Решение № 47 от 14.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Пловдив, 14.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20235330205359 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-003936/31.07.2023 г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.

Пловдив, с което на В. И. П. с ЕГН ********** от гр. Пловдив бул. „Марица“ № 200, са наложени административни наказания: глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл. 40 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДВП, глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 1 /един/ месец за нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП и глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 1 /един/ месец за нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП.

Жалбоподателят В. И. П. не се явява в съдебно заседание. Чрез упълномощения си процесуален представител адв. К. прави искане до съда за отмяна на наказателното постановление като неправилно и

1 незаконосъобразно. Твърди се, че не е имало нарушение на чл.40 от ЗДВП, а лица от ОП „Паркове и градини“ безпричинно са започнали да блъскат, викат и удрят по колата на жалбоподателя, докато се движил назад, само защото се бил доближил до тях, като именно понеже нямало никакво ПТП не останал на мястото на произшествието и не сигнализирал органите на МВР.

Въззиваемата страна Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез писмено становище от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, се иска от съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна в случай на уважаване на жалбата.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят В. И. П. от гр. Пловдив е правоспособен водач на моторни превозни средства с придобити категории „В”, „М“, „АМ”.

На 13.07.2023 г. в гр. Пловдив П. управлявал товарен автомобил „Дачия Докер” с рег. ....., собственост на „БИГРЕЙД“ ЕООД, като преди обед около 11:20 часа той се намирал на бул. „Санкт Петербург“, когато предприел с товарния автомобил маневра на заден ход без да се убеди преди предприемането на тази маневра, че пътя зад него е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

При така предприетата маневра с товарния автомобил блъснал преминаващия в този момент по пешеходната зона пешеходец Я.В. И.а, с което допуснал ПТП с пострадало лице. Вследствие на удара пострадалата и нейни познати се развикали на водача, но последният не слезнал, не останал на местопроизшествието и го напуснал с колата без да уведоми компетентните служби на МВР. Въпреки това, последните били сигнализирани от поднатите на пострадалата за настъпило пътно транспортно произшествие между автомобил и пешеходец като на мястото на сочения пътен инцидент се отзовал екип от полицейски служители към с-р „Пътна полиция“ при ОД на 2

МВР гр. Пловдив – сред които св. Р. В. Ж. – мл. автоконтрольор. След идването на полицейските служители същите заварили пострадалата Я.В. И.а, която била ударена по крака, но П. липсвал, като той бил издирен по номер на автомобил и извикан на местопроизшествие, на което се явил впоследствие.

Полицейските органи извикали линейка, с която ударената жена била откарана в болница, тъй като не можела да стъпва на крака си, а от водача П. били снети обяснения и му била извършена проба за алкохол, която била отрицателна. Произшествието било описано в Четвърто РУ, по данни на отговорникът на пострадалата И.а, която била и свидетел на инцидента, след което на жалбоподателя бил съставил акт – АУАН № 999305/13.07.2023 г., за приети за извършени административни три нарушения на правилата за движение по пътищата – по чл. 40, ал. 1 от ЗДВП – за неизпълнение на задължението като водач на пътно превозно средство да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност и затруднения за останалите участници при предприемане маневра за движение назад, и по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. А и Б от ЗДВП – за неизпълнение на задължението му да уведоми компетентна служба на МВР за възникнало ПТП с пострадало лице и неоставяне на мястото на инцидента. При предявяване на акта на нарушителя последният вписал, че няма възражения. Такива не били направени и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН и останалите материали по преписката административно-наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, в което обстоятелствата на процесните нарушения по чл. 40, ал. 1 от ЗДВП, по чл. 123, ал. 1, т. 2 б. А от ЗДВП и по чл. 123, ал. 1, т. 2 б. Б от ЗДВП били изложени по сходен на изложения в акта начин.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля Р. В. Ж., АУАН, Протокол за ПТП с пострадали лица № 375 от 13.07.2023 г., План-схема на ПТП с пострадали лица от 13.07.2023 г., справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед.

Съдът кредитира показанията на св. Ж. относно възпроизведените релевантни обстоятелства като последователни, логични, съответстващи на писмените доказателства, неоспорени от страните по делото.

По отношение на АУАН № 999305/13.07.2023 г. съставен от св. Ж.

