Решение № 404 от 10.10.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Плевен, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора гоД. в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря Е.М.Р. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20224400100156 по описа за 2022 гоД.

Иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от С. И. К., с която против Д. И. К. е предявен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 98, т.VI, рег. № 5002, д. № 524/2004г. на нотариус С.П.. В исковата молба се твърди, че имотът е прехвърлен от родителите на ищеца В.Л.К., б.ж. на гр.Плевен починала на 15.04.2015г. и И.Т.К., б.жител на с.гр., починал на 17.08.2020г. на сестра му Д. И. К. срещу задължението за гледане и издръжка. Имотът представлява ЖИЛИЩЕ N 23-2, находящо се на трети етаж, входа „А", в жилищен блок "*********", построен върху държавна земя, квартал *********, комплекс „ ********* ", ул. "********* " N 20 в град Плевен, състоящо се ДВЕ СПАЛНИ, ДНЕВНАСТОЛОВА, КУХНЕНСКИ БОКС, КИЛЕР, КЛОЗЕТ И БАНЯ, със застроена площ от 100,20 кв.м., при посочени в акта съседи, заедно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ N 25 и 26, със застроена площ от 7,85 кв.м., при посочени съседи, както и 1,624% идеални части от общите части на сградата и 1,542% идеални части от правото на строеж върху мястото и правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса.

В исковата молба се твърди също, че след смъртта на баща им Д.

1

К. е направила отказ от наследството му, със заявление от 25.09.2020г., който отказ е вписан в специалната книга към Районен съд Плевен под N 150/25.09.2020г. в следствие на провеждането на ч.гр.д. N 4852/2020г. по писа на Районен съд Плевен.Ищецът твърди, че той е единствен наследник на И.Т.К. и като такъв има процесуалната легитимация да иска разваляне на договора за гледане и издръжка, в частта му относно собствеността на И.К. върху 1/2 от имота.

Ищецът твърди, че ответницата Д. К. не е изпълнявала задълженията си по договора за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка, досежно гледането и издръжката на баща им И.К., като се касае за пълно неизпълнение – основание за разваляне на договора за ½ ид.ч. от прехвърления имот. Твърди, че баща му не е получил грижите, издръжката и гледането, съгласно предвиденото в договора.Предвид факта, че в договора не е указано как точно следва да се изпълнява задължението, а само :„Д. И. К. да гледа и издържа прехвърлителите“, ищецът се позовава на съдебната практика, която приема, че поетото задължение за издръжка и гледане е единно и неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижа и издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем до когато е необходимо. / Решение N 1272/03,02,2009 г. по гр.д. N 3441 / 2007 г. на IV г.о. на ВКС, Решение N 70/ 05,07,2011 г. по гр.д. N 612 / 2010 г., III г.о. на ВКС/.Грижата следва да е ежедневна, без прекъсване, непосрествено и в пълен обем и в натура. Задължението за гледане и издръжка е единно и неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижи ежедневно, непрестанно /Реш. 1014 / 20,12,1999 г. по гр.д.И 550 / 1999 §., II г.о. На ВКС, Решение N 70/ 05,07,2011 г. по гр.д. N 612 / 2010 п, III г.о. на ВКС, Решение N 216/ 23,06,1996 г. по гр.д.

N 636/1995 г., II г.о. на ВКС, Решение N 653/08,07,2002 г. по гр. д. N 292/2002 г., II г.о. на ВКС, Решение N 1272/03,02,2009 г. по гр.д. N 3441 / 2007 г. на IV г.о. на ВКС.

Позовава се и на ТР от 15.05.2012 г. по Тълк. Дело N 6/2012 г. на ОСГК на ВКС, като твърди, че точно изпълнение от страна на длъжника по алеаторен договор е налице, когато той предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура в договорения от страните обем, така че да бъдат задоволени нуждите на кредитора от място на живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди.В 2 случая сестра му Д. К. въобще не е полагала необходимите грижи за своя баща И.К.. От 1994 гоД. тя живее постоянно в София. При сключването на договора на 21.09.2004г. както и към настоящия момент тя продължава да живее там.Идвала е в Плевен 1 -2 пъти в гоД.та за по няколко дни, а през останалото време ищецът е осъществявал грижите за баща си.През последните 10години когато баща му се е движел все по-трудно, той му е купувал лекарствата, храната и го е превозвал с колата си за медицински прегледи, а при нужда и извън града.

