Определение № 307 от 17.04.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. Габрово, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500183 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба на „П. К. Б.“ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк.Костадинова срещу разпореждане на РС-Габрово по ч.гр.д.№746/2026 г.

, с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника А. Б. М. за претендираните със заявлението вземания, посочени в жалбата.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се ,че на този етап от производството заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Правомощията по чл.411,ал.2, т.3 ГПК са за преценка от заповедния съд дали искането се основава на неравноправна клауза в договора или вероятността да е такава.

Извън тази преценка е валидността на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основания нарушение на закона или добрите нрави. Сочи се ,че в случая заповедият съд не е извършил правилна преценка на критериите по чл.143 и на разпоредбата на чл.145,ал.2 ЗЗП. Твърди се ,че уговореният в договора ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като е спазена разпоредата на чл.19 ал.4 ЗПК. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави , съответства на принципа на добросъвестност и еквивалентност и е в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Твърди се , че даденото разрешение за дължимостта на законната лихва като последица от уважаване на главния иск, а не като самостоятелен иск, следва да намери приложение и в заповедното производство. Сочи се ,че претендираната лихва за забава е дължима . Кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Претендираното обезщетение за забавено изпълнение е начислено на основание чл.33 ЗПК и ОУ върху просроченото 1 плащане. Твърди се , че уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР са действителни , поради което процесният договор е изцяло действителен и е породил правни последици и за двете страни.

Претендира се за отмяна на разпореждането на заповедния съд в обжалваната част , с която е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК и се уважи искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания .

Въззивният съд, като взепредвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, прие за установено следното:

С разпореждане №1269 от 20.03.2026 г. по ч.гр.д.№746/2026 г. на РС-Габрово е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против А. Б. М., за ЗАПЛАЩАНЕ на следните суми: 254.53 EUR /двеста петдесет и четири евро и петдесет и три цента/ неплатена падежила главница, дължима за периода 15.12.2023 г. - 15.08.2024 г.,ведно със законната лихва, считано от 19.03.2026 г. до изплащане на вземането ; 45.31 EUR /четиридесет и пет евро и тридесет и един цента/ неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо за периода 15.12.2023 г. - 15.08.2024 г.; 100.05 EUR /сто евро и пет цента/ неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо към 15.08.2024 г, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2026 г. до изплащане на вземането ; 150.56 EUR/ сто и петдесет евро и петдесет и шест цента/ неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, дължимо към 15.08.2024г, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2026 г. до изплащане на вземането ;

204.52 EUR /двеста и четири евро и петдесет и два цента / такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислена на 15.03.2024 г. ;

15.34 EUR /петнадесет евро и тридесет и четири цента/ неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.11.2023 г. ; 222.36 EUR / двеста двадесет и две евро и тридесет и шест цента/ мораторна лихва за забава за периода 16.10.2023 г. - 18.03.2026 г., както и направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 117.60 EUR и 16.87 EUR заплатена държавна такса, на осн. чл.

411 ал.1 т.т. 2 и 3 от ГПК. Заповедният съд е приел, че клаузите за заплащане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, са недействителни, поради това, че противоречат на чл.10А, ал.2 ЗПК, доколкото допълнителните услуги, за които е уговорено заплащане на възнаграждение са свързани с управление на кредита. Освен това няма данни разходите за тези допълнителни услуги да са включени в ГПР, което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Целта на тази разпоредба е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор. По този начин потребителят е въведен в заблуждение относно действителните разходи по кредита, а това влече нищожност на клаузите на осн. чл. 19 ал.5 от ЗПК. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска 2 практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/.Искането за заплащане на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, от своя страна представлява такова за неустойка и противоречи на чл. 33 от ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има права само на лихва върха незаплатената в срок сума за времето на забавата. В заявление по чл. 410 от ГПК , главницата се претендира в размер по- малък от отпуснатия кредит, което означава, че от страна на кредитополучателя са извършвани погашения, сумите от които са отнасяни и за погасяване на недължими вземания за допълнителни услуги и лихви.

Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на разпореждането на заповединя съд в обжалваната му част.

Договорното правоотношение, на което заявителят основава вземането си за посочените в заявлението по чл.410 ГПК суми, произтича от договор за потребителски кредит, за който са приложими ЗПК и ЗЗП. От съдържанието на приложените към заявлението документи не се установява клаузите да са били индивидуално договорени с потребителя.

В изпълнение на изискването на чл.чл.411, ал.2 ГПК заповедният съд е извършил преценка дали са налице предпоставките за издаване на исканата заповед за изпълнение. С оглед клаузите на договора правилно заповедният съд е приел, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК – в него е посочен ГПР, за който не се установява да отразява действителния такъв, с включване на разходите по кредита и по конкретно няма данни да включва разходите за допълнителните услуги Фаст и Флекси. Целта на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/. Също така с решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 съдът е постановил, че посочването на ГПР , който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент, като член 10 ,§2,б.“ж“ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл ,че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР , включващ всички предвидени в чл.3,б „ж“ от тази директива разходи , посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски , така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В случая жалбоподателят не твърди при общо извършените по процесния договор за кредит плащания от длъжника да остава дължима главница, която да е в претендирания размер.

Предвид изложеното обжалваното разпореждане , с което е отхвърлено заявлението 3 на жалбоподателя по чл.410 ГПК за процесните вземания , следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1269 от 20.03.2026 г. по ч.гр.д.№746/2026 г. на РСГаброво в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК на „П. К.

Б.“ ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против А. Б. М. за сумата от 254.53 EUR /двеста петдесет и четири евро и петдесет и три цента/ неплатена падежила главница, дължима за периода 15.12.2023 г. 15.08.2024 г.,ведно със законната лихва, считано от 19.03.2026 г. до изплащане на вземането; сумата от 45.31 EUR /четиридесет и пет евро и тридесет и един цента/ неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо за периода 15.12.2023 г. - 15.08.2024 г. и сумата от 222.36 EUR / двеста двадесет и две евро и тридесет и шест цента/ мораторна лихва за забава за периода 16.10.2023 г. - 18.03.2026 г

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4