Решение № 44 от 04.02.2022, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1659/2021
- Вид
- Решение № 44
- Подписан
- 04.02.2022
- В сила
- 05.03.2022
- Състав
- Гергана Мирчова Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.209а, ал.1 · Закон за здравето
- чл.209а, ал.3 · Закон за здравето
- чл.209а, ал.4 · Закон за здравето
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 44 гр. Благоевград, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20211210201659 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. К. М. с ЕГН ********** с адрес гр.Б., ул. „Х. С.” № против Наказателно постановление № 244а-2261/17.09.2020г., издадено от директора на ОДМВР- Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от същия закон.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил санкционираното с НП нарушение. Поддържа се, че към посочената в НП дата жалбоподателят не се е намирал в търговски обект, поради което не бил задължен да носи маска, покриваща устата и носа му. Навежда се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв.
Б., който поддържа депозираната жалба по изложените в същата доводи. Допълва, че в обжалваното НП за нарушена е посочена неотносима към описаното нарушение заповед на министъра на здравеопазването.
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Представя писмено становище, с което прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на Република България на 1 територията на страната е обявено извънредно положение.
Със Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването на територията на Република България, считано от 00.00 часа на 21.03.2020г. са въведени следните противоепидемични мерки:
1. Преустановяват се посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
2. Органите на Министерство на вътрешните работи да организират контролнопропускателни пунктове на входно-изходните пътища на областните центрове и да извършват проверка на целта на пътуването на гражданите.
3. През контролно-пропускателните пунктове по т. 2 се пропуска преминаването на лица само в случаи на неотложност на пътуването, наложено от полагане на труд в населеното място, здравословни причини на пътуващия или негови близки, завръщане на настоящия или постоянен адрес. Това се удостоверява със служебна бележка от работодателя или служебен документ - карта, медицински документ, документ за самоличност.
II.
Забранява се на лица до 60 годишна възраст да посещават хранителните магазини и аптеките във времето от 8,30 до 10,30 часа всеки ден.
Със Заповед № РД-01-154/26.03.2020г. на министъра на здравеопазването са изменени Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД- 01-131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г. и Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020г., като е удължен срокът на въведените противоепидемични мерки до 12.04.2020г., включително.
Със заповедта се допуска в големите търговски центрове тип МОЛ да работят доставчиците на платежни услуги, при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания, в т.ч. дезинфекция, проветряване и инструктаж за спазване на лична хигиена на персонала, осигуряване на лични предпазни средства и недопускане до работа на служители с прояви на остри заразни заболявания.
Свидетелите Я.К. и Д.Н. са служители на 01 РУ- Благоевград, като на 25.04.2020г. извършвали проверки за спазването на въведените противоепидемични мерки на територията на РБългария.
Около 09.00ч. на същата дата К. и Н. извършили проверка на жалбоподателя, който се намирал пред магазин „К. З.“ При извършената проверка полицейските служители констатирали, че М. нямал поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо устата и носа.
К. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.209а, ал.1 ЗЗдр, поради което на 25.04.2020г. в присъствието на свидетеля Н. и жалбоподателя съставил срещу последния АУАН с № 1899а-513
На 17.09.2020г., директорът на ОДМВР Благоевград издал обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 16.11.2021г.
Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите К. и Н., както и приобщените по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК писмени доказателства:
Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г. и Заповед №РД-01-154/26.03.2020 г. q Писмо от ОДМВР Благоевград с УРИ №244000-27089/03.12.2021 г.; Разписка от А.М. от 16.11.2021 г.; АУАН №1899а-513/25.04.2020 г.; Заповед №244з[1]843/24.03.2020 г.
При изграждане на фактическите си изводи съдът съобрази показанията на свидетелите К. и Н., независимо от ниската им доказателствена стойност предвид заявената от двамата свидетели липса на спомен за обстоятелства, релевантни към 2 предмета на делото. Посоченото намира своето обяснение в множеството извършени от свидетелите проверки, свързани със спазването на въведените противоепидемични мерки. Независимо от липсата на конкретика в показанията на свидетелите К. и Н., същите в съвкупност със съставения АУАН съдържат достатъчно данни, които да позволят на съда да установи фактическата обстановка по делото.
Писмените документи, като относими към предмета на делото и изясняващи същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
От показанията на свидетелите К. и Н., и съставения АУАН съдът установи детайли около извършената проверка, направените при нея констатации, както и процедурата по съставяне и връчване на АУАН на жалбоподателя М..
От Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. и Заповед № РД-01-154/26.03.2020г на министъра на здравеопазването, съдът установи вида и срока на действие на въведените с тези заповеди противоепидемични мерки.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на предвидения с чл.59, ал.2 ЗАНН преклузивен срок (НП е връчено на 22.11.2021г., а жалбата е от 16.11.2021г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от надлежно упълномощено на основание чл.209а, ал.3 ЗЗдр лице с приложената заповед № 244з-843/24.03.2020г. на Директора на ОДМВР-Благоевград, а атакуваното НП е издадено в съответствие с разпоредбата на чл.209а, ал.4 ЗЗдр от директора на съответната областна дирекция на МВР. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване.
Настоящият съдебен състав, намира обаче, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на посоченото като нарушител лице.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от спазване на императивните разпоредби, уреждащи съдържанието им – съответно чл.42 и чл.57 ЗАНН. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателното постановление, вмененото нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, като съдържа всички признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Наличието на пълно описание на нарушението и съответствието на словесното описание с правната му квалификация е основна гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на защита, предвид това, че 3 защитата на наказаното лице се осъществява едновременно по фактите и по правото.
В случая в съставения АУАН след направеното словесно описание на деянието на жалбоподателя, квалифицирано като нарушение на чл.209а, ал.1 ЗЗдр е посочено, че жалбоподателят е нарушил Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването.
В издаденото въз основа на акта наказателно постановление, наказващият орган обаче е посочил, че на описаното време и място при въведена на основание чл.63, ал.1 ЗЗДр със Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. и Заповед № РД-01-154/26.03.2020г на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, жалбоподателят не носи маска за лице.
От съдържанието на цитираните в наказателното постановление заповеди, издадени от министъра на здравеопазването се установява, че с нито една от тях не е въведена противоепидемична мярка, която да е нарушена от жалбоподателя при извършената му проверка от полицейските служители и която мярка да съответства на словесното описание на санкционираното с НП нарушение.
В случая, на инкриминираните с акта и наказателното постановление време и място, жалбоподателят е нарушил въведената с т.9 от Заповед РД-01-197/11.04.2020г. противоепидемична мярка, регламентираща задължение за всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.), която впрочем е и заповедта отразена от актосъставителя в съставения АУАН.
Посочвайки в издаденото НП заповеди на министъра на здравеопазването, въвеждащи противоепидемични мерки, нямащи отношение към деянието на жалбоподателя, наказващият орган е създал неяснота в какво точно се изразява нарушението на жалбоподателя, за което същият е наказан с наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол. По този начин съществено е засегнато правото на защита на наказаното лице, като същото е препятствало организирането на адекватна на административното обвинение защита.
Предвид горното фазата на административнонаказателното производство по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание е опорочена, поради допуснато съществено процесуално нарушение, което от своя страна предпоставя отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Така мотивиран Районен съд- Благоевград, НО, 7-ми състав РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 244а-2261/17.09.2020г., издадено от директора на ОДМВР- Благоевград, с което на А. К. М. с ЕГН ********** с адрес гр.Б., ул. „Х. С.” № на основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗдр.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред 4
Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 5