Ищецът твърди, че през месец юни 2020г. баща му си е счупил крака и всичките грижи и ангажименти до изписването му от Клиниката по ортопедия в град Плевен са били осъществени от него и за негова сметка, включително и завеждането му до дежурния кабинет през нощта на инцидента, настаняването му в ортопедията, заплащането на медицинските грижи от санитар през престоя му там, прибирането му при изписването му, контролните прегледи, смяната на превръзките, махането на конците и т.н.

Децата му пристигнали от София за да дадат кръв за операцията на крака на дядо си.След изписването му всички грижи са били поети от ищеца който е наел рехабилитатор да осъществява раздвижването и изправянето му на крака след операцията. На 03.08.2021г. от обездвижването баща му е получил белодробна емболия и е бил приет по спешност в болница за лечение. След изписването му на 09.08.2021г. грижите за него са се увеличили многократно и са станали денонощни. Затова ищецът е заплащал на друг човек, който да стои с него през времето, през което той не е имал възможност. Това е продължило до смъртта му на 17.08.2021г. До счупването на крака, а и след това до смъртта на баща им ответницата е идвала в Плевен епизодично - по няколко пъти в гоД.та, за по няколко дни, последното - за коледните празници през 2019г., като от тогава до смъртта на баща им тя е била постоянно в София и не го посетила нито веднъж.

Поради изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да се развали, на осн. чл.87, ал.З от ЗЗД договор за гледане и издръжка, обективиран с нотариален акт N 98, том VI, рег. N 5002, дело N 524 / 2004 г. на нотариус С.П., в частта му относно 1/2 идеална част от жилището.Моли да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски.

Ответницата Д. К. е подала отговор на исковата молба в срока по 3 чл. 131 ал. 1 ГПК, в който е взето следното становище: Признава, че действително, през 1994-а гоД. е започнала да учи в гр.София, но и тогава всяка седмица се е прибирала в Плевен и е помагала на родителите си с всичко, от което те са се нуждаели и поискали от нея.През летните ваканции и по време на сесиите си ответницата е била в гр. Плевен при родителите ми.След започване на работа през 1999 гоД. е продължила всяка седмица да се прибира в Плевен. Твърди, че е помагала и финансово, и физически на родителите си, съобразно възможности си.Твърди, че брат С. К. не е проявявал никакъв интерес и грижи за родителите им и че те са били крайно разочаровани, поради което през 2004 гоД. са изявили желание да я подсигурят по някакъв начин и са решили да и дарят жилището, което тримата са обитавали. Брат е знаел за това решение и той също е получил жилище като дарение от тях.

В отговора се твърди също, че през годините ответницата е продължавала всяка седмица да се прибира в гр.Плевен при родителите си, за да им помага при основно почистване на апартамента.Пазарувала е и им е приготвяла храна, помагала им е при къпане и др. Всеки петък е тръгвала от София, излизайки от работа по-рано и се е връщала в неделя с възможно най-късния влак или в понеделник.През всички празници и отпуски също е била в Плевен при родителите си, като живота и е преминавал в работа и пътуване до гр.Плевен. Твърди, че през дните, когато не е била при родителите си е наемала жени, които да им окажат съдействие при нужда, докато успее да се прибере.Ответницата твърди, че и след като през 2012 гоД. е забременяла, е продължила всяка седмица да пътува при родителите си и да се грижи за тях, като въпреки напредващата и рискова бременност. Твърди че в нито един от случаите не е получила съдействие от брат си С. К..След раждането на детето на 07.10.2012 гоД. родителите решили, че за няколко месеца е добре да не пътува, тъй като е кърмела. За този период ответницата е наела жена, която да я замества. Когато дъщеря е навършила 5 месеца и половина, е прекратила майчинството си и се е върнала на работа, а пътуването до Плевен отново е било възможно.

