Решение № 240 от 13.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Пловдив, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С.ова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20245001000194 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх. №2051/13.02.2024 г. от ЗД „Б.И." АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Д.В." № 87, представлявано заедно от Изпълнителните директори С. С.П. и К.Д.К., чрез адв.М. против Решение № 16 от 12.01.2024 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по търг. дело №30 по описа за 2022 г., в частта му, с която ЗД „Б.И." АД е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 90 000 лева, до присъдените 180 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се поддържа, че е първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, за което са изложени конкретни съображения. Претендира се присъждане на сторените от дружеството разноски. Не са направени доказателствени искания.

Иска се да се отмени решението в частта му, с която ЗД „Б.И." АД е 1 осъдено да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 90 000 лева, до присъдените 180 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и при разрешаване на спора по същество да се отхвърли предявения от ищцата иск за разликата над 90 000 лева, до присъдените й с първоинстанционния съдебен акт 180 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В законния срок, от ищцата Х. К. Х. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се оспорва същата като неоснователна, за което са изложени подробни и конкретни съображения. Иска се да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноските на представляващия ищцата адвокат пред настоящата инстанция при условията на чл.38, ал.2 ЗА.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в аспекта на нормата на чл.269 ГПК и в съвкуп-ност с доказателствата по делото, прие следното:

Предмет на производството пред настоящата инстанция е предявен от Х. К. Х. иск с правна квалификация по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на

ЗД „Б.И." АД да й заплати обезщетение претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на нейната дъщеря - З.Н. Х., загинала в резултат на ПТП от 23.08.2020г., причинено виновно от застрахован при ответника водач на л.а. „Ф... - Й.И.Й., над сумата от 90 000 лева, до пълния предявен и присъден с първоинстанционното решение размер от 180 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

Доколкото ответникът ЗД „Б.И." АД е обжалвал първоинстанционното решение само в частта, за присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, над сумата от 90 000 лева, до присъдените им 180 000 лева, то в останалата част, с която искът е уважен до размер от 90 000 лв, решението на Окръжен съд-С.З. е влязло в законна сила. Предвид това, между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти по така предявения иск и до размера, до който решението е влязло в 2 сила, а именно: относно настъпването на процесното застрахователно събитие, при което е загинала дъщерята на ищцата, виновното му причиняване от застрахован при ответника водач по валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, процесуалната и материалноправната легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й до посочения размер от 90 000 лв.

С оглед влизането в сила на първоинстанционното решение в посочената част, следва да се приеме за установено, че на 23.08.2020 г. около 14.05 ч., на главен път II -57, км. 11+000, в зоната на Т-образно кръстовище с разклона за с. Б., е настъпило ПТП между л.а. „О.К., управляван от Н.В.Х. и л.а. „Ф..., управляван от Й.И.Й., вследствие на което е починала пътничката в л.а. „О.“ З.Н. Х..

Към датата на ПТП, за л.а. „Ф..., управляван от Й.И.Й. е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” със ЗД „Б.И.“ АД, със срок на валидност една година, считано от 20.01.2020 г. до 19.01.2021 г. От името на ищцата, пред ЗД „Б.И.“ АД, е предявена писмена претенция с молба с вх.

№ ОК-14452 от 07.01.2021г., с искане да бъде определено и да й бъде изплатено застрахователно обезщетение от 200 000 лв във връзка със смъртта на дъщеря й при горепосоченото ПТП. Към датата на завеждане на делото (31.01.2022г.), застрахователят не е определил или изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция.

На основание чл.300 ГПК, настоящата инстанция съобрази, че с присъда № 2/17.01.2023 по НОХД № 1066/2022 г. по описа на Окръжен съд - С.З. подсъдимият Н.В.Х. е признат за виновен в това, че на 23.08.2020г. около 14:00 часа, на път II- 57 в зоната на Т-образно кръстовище с разклона за с.Б. общ.Р., в условията на независимо съпричинителство с Й.И.Й., при управление на МПС л.а. „О. К.” с рег.№ ... нарушил правилата за движение, а именно: чл.50 ал.1 от Закона за движението по пътищата - на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, като не сторил това и по непредпазливост причинил смъртта на З.Н. Х., поради което и на основание чл.343 ал.1 б”в” вр. чл.342 ал.1 предл. трето НК и чл.58 ал.4 3 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК е осъден на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание, на основание чл.66 ал.1 НК, е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила;

