Определение № 260009 от 05.01.2021, Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер

260009 Година 05.01.2021 Град

С.

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД XII

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети януари Година 2021 в закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

И. Р.

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1048 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който само ответникът А. е подал, чрез пълномощника си, отговор, а останалите двама ответници С. и К.С.В., не са подали такъв, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а предявеният с нея в субективно съединение положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, се явява допустим с оглед т. 4 ТР 3/2015 ОСГТК и Р 139-2019-I г.о.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените до момента по делото от ищеца писмени документи, каквито ответниците не са представяли, както и да се изиска и приложи гр.д. № 3691/2019 г. на Старозагорския районен съд.

Доводите за противното в отговора на пълномощника на ответника А., че съдът не следвало да приема, като годно писмено доказателство по делото, представеното с молбата на пълномощника на ищеца от 06.07.2020 г. удостоверение изх. № 06/30.06.2020 г., тъй като било подписано от бащата на законния представител на ищеца и не било официален документ, са неоснователни, защото като годни писмени доказателства по делото могат да се приемат всички документи, независимо дали са подписани или не, официални или частни, а дали същите са в състояние да докажат фактите, за които са съставени и/или представени, не е въпрос на тяхната годност, а на доказателственото им значение, а по последното съдът се произнася с решението си по съществото на спора.

Следва да се уважи искането в отговора на ответника А. и задължи ищецът да представи в оригинал представения с молбата на пълномощника му от 06.07.2020 г. по делото договора за отдаване под наем на земеделска земя от 25.05.2014 г. (чл.

183 ГПК).

Следва да се даде възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да заяви дали ще се ползва от оспорения с отговора на ответника А. договор за отдаване под наем на земеделска земя от 25.05.2014 г., представен по делото с молбата на пълномощника на ищеца от 06.07.2020 г., едва след което в същото заседание, съдът ще се произнесе по необходимостта от открИ.е на производство по чл. 193 ГПК за проверка на неговата истинност (чл.

193, ал. 2 ГПК).

Следва да се даде възможност на ответника А., най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да направи искането си в отговора за задължаване на Нотариус П.И. да представи намиращите се в негово нотариално дело № 504/2017 г. документи, в изискуемата се от чл. 192 ГПК форма – с писмена молба, с препис за това трето неучастващо в делото лице, в която да се посочат точно документите, които се намират у него и се иска от съда да го задължи да представи, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това му искане (чл.

192 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника А.. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

О П

Р Е Д

Е Л И:

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищецът е основал предявения в субективно съединение положителен иск за собственост, са посочени в поправената му искова молба и уточняващата я такава от 06.07.2020 г., и по същество се изразяват в това, че ответникът А. бил предявил иск по чл. 135 ЗЗД с искане съдът да постановял решение, с което да обявял относителна недействителност на сключения между другите двама ответници договор за продажба на недвижими имоти, по силата на който първият ответник С. продал на втория ответник К.С.В. долуописания имот, обективиран в н.а. № 64/2017 г. на нотариус П.И., а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор -, с адрес на поземления имот: с. К., местност О., с площ: - кв.м, с трайно предназначение на територията: Земеделска: с начин на трайно ползване: нива, с категория на земята при неполивни условия: 9, с номер по предходен план: -, при съседи: -. Въз основа на този иск било образувано гр.д. 3691/2019 г. на СтРС, по което имало към момента влязло в сила решение, с което се уважавал този иск. Но собственик на тази нива не бил С., а ищецът. Собствеността му върху имота произтичала от постановление за възлагане на недвижим имот, което било издадено по и.д. № - на ЧСИ Г.И., което било влязло в сила на 28.03.2012 г. и с което на ищеца бил възложен този имот, срещу цена от 3112.70 лева, която била платена съгласно посоченото постановление. То не било вписано в АВ, Имотен регистър, поради което в справката при нотариуса, изповядал сделката, не бил вписан новия собственик – ищецът К., а продължил да бъде старият му собственик С.. Поради това сделката била изповядана по този начин, като първият ответник С. продал тази нива на втория ответник К.В.. С оглед наличието на изключително право на собственост върху гореописания имот, което произтичало от самостоятелно правно основание - влязло в сила постановление за възлагане, което право на собственост не било зачетено и оспорено от всички ответници, за ищецът бил налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост срещу всеки един от тримата ответници. Това било така защото след влизане в сила на решението по гр.д. 3691/2019 г. на СтРС, по молба ищеца по същото дело – третият ответник А., имало образувано изпълнително дело, като съдебният изпълнител насрочил извършване на опис, оценка и продажба на собствения на ищеца имот, за чуждо нему задължение, това на първия ответник С., което налагало постановяване на съдебно решение, което да бъдело противопоставимо на третия ответник А. и съдебния изпълнител, и с което ще се признаело оспореното право на собственост, както и на другите двама ответници, които били извършили сделката – С. и К.В., която била обявена за относително недействителна спрямо третия ответник А.. Защото тези двама ответници не се били съобразили с обстоятелството, че първият ответник С. не бил собственик на процесния имот, за да го продавал на втория ответник К.В.. В тази връзка и съобразно указанията на съда, уточнявал, че датата на постановлението, на която било издадено, била 29.02.2012 г., както и че същото било влязло в сила на 28.03.2012 г. Взискател по изпълнителното дело бил Т., а длъжник бил ответникът С.. Продавач на процесния имот по н.а. 64/2017 г. бил С., а купувач - К.С.В.. Ответникът С. придобил преди това собствеността върху процесния имот чрез покупко-продажба от потребителска кооперация У..

