поради наличие на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено 2 изпълнителното основание, е предвиден ред за защита по чл. 439 от ГПК.

Длъжникът може да докаже твърдението си в исковото производство, а не в изпълнителното.

Ето защо, жалба с вх. № 3104/14.07.2020 г. на Н. Р. Р. – длъжник по изп. дело № 2026/2015 г., срещу Разпореждане от 13.07.2020 г. на ДСИ при Районен съд Добрич, с което е отказал прекратяване на принудителното изпълнение, следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на горното, въззивният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ вх. № 3104/14.07.2020 г. на Н. Р. Р. – длъжник по изп. дело № 2026/2015 г., срещу Разпореждане от 13.07.2020 г. на ДСИ при Районен съд Добрич, с което е отказал прекратяване на принудителното изпълнение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3