Определение № 1967 от 05.12.2022, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 645/2022
- Вид
- Определение № 1967
- Подписан
- 05.12.2022
- Състав
- ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ КАСАБОВ
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1967 гр.
Пловдив, 05.12.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. КАСАБОВ като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 645 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е молба от К.И.В. – жалбоподател в основаното производство, с искане за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските като му бъдат присъдени разноски в размер на 900 лева за адвокатска защита.
Молбата за допълване на решението в частта за разноските е връчена на ответника и заинтересованите страни. От ответника – кмет на община Асеновград, е постъпило становище, в което се поддържа за неоснователност на искането, тъй като същото е несвоевременно заявено.
Производство по адм. дело № 645/2022 г. на Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на Л.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***; Е.П.В., ЕГН **********, с адрес:
***; и К.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу заповед № А-301/07.02.2022г. на кмета на община Асеновград, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за застрояване /ПУП-ПЗ/ с Работен устройствен план /РУП/ за УПИ II – 890, кв. 59, с контактни УПИ I – 889 и УПИ VIII – 894, кв. 59 по регулационния план на гр. Асеновград.
Съдът с решение № 1928 от 01.11.2022 г. е отменил оспорената заповед и е осъдил община Асеновград да заплати на К.И.В. сумата от общо 1395 (хиляда триста деветдесет и пет) лева представляваща направени по делото разноски, включващи: 10 лв. за държавна такса и 1385 лева за възнаграждение на вещи лица.
Видно от материалите по делото в хода на производството К.И.В. е представляван по пълномощно от съпругата му С.А. К. – В..
Същата в последното по делото заседание на 19.09.2022г., след даване на ход по съществото на спора, е заявила претенция за присъждане на съдебни разноски без да представи списък на разноските. Такъв не е ангажиран от страната и в по – ранен етап на процеса. В срока за представяне на писмени бележки по делото е постъпила писмена защита вх. № 17906/03.10.2022г. от К.И.В., чрез адвокат Ангел Г. Керелов, ведно с договор за правна защита и съдействие от 19.09.2022г. и списък на разноски, в който са включени 900 лева за адвокатска защита.
Разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, установява две хипотези на корекция на постановеното вече съдебно решение. Когато съдът изобщо не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, е налице възможността решението да бъде допълнено. В случай, че съдът се е произнесъл по искането за разноски, но е постановил нещо различно от заявеното от страната, то тогава, установената в закона възможност е решението да бъде изменено в тази част.
При тази фактическа и правна обстановка настоящият състав намира, че процесното искане следва да се квалифицира като такова за изменение на решението в частта за разноските, а не за допълването му.
Каза се, до момента, в който е даден ход по същество и делото е било обявено за решаване, от страна на К.И.В. не е представен списък с разноски, нито е била отправена претенция за присъждане на разноски за адвокатска защита, каквато всъщност не е била и ползвана до този момент.
Според чл.
80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Според т. 9 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело №6/2012г., правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 от ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което такова искане е недопустимо /в този смисъл определение № 2625 от
11.03.2015 г. по адм. д. № 3306/2014 на Върховния административен съд и определение №11542 от 03.10.2017г. по адм. д. № 10444/2017г. на Върховния административен съд/. Предвид горното, по отношение на процесното искане се установява, че е подадено от надлежна страна в срока по чл.
248, ал.1 от ГПК, но е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на К.И.В. за изменение на постановеното по делото решение № 1928 от 01.11.2022 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: