Решение № 63 от 20.02.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Плевен, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20254400501059 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1559 от 19.10.2026г., постановено по гр.д. № 153/2024г.

Плевенския районен съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения от „ТГС ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК 202831419, против И. Л. И., ЕГН ********** от гр.*************, иск за заплащане на неустойка от 5000.00лв. по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.04.2023г., с който Б. Л. Т. се е задължил да прехвърли на "ТГС ТРЕЙД” ЕООД собствеността върху притежаваните от него идеални части от самостоятелен обект с идентификатор ***, в гр.Плевен. присъдени са в полза на ответника разноски в размер на 750лв.Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „ТГС ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК 202831419, представлявано от управителя М. М. Д., чрез пълномощника му адв.И. А.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно и законосъобразно, като противоречащо на закона. Фактическата обстановка е установена безспорно, но изводите на съда са необосновани. Жалбоподателят прави тълкуване на клаузата за 1 неустойка за да обоснове извода за основателност на исковата му претенция.

Доводите за това са подробно изложени от пълномощника му в жалбата.

Въззивникът моли окръжния съд да отмени изцяло решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен иска му срещу въззиваемата страна.

Въззиваемата неоснователна. страна е взела становище, че жалбата е

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, прецени събраните пред първата инстанции доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.92 ЗЗД, за заплащане на сумата 5000 лева, представляваща неустойка по предварителен договор за покупко-продажба от 24.04.2023г. Претенцията се основава на следното : Между ищеца „ТГС ТРЕЙД“ ЕООД и наследодателя на ответницата Б. Л. Т. е сключен предварителен договор за продажба на ½ ид.ч. от недвижим имот представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** с административен адрес гр.*****************, както и прилежащите му маза, таван и идеални части от общите части на сградата. По силата на договора, продавачът се задължил да продаде на ищцовото дружество процесния имот за сумата от 40 000 лева. Купувачът е заплатил на продавача първата и втората вноска, съгласно договореното изплащане на цената съгл. предварителния договор. Купувачът е поканил продавача да се яви при нотариус П. Ц. на 13.06.2023г. за изповядване на сделката и сключване на окончателния договор, но той не есе е явил. Ищцовото дружество е завело иск по чл.19 ал.3 ЗЗД пред ОС Плевен. По образуваното гр.дело № 436/2023г. по описа на ОС – Плевен е постановено и влязло в сила решение за уважаване на иска. В хода на производството продавачът Б. Л. Т. е починал, а производството е продължено от наследницата му и негова сестра - И. Л. И..

Ищецът е поискал, поради бездействието на продавача, на основание чл.92 ЗЗД вр. раздел III от договора, да бъде осъдена ответницата да му заплати неустойка в размер на 5000 лева.

Ответницата, с отговора на исковата молба оспорва иска като неоснователен.

Безспорно е между страните, а се установява и от приложеното по 2 делото удостоверение за наследници от 02.01.2024г., изд. от Община Плевен, че ответницата И. Л. И. е единствен наследник на своя брат Б. Л. Т., поч. на 30.12.2023г., и като такава – негов универсален правоприемник.

Безспорно е, че с влязло в сила решение № 496/15.12.2023г. по гр.д. 436/2023г. на ПлОС/на 29.04.2025г./ е обявен за окончателен сключения от наследодателя на ответницата предварителния договор от 24.04.2023г. за продажбата на "ТГС ТРЕЙД” ЕООД на 1/2 ид.ч. от Самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в гр.***************, ведно със съответните ид.части от прилежащите към него маза и таван, и съответните ид.ч. от общите части на сградата, за сумата 40 000лв. В Раздел ІІІ от договора е уговорено следното: При неизпълнение на настоящия договор от страна на продавача, същия дължи връщане на получените суми до момента, както и НЕУСТОЙКА в размер на 5000лв.

Спорно е дължи ли продавача/респ.неговия наследник/ неустойка на купувача в размер на исковата сума 5000лв.За да се произнесе по спорния въпрос, съдът взе предвид следното : По делото са представени доказателства за превод по сметка на продавача на сумата 10 000лв. от 30.05.2023г., както и на сумата 1000лв. от 13.06.2023г., Покана от купувача към продавача за явяване на 13.06.2023г. до 13.00ч. при нотариус П. Ц. за сключване на окончателен договор, връчена на продавача и неговия адвокат на 06.06.2023г., констативен протокол на нотариус П. Ц. от 13.06.2023г. от която се установява, че на посочената дата продавачът не се е явил в кантората й за сключване на окончателния договор за продажба на имота.

С оглед оспорването от страна на ответницата на автентичността на предварителния договор досежно подписа на продавача, РС е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК за установяване на истинността му, в рамките на което производство е разпитана св.К. К.-приятелка на продавача Б.

Т. и негов личен асистент. От показанията й се установява, че продавачът е подписал едновременно три предварителни договора за продажба на три имота и че е желаел да ги продаде, защото е имал големи проблеми с осиновения си син, чието осиновяване впоследствие било прекратено.

Свидетелката установява и здравословното състояние на Б. Т., който е прекарал много инсулти. Затова пишел и подписвал трудно, имал проблеми и с двете ръце, както и със зрението. Оспорения подпис е положил с дясната 3 ръка, въпреки че е бил левичар и не е могъл да попадне в мястото, където трябвало да подпише. Затова се е наложило тя да се подпише като свидетел под предварителния договор. Свидетелката е описала подробно пред РС последователността на полагане на подписите, което е станало в кантората на адв. М. – първо се подписал купувачът, после продавачът, а накрая - и тя като свидетел. Подписването от продавача е било трудно, тъй като не можел да се справи с координацията на движенията на ръката. Пояснила е, че след това е настъпило още по-голямо влошаване на състоянието на Б. Т., който през месец ноември вече се е подписвал с отпечатък на палеца. Свидетелката потвърждава, че сметката, по която са превеждани отделните вноски от цената на продадения имот е нейна и изпълнението е прието чрез нея, тъй като продавача нямал своя банкова сметка.