Ответницата твърди, че в началото на 2014 бащата на детето е починал и тя е останала сама с бебето, което е било на гоД. и 4 месеца. Тогава за два месеца не е можела да пътува до Плевен, но след това е намерила 4 начин да се прибира при родителите си. Снабдила се е със сгъваема кошарка, а в Плевен са спели при приятел, който живее на близо до процесния апартамент.Твърди още, че през всичките тези години след завършване на висшето си образование и до момента се е старала да бъда финансово независима и обезпечена. Помагала е финансово дори на брат си С. К., който никога не е имал стабилни и редовни доходи, а винаги е разчитал на частни заеми, на кредити.Продал е получения от родителите си чрез дарение апартамент, както и гараж, като след това през 2015 гоД. се е оказал без средства и жилище. Поради това той я е помолил да използва апартамента на родителите им вместо да заплаща наем и това е била единствената причина той да има багаж в жилището. Междувременно ответницата е направила ремонт и обновяване, като е сменила дограмата на апартамента, мебелите.

Освежила е стаите с изключение на стаята, която брат ѝ е обитавал.

Ответницата твърди, че през 2020гоД. е решила да се върне в Плевен, но тогава баща и е починал. Това я е накарало да помисли за продажба на апартамента.Счита че оттогава брат

С. К. е решил да подаде настоящата искова молба и по лесен начин ще се сдобие с финансови средства. Взема становище, че исковата претенция е неоснователна. Твърди, че съвместно с родителите са решили как да се осъщестява грижата за тях, като им помага финансово, физически, присъствено и в съответствие с тези договорки, каквото е поискано от нея, тя го е сторила.Оспорва твърдението на С. К., че е закупувал лекарства на баща им и че е заплащал разходите му.

Твърди, че това е правела тя. Помагала е финансово не само на баща им, но и на двамата си родители. Брат

С. К. никога не имал постоянни и сигурни доходи, а в последствие - и жилище, като цялото семейство изцяло са разчитали на нея. Признава, че действително брат е превозил баща им до

Стара Загора, но срещу сумата 200 лв., която тя му е дала. При счупването на крака на баща им, наистина ищецът го е завел на лекар, но оспорва като невярно твърдението, че всички ангажименти и разходи е поел той. Твърди, че от нея е получил парите за престоя, за лекарствата, за рехабилитатора и всичко, което е било необходимо. Тъй като страната е била в карантина, при първа възможност, заедно с детето си, което тогава е било на 8 години, са дошли в Плевен при баща .След получената белодробната емболия и увеличените грижи за баща им, отново тя е поела заплащането на всички разходи и каквито ѝ е било възможно грижи. Давала е пари на брат си, с които 5 той да плати на човека, който е помагал в грижите за прехвърлителя, а те заради карантината не са били допускани в болницата.

Ответницата признава, че няма документи за сумите, които е давала на брат си, нито е съобщавала на някого, в т.ч. и на брат си, кога идва при родителите си и какво правя за тях, защото грижата за тях е била безкористна и не е допускала, че ще се наложи да ги установява пред съд.

Счита, че оказаното от него съдействие на родителя и, не означава, че сестра му не е положила необходимите грижи за него.Не е подозирала, че ще се налага да иска на брат си разписка за средствата, които му е давала, в т.ч. и за сумите с които му е помагала многократно.Твърди, че е положила абсолютно всички грижи - физически и финансови, и за двамата си родители. Оспорва твърдението и, че е идвала в Плевен „епизодично, по няколко пъти в гоД.та, за по няколко дни". Присъствала е винаги, когато е имало нужда от нея, не само през уикендите. Не си е поставяла за цел да събира доказателства през всичките години за положените грижи, тъй като е започнала да ги полагам много преди договора, защото те са родители и така е редно. Дори в тежките си житейски ситуации е продължила да полага всички необходими грижи за близките си.

Разпечатката съдържа 27 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c943550e-2fb4-4f11-844a-26e3f26c1df8