Със същата присъда, подсъдимият Й.И.Й. е признат е за виновен в това, че на 23.08.2020г. около 14:00 часа, на път 11-57 в зоната на Т-образно кръстовище с разклона за с.Б. общ.Р., в условията на независимо съпричинителство с Н.В.Х., при управление на МПС л.а. „Ф.Т.“ с рег.№ .... нарушил правилата за движение, а именно: чл.20 ал.2 изр.2 от Закона за движението по пътищата - водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като не сторил това, чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата- на водача е забранено да превишава скорост на движение 90 км/ч в извън населено място, като не сторил това и се движел с превишена скорост над 90 км/ч, и по непредпазливост причинил смъртта на З.Н. Х., поради което и на основание чл.343 ал.1, б.”в”, вр. чл.342 ал.1 предл. трето НК и чл.58а ал.1 НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание, на основание чл.66 ал.1 НК, е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.300 ГПК, посочената присъда е задължителна за настоящата инстанция, разглеждаща гражданските последици от деянието на водача Н.В.Х. относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая, задължителен елемент на присъдата касателно извършването на деянието, за което Х. е осъден, а именно - причинена по непредпазливост смърт на З.Н. Х., е, че то е осъществено от него при независимо съпричиняване с другия водач, участвал в ПТП - Й.И.Й., управлявал МПС л.а. „О. К.” с рег.№ ..., в който като пътник се е движила загиналата З.Н..

В връзка с горното, следва да се отбележи, че при настъпили вреди от деяние, извършено от две или повече лица при независимо съпричиняване помежду им, пострадалото лице може да насочи претенцията си за пълна обезвреда на причинените вреди към всеки един от извършителите. Този извод произтича от нормите на чл.53 ЗЗД и чл.121 ЗЗД, като е възприет безспорно и в съдебната практика. Съгласно първата разпоредба, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. В случая, 4 законът не визира определена форма на вина или на съучастие на причинителите на деликта, поради което, уреденото в чл.53 ЗЗД правило е приложимо и в хипотези на причиняване на увреждане при условията на независимо съизвършителство, т.е. тогава, когато делинквентите не са действали с общ умисъл, какъвто е и настоящия случай. Предвид така уредената в чл.53 ЗЗД законова пасивна солидарност на извършителите при деликт, на основание чл.122, ал.1 ЗЗД, кредиторът, т.е пострадалият може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, т.е. от делинквентите, като признатото с присъдата на наказателния съд срещу всеки от тях независимо съизвършителство на деянието има значение само в отношенията помежду им, в аспекта на чл.123 и чл.127 ЗЗД, т.е. ако един от делинквентите изпълни цялото задължение към пострадалия, това освобождава останалите делинквенти, към които обаче изпълнилият в повече от своята част, има иск за разликата.

В случая, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, ищецът З. Х. е ангажирала с предявения иск отговорността на ответника ЗД „Б.И." АД, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на водача на л.а. „Ф.Т.“ с рег.№ .... Й.И.Й., за пълния размер на дължимото й се обезщетение за смъртта на дъщеря й З.

Х.. Тоест, с оглед изложените по-горе аргументи, на основание чл.53 и чл.122, ал.1 ЗЗД, е реализирала правото си да поиска изпълнение на цялото задължение от застрахователя на единия от делинквентите. Ето защо, неоснователни се явяват възраженията в жалбата, че тъй като соченият от ищцата за виновен водач на автомобил „Ф.Т." не е единственият виновен за смъртта на З. Х., тъй като вината и на двамата водачи, участвали в ПТП, е определена от наказателния съд, то само на основание установеното с присъдата, обезщетението следвало да бъде определено на не повече от половината от общо претендирания от ищцата размер. Отделен е въпросът, че от данните по делото е видно, че ответното дружество е застраховател по застраховка „ГО на автомобилистите“ и на другия водач Н.В.Х., което определя ответникът като отговорен и за неговите действия.

Предвид задължителната за настоящия съд сила на влязлата в сила присъда относно вината на водача на л.а. „Ф.Т.“ с рег.№ .... Й.И.Й. за причинената по непредпазливост смърт на дъщерята на ищцата З. Х., при условията на независимо съпричиняване с другия водач, участвал в ПТП 5 Й.И.Й., управлявал МПС л.а. „О. К.” с рег.№ ..., както и с оглед частично влязлото в сила първоинстанционно решение по предявения иск, до размер от 90 000 лв, съдът намира, че искът се явява безспорно доказан по основание, а по размер – до посочената сума. Ето защо, следва в настоящото производство да се прецени какъв е справедливият размер на следващото на ищцата обезщетение и дали надхвърля посочената сума, в рамките на общия предявен размер от 180 000 лв, като се има предвид и че решението, с което искът е уважен до размер от 90 000 лв, е влязло в сила.

Съгласно приетото в мотивите по Тълкувателно решение №1 от 21 юни 2018 год по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, най-близките на починалия (по смисъла на Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. на ВС) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. Както се посочи по-горе, доколкото първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът е уважен до размер от 90 000 лв, това означава, че със СПН е разрешен между страните по делото въпросът, че ищцата, явяваща се майка на починалата, е претърпяла неимуществени вреди – морални болки и страдания от загубата на дъщеря си.