При безспорно установена фактическа обстановка, за да отхвърли иска, районният съд е приел, че е налице валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, доколкото страните са обвързани с влязлото в сила решение, с което този предварителен договор е обявен за окончателен. В производството по гр.д. 436/2023г. на ПлОС са разгледани общи за това производство и за настоящото факти, а именно – налице ли е бил валиден предварителен договор, поради което, при влязло в сила решение, с което е обвързан, както и по арг. от ТР № 5/2012 от 14.11.2012 г. по т.д 5/2012, ОСГК ВКС, съдът е приел че предварителният договор не е подправен. Наред с това е приел, че и доказателствата по делото, събрани чрез СМЕ и свидетелските показания на св. Косева, установяват, че договорът е подписан от продавача, който поради заболяванията си е изпитвал към датата на подписването му изключителни затруднения да положи подписа си. При тези доказателства, съдът не се е доверил на СГЕ, приемаща че подписът не е положен от Б. Т.. По отношения на претенцията за заплащане на неустойка по този договор, РС е тълкувал уговореното в Раздел ІІІ : „при неизпълнение на настоящия договор от страна на продавача, същия дължи връщане на получените суми до момента, както и НЕУСТОЙКА в размер на 5000лв.“ Извършвайки, на основание чл. 20 от ЗЗД, тълкуване на клаузата за неустойка, съдът е приел, че граматическото и смислово значение на изречението, изразът „…както и …“, насочва логически към свързване на връщането на получени суми по договора с дължимостта на неустойката от 4

5000лв. Приел е, че се касае се за такова неизпълнение на договора от страна на купувача, което да е довело до връщане на вече получени суми, за да възникне задължение за неустойка. Приел е, че такова вземане за неустойка би възникнало при разваляне на предварителния договор, но не и при друго неизпълнение. Още повече – в случай като настоящия, при който предварителния договор е обявен за окончателен и собствеността е преминала в купувача – ищец. Приел е също, че в този случай връщане на получените суми не се дължи, напротив – решението по чл. 19 ал. 3 от ГПК задължава купувача да заплати на продавача остатъка на продажната цена.

Въззивният съд напълно споделя изводите на районния, както и фактическите констатации върху които те почиват. При неосъществяване на дължимия правен резултат по предварителния договор, купувачът е имал два пътя да се защити от бездействието на продавача – или да поиска обявяването на предварителния договор за окончателен, или да го развали и да иска даденото до момента, заедно с неустойката. Осъществяването на дължимия съобразно договора правен резултат - прехвърляне на собствеността, постигнат чрез уважаване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, с който е обявявен ПД за покупко-продажба за окончателен, е избраният от ищеца път за защита срещу неизпълнението на продавача.В конкретния случай щом е предвидено, че неустойката се дължи заедно с връщане на дадената в изпълнение на договора сума от купувача, то очевидно тя е за неизпълнение и има компенсаторен, а не санкционен характер. Тя е уговорена за да обезщети вредите от неизпълнението на основното задължение от страна на продавача – да прехвърли собствеността като сключи окончателен договор в съответната форма. Такава неустойка покрива претърпените от купувача вреди и пропуснати ползи без да е нужно те да се доказват. Компенсаторната неустойка по см. на чл.92 от ЗЗД е дължима вместо обезщетение за вреди от пълното неизпълнение.Редакцията на текста от ПД сочи, че тя е уговорена за случаи на несключване на окончателен договор, когато се връща платеното от купувача и се възстановява първоначалното/преди договора/имуществено положение.

Претенцията в случая е при тъкмо обратната ситуация - с обявяване по съдебен ред на ПД за окончателен, предварителния договор се счита за изпълнен по силата на съдебното решение. Задължението за 5 сключване на окончателен договор не е неизпълнено, а е реализирано по принудителен ред.Купувачът получава това което е целял – прехвърляне на собствеността, а не паричен еквивалент на вреди/обезщетение/. Това е така поради обстоятелството, че не може да се иска едновременно реално изпълнение и обезщетение за пълно неизъплнение. Освен това с оглед признанието на въззивника на факт, който е узнал по-късно, че неявяването на продавача пред нотариуса е било по обективни причини и той не е бил в състояние да го стори поради напредване на болестта му, следва да се преосмисли и вида на неизпълнението.Принципно, купувачът в такава ситуация би могъл да претендира и неустойка ако тя беше уговорена за забава/мораторна/, а не за несключване изобщо на окончателен договор или ако е уговорената такава за неизпълнение на други/съпътстващи/задължения по ПД, като например това да не обременява имота с вещни тежести.

Мораторна неустойка се дължи само ако е уговорена именно като такава. Ако купувача е искал неустойка за всеки ден или месец забава до сключване на окончателния договор е следвало да се договори изрично.От процесния предварителен договор не може да се направи извод, че неустойката от 5000лв. се дължи заради неизпълнение в срок, а не при окончателен отказ когато се дължи връщане и на вече даденото. В редакцията на текста за неустойка няма изрази от типа „за всеки месец“ или „до сключване“, за да се тълкува клаузата за неустойка като уговорка за заплащане на такава която е обвързана с времето.Ето защо не може да се приеме, че неустойката от 5000лв. се дължи независимо от последващо сключване, в т.ч. и по съдебен ред на окончателен договор.