3 съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател доказателства, опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесните нарушения.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че с поведението си на 13.07.2023 г. жалбоподателят В. П. е осъществил състав на административно нарушение по см. на чл. 40, ал.1 от ЗДВП, тъй като като водач на пътно превозно средство – на товарен автомобил „Дачия Докер” с рег. ..... е нарушил правилото за движение назад – преди да започне движение назад, в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург“, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен. Основният аргумент, че П. не се е убедил, че пътят зад автомобила му е бил свободен, е предизвиканите викове от пешеходците зад него, факт който дори той не оспорва, като при съобразяване с правилата на нарушената разпоредба най-малкото нямаше да се налага някой да му вика, че се доближава опасно близко до него. Отделно от това е и настъпилия контакт между автомобила и крака на Я.В. И.а /с оглед кредитираните твърдения на св. Ж. за викането на линейка и невъзможност на пострадалата да стъпи на крака си/ като в хода на настоящето дело не се представиха доказателства, които да оборват и това събитие, въпреки че за наличието на състав на това нарушение по см. на чл. 40, ал.1 от ЗДВП не се изисква да е настъпил някакъв противоправен резултат – да има настъпило ПТП и причинени щети. Нарушението е подведено правилно както от актосъставителя в АУАН, така и от административно-наказващият орган в НП към уреждащата го правна норма. Що се отнася до наложеното наказание – глоба в размер на 20 лева, то видът и размерът на това наказание е съобразен с повелята на санкционната норма на чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДВП – предвидено наказание глоба в конкретен размер – 20 лева. В тази обжалваема част – по пункт І – ви – за нарушението по чл. 40, ал.1 от ЗДВП, наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед на така изложената въз основа наличните по делото доказателства фактическа обстановка настоящият съдебен състав прие, че от 4 страна на жалбоподателя В. П. са налице осъществени от обективна и субективна страна и съставите на административни нарушения по см. на чл.

123, ал.1, т.2 б.А и б. Б от ЗДВП, тъй като на 13.07.2023 г. около 11:20 ч. в гр.

Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“, като участник в движението и водач на моторно превозно средство - на товарен автомобил „Дачия Докер” с рег. ....., след настъпило пътнотранспортно произшествие по см. на §.6, т.30 от ДР на ЗДВП с пострадало лице – карайки на заден ход блъснал преминаващата в този момент по пешеходната зона Я.В. И.а, не е уведомил за произшествието компетентната за това служба на МВР, въпреки задължението за това и не е останал на мястото на произшествието. И гласните доказателства – показанията на разпитания свидетел Р. Ж., и писмените доказателства – АУАН, Протокол за ПТП с пострадали лица от 13.07.2023 г. и План-схема на ПТП с пострадали лица от 13.07.2023 г., са непротиворечиви, категорични са за изложените обстоятелства на административните нарушения, а и не се и опровергават от страна на жалбоподателя чрез никакви ангажирани от негова страна доказателства.

Неоснователно е възражението за липса на осъществено ПТП с пострадало лице. В АУАН подробно е описан механизма на реализиране на ПТП - правомерно движение на пешеходеца Я.В. И.а по пешеходна зона, отнемане на предимство от страна на МПС и последвал сблъсък между МПС и лицето-пешеходец. Действително в АУАН не са конкретизирани увредите, които са били причинени на пострадалата. Същите обаче подробно са описани в издадения за случая Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 375 от 13.07.2023 г. - а именно контузия на ляв крак, леко ранена, като в констативния протокол също се съдържа отбелязване, че се издава въз основа на АУАН № 999305/13.07.2023 г. Както АУАН, така и протокола за ПТП са надлежно връчени, в тях липсват отбелязани възражения на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че същия е бил известен за причинените увреди на пешеходеца и правото му на защита не е ограничено.

Причиняването на увредите, посочени в Констативния протокол по несъмнен начин се установява и от показанията на св. Ж.. В тази връзка свидетелските показания са гласно доказателствено средство. С тях могат да се установят всички обстоятелства от предмета на доказване. Такъв е и конкретния случай. Не се наведоха доводи от страна на защитата, които да 5 убедят съда в некоректност или неточност на показанията на св. Ж., на Константивния протокол и на констатациите в АУАН, които показания и писмени доказателства уличават жалбоподателя като извършител на нарушението. Напротив процесуалният представител на жалбоподателят дори не отрича, че е имало удар, но той е бил лек. Настоящият състав обаче следва да разясни, че нанесените болки във всеки случай съставляват причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 или чл. 130, ал.2 от НК, а посериозни увреждания /не само болки/ вече представляват средна или тежка телесна повреда и деянието става съставомерно по чл. 343 НК, като би се реализирала наказателна отговорност на дееца, а не административнонаказателната. В случая само и единствено защото причинените увреди не са били по-тежки производството е протекло по реда на ЗАНН, а не като наказателно. Поради изложеното и в обжалваемите части – по пункт ІI-ри и пункт III-ти – за нарушенията по чл. 123, ал.1, т.2 б.А и б. Б от ЗДВП, наказателното постановление също следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Тези административни нарушения - по пункт ІІ-ри и III-ти от обжалваното в тези му части на НП, са правилно подведени от административно - наказващия орган към уреждащата състава им правна норма, изложени са в описателната част на постановлението всички обстоятелства от значение за преценката за съставомерност на деянията като административни нарушения и по начин неограничаващ нарушителя да разбере за какво точно следва да бъде третиран като административно отговорно лице.