Решение № 766 от 09.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 766 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100508046 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 1082/14.02.2022 г., постановено по гр. д. № 45167/21 г. по описа на СРС, 43 състав, Г. С. К. – ЧСИ с рег. № 924 и с район на действие – СГС и М.П.Л. – помощник ЧСИ са осъдени на основание чл. 441 ГПК вр. с чл.

74 ЗЧСИ вр. с чл. 45 ЗЗД да заплатят солидарно на Т. П. Т. – П. сумата от 273,00 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършено незаконосъобразно действие от страна на помощник ЧСИ М.Л. по издадено постановление за налагане на глоба от 07.11.2019 г. по изп. дело № 20199240401239, oтменено с решение № 158/08.01.2020 г. по ч. гр. д. № 15653/19 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.07.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят солидарно на Т. П. Т. – П. сумата от общо 350,00 лв., представляваща направени разноски по производството.

1

Подадена е въззивна жалба от ЧСИ Г. С. К. срещу решение № 1082/14.02.2022 г., постановено по гр. д. № 45167/21 г. по описа на СРС, 43 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно. Посочва, че от представения по делото препис от изп. дело № 1239/19 г. на ЧСИ Г. К. е видно, че по изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно между ищцата и процесуалния й представител адв.

Р. Ш. от 11.09.2019 г., по силата на който последният следва да извърши действия по обжалване на актове на съдебния изпълнител по делото.

Поддържа, че предмет на настоящото производство е възнаграждение по договор за правна помощ и пълномощно от последваща дата, с което ищцата отново е упълномощила адв. Ш. да обжалва постановление на съдебния изпълнител по същото изпълнително дело. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на ответника, че страна в изпълнителното производство не може да договори отделни възнаграждения за отделни действия, тъй като изпълнителното производство е едно. Поддържа, че дори и да се приеме, че направените разноски за частна жалба попадат в кръга на разноските, чието възстановяване се дължи на длъжника в изпълнителното производство, то не следва за всяко едно отделно действие в един и същ изпълнителен процес да се дължи отделно възнаграждение. Твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид и обстоятелството, че по изпълнителното дело е представено заявление от 07.10.2019 г. от ищцата, към което е представено и пълномощно в полза на адв. Ш. от 07.10.2019 г., в което е посочено, че адв. Ш. има право да представлява ищцата и дъщеря й в изпълнителното производство по изп. дело

№ 1239/19 г., в т. ч. и да обжалва актовете на съдебния изпълнител. Счита, че направените разноски по последващите договори за правна помощ, с които ищцата се е задължила да заплаща допълнително възнаграждение на процесуалния си представител, не следва да бъдат възлагани в тежест на взискателя или на съдебния изпълнител. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно обжалваното решение, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – Т. П. Т. – П. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че по делото се установяват елементите от 2 фактическия състав на деликата – процесуално незаконосъобразно действие в изпълнителния процес, извършено от помощник частния съдебен изпълнител при ЧСИ Г. К. – незаконосъобразно издадено постановление за налагане на глоба от 07.11.2019 г., причинна връзка между незаконосъобразното изпълнително действие и причинените вреди, и имуществени вреди – направени разноски, както и презюмираност на вината. Посочва, че при осъществения деликт помощник съдебният изпълнител и съдебният изпълнител отговарят пряко за противоправното си поведение при изпълнение на възложената им функция, а съдебният изпълнител отговаря на самостоятелно основание и за действията на своя помощник. Твърди, че направените от въззиваемата разноски за адвокатско възнаграждение и за такси за разглеждане на частната й жалба по ч. гр. д. № 15653/19 г. на СГС, ЧЖ - II – Д състав, представляват преки имуществени вреди, които са типична последица от вредоносния резултат, тъй като Т. Т. – П. не би внесла таксите и не би ангажирала адвокат за защитата си, ако не е било издадено незаконосъобразното постановление от 07.11.2019 г. Поддържа, че доводите, изложени във въззивната жалба, касаещи договора за правна защита и адвокатско пълномощно от 11.09.2019 г., са неоснователни, тъй като същият касаят обжалването на друг акт на съдебния изпълнител, а именно – постановление за разноски, инкорпорирано в ПДИ с изх. № 14437/12.09.2019 г., за което се е водило друго дело – ч. гр. д. № 14427/19 г. на СГС, ЧЖ – VI състав. Твърди, че ирелевантни са доводите на въззивника какви други разноски е направила Т. Т. – П. по изп. дело № 1239/19 г. или по други съдебни производства, свързани с него, тъй като те не се претендират по настоящото дело. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищцата Т. П. Т. – П. твърди, че е била привлечена и конституирана като длъжник по изп. дело № 1239/19 г. по описа на ЧСИ Г. К. и с район на действие – СГС, образувано по молба на К.П.Ж., въз основа на изпълнителен 3 лист от 25.07.2018 г., издаден по в. гр. д. № 4672/18 г. по описа на СГС, за изпълнение на постановения по това дело режим на лични контакти на бащата с дъщерята. Поддържа, че на 07.10.2019 г. й е била връчена покана за доброволно изпълнение, в която й е бил указан режима на лични контакти на бащата с детето, като е била поканена го да изпълнява доброволно в посочените от съдебния изпълнител дни. Твърди, че с постановление за налагане на глоба от 07.11.2019 г. помощник ЧСИ М.Л. неправомерно й е наложил глоба в размер на 400 лв., приемайки, че съгласно протокол за предаване на дете от 30.10.2019 г. не е предала детето К.Ж. на бащата К.Ж. за изпълнение на постановения от съда режим на лични отношения. Посочва, че постановлението е било обжалвано от нейна страна, и че с решение № 158/08.01.2020 г. по ч. гр. д. № 15653/19 г. по описа на СГС, ЧЖ - II – Д състав, е било отменено като незаконосъобразно. Твърди, че в производството по обжалване ищцата е направила разноски в размер на 373,00 лв., от които – 300,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ от 15.11.2019 г., 48,00 лв. – такси пред ЧСИ във връзка с администриране на жалбата и 25,00 лв. – държавна такса пред СГС. Посочва, че в определението по чл. 248 ГПК, постановено по ч. гр. д. № 15653/19 г. по описа на СГС, ЧЖ - II – Д състав, е прието, че отговорността за разноските и за извършването им е на съдебния изпълнител, който е издал отмененото като незаконосъобразно постановление. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците ЧСИ Г. С. К. и помощник ЧСИ М.П.Л. да заплатят солидарно на ищцата Т. П. Т. – П. сумата в общ размер от 273,00 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие от страна на помощник ЧСИ М.Л. – издадено постановление за налагане на глоба от 07.11.2019 г. по изп. дело № 20199240401239, както и незаконосъобразно поведение на ЧСИ Г. К., допуснал неправомерни действия от страна на своя помощник и отговарящ за тях наравно с него, която сума включва 200,00 лв. – част от разходите на Т. Т.

