Решение № 2608 от 11.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2608 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110218031 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Б. В. Х. срещу електронен фиш серия К № 5922272, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл.

189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли за неговата отмяна. В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е управлявал посоченото във фиша МПС, тъй като по това време е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ в чужбина.

В съдебно заседание не се явява редовно призованият жалбоподател Х., който се представлява от своя упълномощен процесуален представител – адв. П.. Той поддържа жалбата и моли електронният фиш да бъде отменен. Поддържа, че на посочената във фиша дата жалбоподателят се е намирал в затвор в Република Гърция, за което са представени и надлежни документи. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, както и за превод и легализация на документите от гръцки език.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. От юрисконсулт са депозирани писмени бележки по съществото на делото с молба за потвърждаване на електронния фиш.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. От ОПП СДВР се твърди, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 20.11.2024 г., като жалбата срещу него е изпратена по електронен път директно в СРС на 03.12.2024 г., следователно съдът я приема за подадена в срок.

1

Разглеждана по същество, същата е основателна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.10.2020 г. в 11:30 ч., в гр. София, по Околовръстен път в района на Пътен възел Симеоново, с посока на движение от бул. Черни връх към бул. Св. Климент Охридски, с мобилна система за видеоконтрол – АТСС, ARH CAM S1 № 11743s7, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „*******”, модел „*******“ с рег. № *******, 127 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 80 км./ч. в населено място, въведена с пътен знак В26. Автомобилът бил заснет в лице, приближавайки към мобилната камера, тип „триножник“, която била монтирана в рамките на населено място извън патрулен автомобил. Автомобилът бил регистриран на името на Зоя Александрова А с ЕГН **********. На А бил издаден електронен фиш № 4101730. Но тя подала лично подписана от нея пред полицейски служител декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП на 23.05.2022 г., в която посочила, че на 05.05.2020 г. автомобилът е бил предоставен за ползване на жалбоподателя Б. Х., който го управлявал на процесната дата 28.10.2020 г. и й го върнал на 07.05.2022 г. Към декларацията са приложени и снимки на неговото СУМПС.

Поради това, издаденият срещу А електронен фиш бил анулиран.

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 5922272 срещу Б. В. Х. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.

Но от представените от защитата документи се установява, че в този период Б. Х. е изтърпявал наложено му ефективно наказание „лишаване от свобода“ в затвор в Република Гърция, за времето от 17.10.2020 г. до 03.03.2022 г.

От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС ARH CAM S1 № 11743s7, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 28.10.2020 г., в 11:30:00 ч., в района на Столична община, с координати EL 23о33.9293 и NL 42о63.0571, е засечена скорост на движение от 131 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от който се установява, че автомобилът се е приближавал към камерата, както и снимка на мястото на поставяне на мобилната камера. Автомобилът е единствения заснет на представеното изображение. Поради това, съдът приема за доказано, че именно с автомобил с регистрационен номер ******* е извършено нарушението.

Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARHCAM S1 е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 01.10.2020 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № 11743с7 е била преминала първоначалната проверка. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

За използването на техническото средство бил съставен и протокол от същата дата, в който било отразено, че въведената скорост на движение в този пътен участък в населено 2 място е от 80 км./час, като е заснет и пътният знак В26. От изготвената снимка на мястото също се установява, че по Околовръстен път преди мястото на нарушението има поставени знаци В26, въвеждащи ограничение на скоростта от 80 км./час.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5922272 от МВРСДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, протокол за използване на техническото средство; декларация от собственика на автомобила до СДВР ОПП; документи относно изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ от жалбоподателя и др. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, като е посочено и че то се намира в населено място; посочена установената скорост на движение на процесното МПС, както и въведената с пътен знак максимално разрешена скорост на движение.

В електронния фиш като дата на извършване на нарушението е посочена 28.10.2020 г., която се установява и от събраните по делото доказателства.

Съдът намира, че са налице основания прекратяване на производството поради изтичане на абсолютната давност за административно-наказателно преследване.

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ЗАНН липсата на особени правила относно производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления 3 обуславя приложението на разпоредбите на НПК. В ЗАНН липсва изрична уредба на института на погасителната давност за административно-наказателно преследване, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 24, ал.1 т.3 от НПК изискваща прекратяване на производството при изтичане на абсолютната погасителна давност.

Предвид предвидената за нарушението санкция – „глоба” при определяне на абсолютната давност следва да се съобразят сроковете, предвидени в чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.5 НК към момента на извършване на деянието.

Съобразно АУАН и НП нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Х. е извършено на 28.10.2020 г. Срокът, посочен в актуалната към онзи момент редакция на чл. 80, ал.1, т.5 от НК е три години.

Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК изтичането на срок, надхвърлящ с 1/2 посочения в чл. 80, ал.1, т.5 от НК срок изключва административнонаказателното преследване т.е. абсолютната давност за наказателно преследване за вмененото на жалбоподателя нарушение е четири години и половина и е изтекла на 28.04.2025 г.

Не е обективирана от страна на жалбоподателя воля съдът да се произнесе по съществото на делото, каквато възможност му е предоставена от разпоредбата на чл. 24, ал.

2 НПК, а изрично в жалбата е отправено искане за отмяна на обжалваното НП,. Поради изложеното производството по делото следва да бъде прекратено, а обжалвания електронен фиш – отменен.

За пълнота, следва да се посочи и че от представените от жалбоподателя доказателства, свързани със задържането му в гръцки затвор, включително и на датата на нарушението, се оборва извода на наказващия орган за авторството на деянието. Това представлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш.

В случая съдът взе предвид посочената в декларацията от ЗА информация за датата на предоставяне на автомобила на жалбоподателя /05.05.2020 г./, както и за връщането му отново в нейно владение на 07.05.2022 г., съпоставени с периода на задържането на Х.

/17.10.2020 г. до 03.03.2022 г./ и прецени, че не би могъл да се извлече умисъл в действията на А относно невярно деклариране и евентуално извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.

Поради така изложените съображения, електронният фиш следва да бъде отменен и производството по делото – прекратено.