С молба от 06.07.2020 г. ищецът уточнява, че имотът, предмет на делото, бил в негово владение от закупуването му на 28.03.2012 г., когато постановлението за възлагането му било влязло в сила, което владение продължавало и до момента.

Нивата я бил дал под наем на земеделската кооперация на с. К., съгласно договор за отдаване под наем на земеделска земя от 25.05.2014 г. и оттогава до момента, П. с. К. му плащала дължимия наем. С други думи, от закупуването на нивата до момента, същата се намирала в негово владение.

Искането е да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик, въз основа на горепосоченото постановление за възлагане, на процесния поземлен имот с идентификатор -, с адрес с. К., Община и Област С., местност О., с площ:

- кв.м, с трайно предназначение на територията: Земеделска: с начин на трайно ползване: нива, с категория на земята при неполивни условия: 9, с номер по предходен план: -, при съседи: -. Претендира разноски.

Правната квалификация на този предявен в субективно съединение против ответниците положителен установителен иск за собственост е нормата на чл.124, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, първите двама ответници С. и К.С.В., не са подали писмен отговор, не са взели становище по предявения иск, не са претендирали самостоятелни права и възражения, не са посочили и представили доказателства.

С подадения в срок отговор, третият ответник А. заема становище, че оспорвал изцяло предявения установителен иск за собственост, като напълно неоснователен, незаконосъобразен и недоказан. Ищецът никога не бил собственик на процесния имот, който от 2008 г., когато бил придобит по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в представения като доказателство от ищеца н.а. № 190/03.07.2008 г., бил собственост на друго дружество на ответника К.С.В., а именно С.. От посочената дата до 07.12.2017 г., когато сделката между това дружество и неговият управител, като физическо лице, била обявена за нищожна по отношение на ответника А., същият имот се бил владял единствено и само от С.. Така установеното правно и фактическо положение не се било променило от факта, че за да „спасял“ имота си при предходна публична продан, заради трупаните очевидно от години дългове, се наложило ответникът К.С.В. да се яви на този търг и закупи същия имот, но не от името на С., предвид наличието на законова забрана за длъжника да придобивал продаваемия имот, а използвайки формално юридическата индивидуализация на друго негово юридическо лице, а именно - ищецът К.. По тази причина последното станало формален купувач в публичната продан на имота, проведена по изп.д. № 341/2011 г. от ЧСИ Г.И. и обективирана в протокола от 21.02.2012 г. Отново подчертавал, че бидейки под законовата забрана да участва в търга с дружеството - длъжник по изпълнителното дело - С., ответникът К.С.В. използвал фигурата на един особен вид П., а именно, т.нар. „лъжовно представяне за другиго" (вж. К. Т., „П.”, сп. С., бр. 2/2005). Както подробно било описано в посочената разработка по темата за персоналната симулация, при тази нейна разновидност, страната, която искала да скрие идентитета си (т.нар.

„скрита страна” - в случая С.), целяла пълното заблуждение на всички: на третите лица, както и на другата страна по сделката (т.нар. „явна страна" - в случая частния съдебен изпълнител). Поради това скритата страна (С.) се явявала пред явната страна (ЧСИ Г.И.) под чуждо име (това на подставеното лице - в случая К.) и действала под това чуждо име. Правните последиците на лъжовното представяне за другиго, според изложеното от -. Т., което споделял изцяло, били различни в зависимост от множество особености, респ. от целите, които се преследвали със симулацията. Така, ако с това действие се целяло преодоляване на законова забрана, какъвто без съмнение бил случая, то последицата била нищожност. Г-н К.С.В. участвал фиктивно в проведения публичен търг и закупил имота чрез своето дружество К. (подставено лице), с цел да избегне законовата забрана, непозволяваща на действителния купувач С. (скрита страна) да участвал в проданта, произтичаща от разпоредбата на чл. 490, ал. 1 ГПК. Той никога не бил имал намерение да придобива каквито и да било права върху имота с дружеството - формален купувач на имота - К., а и поради осъществената с тези действия симулация, то и не станало купувач, с оглед нищожност на симулативната сделка. Ето защо имотът останал собственост на длъжника С., т.е. въобще не се било стигнало до промяна в собствеността на същия. Наличието на симулация чрез „лъжовно представяне за другиго” при придобИ.ето на имота чрез проведения от ЧСИ Г.И. публичен търг, се доказвало от правните и фактически действия на ответника К.С.В. след фиктивната покупка на имота от К., или по-точно от неговите бездействия. На първо място същите се изразявали в непредприемане на съответните, предвидени в закона стъпки, за вписването на постановлението за възлагане на имота в Имотния регистър, което било единственият начин К. да афиширало своята собственост спрямо всички лица. Също така, никакви действия не били предприети по предаване на владението върху имота. По-нататък, не било заявено нанасянето в действащите кадастрални карти и планове, а по-късно и в кадастралната карта и кадастралните регистри, както и в данъчната служба, на собствеността на К. върху имота. Особено ярка демонстрация на симулацията „лъжовно представяне за другиго”, която била осъществена от ответника К.С.В., при проведения публичен търг и налагащият се от нея извод, че имотът не бил сменил собствеността си след същия, бил неоспоримият факт, че на 07.12.2017 г., действителният собственик С., продал имота на физическото лице К.С.В..