– П. за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Р. Ш. и 73,00 лв. – разходи на Т. Т. – П. за такси и разноски към съд и съдебен изпълнител във връзка с жалбата й, по която е образувано ч. гр. д. № 15653/19 г. по описа на СГС, ЧЖ - II – Д състав, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 4

30.07.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът - ЧСИ Г. К. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че въпреки изложените в исковата молба обстоятелства, предмет на иска са единствено направените от ищцата разноски във връзка с частната жалба и производството по ч. гр. д. № 15653/19 г. по описа на СГС, ЧЖ - II – Д състав. Поддържа, че не е налице солидарна отговорност между ЧСИ и помощник ЧСИ, тъй като разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗЧСИ предвижда отговорност за вреди от неизпълнение на задълженията на помощник – частния съдебен изпълнител, докато в случая не се твърди неизпълнение.

Счита, че издадения от помощник ЧСИ акт е в кръга на законовите му компетенции. Претендира разноски.

Ответникът - М.Л. – помощник ЧСИ оспорва иска като неоснователен.

Посочва, че с определение по ч. гр. д. № 921/20 г. по описа на СГС е дадено задължително за страните тълкуване защо в производството по обжалване на акт на съдебния изпълнител не се дължат отделни от изпълнителното производство разноски. Твърди, че в случая ищцата претендира допълнителни разноски и то в размер, различен от уговорения в договора за правна помощ. Претендира разноски.

Oт приложеното към делото ч. гр. д. № 15653/19 г. по описа на СГС, ЧЖ - II – Д състав, се установява, че производството по делото е образувано по частна жалба от Т. П. Т. срещу постановление за налагане на глоба от 07.11.2019 г. по изп. дело № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г. К. . С решение № 158/08.01.2020 г. по ч. гр. д. № 15653/19 г. по описа на СГС, ЧЖ II – Д състав, е отменено като незаконосъобразно постановление за налагане на глоба от 07.11.2019 г., с което на длъжника Т. П. Т. е наложена глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 527, ал. 3 вр. с чл. 528, ал. 5 ГПК по изп. дело № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г. К. и с район на действие – СГС. С определение

№ 7592/26.05.2020 г. по ч. гр. д. № 15653/19 г. по описа на СГС, ЧЖ - II – Д състав, е отхвърлено искането на Т. П. Т. за допълване на решение № 158/08.01.2020 г. по ч. гр. д. № 15653/19 г. по описа на СГС, ЧЖ II – Д състав, в частта за разноските.

Oт приложеното към делото ч. гр. д. № 15653/19 г. по описа на СГС, ЧЖ - II – Д състав, се установява, че към частната жалба са приложени заверени преписи от платежно нареждане от 13.11.2019 г. за платена по сметка на СГС 5 държавна такса в размер на 25,00 лв., платежно нареждане от 13.11.2019 г. за платена сума в размер на 48,00 лв. по сметка на ЧСИ Г. К., представляваща такса за администриране на частната жалба срещу постановлението от 07.11.2019 г. по изп. дело № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г. К. , както и договор за правна помощ от 15.11.2019 г., сключен между Т. П. Т. и адв. Р. В.

Ш., с предмет – изготвяне и депозиране на жалба срещу постановление за глоба от 07.11.2019 г. на ЧСИ Г. К. по изп. дело № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г. К. , на основание чл. 528, ал. 5 вр. чл. 527, ал. 3 ГПК, и осъществяване на процесуално представителство пред съда. В договора за правна защита и съдействие от 15.11.2019 г. е посочено, че е уговорено между страните и заплатено адвокатско възнаграждение по договора в размер на 300 лв., платено в брой при подписване на договора, който служи като разписка.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.