Решение № 110 от 28.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Благоевград, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно гражданско дело № 20241200500079 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба с вх. № 22094/01.11.2023г. от „Профи кредит адрес“ ЕООД, ЕИК ***********, чрез юрк. Г.И.П. срещу Решение № 640/06.10.2023г., постановено по гр.д. № 212/23г. по описа на РС-Благоевград, в частта, с която претенцията се отхвърля за главница в размер на 965, 92 лв. и договорно възнаграждение в размер на 440, 63 лв.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли се решението да бъде отменено в обжалвана част, а предявените искове - да бъдат уважени в тази им част.

По делото е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна, в който отговор се оспорват като неоснователни твърденията, изложени във въззивната жалба и е отправено искане съдът да остави без уважение 1 въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

В проведеното по делото заседание пред въззивния съд въззивникът не се е представлявал, въззиваемият не се е явил, представлявал се е от процесуалния му представител адв. Б., която заявява, че оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания отговор на същата, като моли въззивния съд да потвърди изцяло атакуваното в настоящото производство първоинстанционно решение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявена искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ адрес“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „адрес“ 49, бл. 53 Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч. - управители, чрез пълномощника Г.П. - юрисконсулт против Е. Л. М., ЕГН **********, с настоящ адрес с. И., общ. Радомир. Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответницата, произтичащо от Договор за потребителски кредит от 20.07.2018 г. с № 3033926042. Сочи, че по силата на този договор в качеството си на кредитодател на 20.07.2018г. е предоставил по банковата сметка на заемополучателя Е. Л. М. сума в размер на 3 200 лв. Поддържа, че солидарен длъжник с ответницата била третото неучастващо по делото лице П.Д. М.. Заявява, че впоследствие във връзка с подадени от ответницата Е. Л.

М. заявления съответно от 30.11.2018г. и от 01.03.2019г. били сключени два анекса (Анекс № 1 от 06.12.2018г. и Анекс № 2 от 22.03.2019г.), с които били приети коригирани погасителни планове. Навежда, че срокът на кредита бил 24 месеца, като бил обявил предсрочна изискуемост на кредита на 06.08.2019г., като в тази връзка е било изпратено уведомително писмо на ответницата. Сочи, че понастоящем задълженията на ответницата по процесния договор възлизали, както следва: неплатена главница в размер на 2 467, 99 лева (две хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки); неплатено договорно възнаграждение в размер на 440, 63 лева (четиристотин и четиридесет лева и шестдесет и три стотинки), дължимо 2 за периода от 06.08.2019 г. до 06.08.2019г.; законна лихва в размер на 469, 90 лева (четиристотин шестдесет и девет лева и деветдесет стотинки), дължима за периода от 06.08.2019 г. до 27.10.2022. Поддържа, че за посочените вземания на 01.11.2022 г. по ч. гр. д. № 2514/2022г. на РС – Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпила възражение от ответницата. Претендира по реда на чл. 415, ал. 1, т.

3 ГПК ответницата да му заплати неплатено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 897, 93 лева /осемстотин деветдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/. В исковата молба се твърди, че длъжниците не са изпълнявали поетите договорни задължения и са направили седем погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК № 3033926042, като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит: „Кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление когато Клиентът/Съдлъжника, просрочат две или повече последователни месечни вносни в пълен размер.“, на 06.08.2019 г.

ДПК № 3033926042 е обявен за предсрочно изискуем от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ адрес“ ЕООД. На длъжника е изпратено уведомително писмо, с което е информиран, че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо Предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен. Към момента на депозиране на исковата молба твърди, че размерът на погасеното от длъжника задължение по ДПК № 3033926042 е в общ размер на 3 888.80 лв. /три хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/. С плащанията си длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 2886.88 лв. Сумата от 61.33 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане. “. Сумата от 70.00 лв. е отишла за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК, а именно „КЛ/СД заплаща такси за извършени от КР услуги по Тарифа. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички разноски, свързани с действията по извънсъдебно или съдебно 3 събиране на просрочен дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне за просрочени задължения, посещения на място, смс-и и други съгласно действащата Тарифа. КЛ/СД декларира, че е запознат с действащата към датата на подписване на ДПК Тарифа, като към датата на заплащане на съответната такса, същата се дължи в размер според актуалната към момента на възникване на задължението Тарифа. Със сумата от 870.59 лв. е погасена част от законната лихва, дължима от датата на предсрочна изискуемост до входиране на заявлението. Предвид изложените по-горе обстоятелства, твърди, че към дата на депозиране на исковата молба Е. Л. К. дължи на ПРОФИ КРЕДИТ адрес ЕООД сума в общ размер на 4 276.45 лв. /четири хиляди двеста седемдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/, от които: главница в размер на 2 467.99 лв. /две хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 440.63 лв. /четиристотин и четиридесет лева и шестдесет и три стотинки/, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 897.93 лв. /осемстотин деветдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/ и законна лихва в размер на 469.90 лв. /четиристотин шестдесет и девет лева и деветдесет стотинки/, дължима от 06.08.2019 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.10.2022 г., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 3033926042.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответницата, която счита предявените срещу нея искове за недопустими, евентуално ако съдът ги счете за допустими – за неоснователни. В тази връзка сочи, че не била налице предсрочна изискуемост на посочения договор за кредит. Поддържа, че не били спасени изискванията по ЗПК за предоставяне на преддоговорната информация за сключване на договора. Излага подробни съображения, че клаузите на от договора за кредит били нищожни като противоречащи на чл. 143 ЗЗП и чл.

11, ал. 1, т. 11 и чл. 19 ЗПК. Прави възражение и за изтекла погасителна давност.

От приетите като писмени доказателства по делото - искане за отпускане на потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ от 19.07.2018г., Договор за потребителски кредит № 3033926042 от 20.07.2018г., ведно с Погасителен план се установява, че между „ПРОФИ КРЕДИТ адрес“ 4

ЕООД (като кредитодател) и Е. Л. М. (като кредитополучател) е възникнало валидно облигационно правоотношение. По силата на това облигационно правоотношение „ПРОФИ КРЕДИТ адрес“ ЕООД е предоставил на Е. Л. М. сума в общ размер на 3 200 лв., която сума е преведена на 20.07.2018г. по банковата сметка на кредитополучателя. Превеждането на сумата от 3 200 лв. се установява от приложеното по делото платежно нареждане (л. 29 от делото), като това обстоятелство не се оспорва и от ответната страна.

Ответницата се е задължила да погаси заема за срок от 24 месеца, при размер на месечната вноска 197, 83 лв., ГПР от 49,89 %, лихвен процент на ден 0, 11 % и общо задължение за погасяване по кредита в размер на 4 747, 92 лв. В процесния договор за потребителски кредит е било уговорено също така и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2400 лв. с размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги 100, 00 лв., с което общото задължение по кредита е 7 147, 92 лв., общ размер на вноската 297, 83 лв. с дата на погасяване - 6 ден от месеца.

Приложените към исковата молба по делото Анекс № 1 към ДПК № 3033926042 от 06.12.2018г., сключен между страните и П.Д. М., с който страните се договарят да бъде отложена погасителна вноска № 4 и Анекс № 2 към ДПК № 3033926042 от 22.03.2019г., сключен между страните и П.Д. М. с който страните се договарят да бъдат отложени погасителна вноска № 6, 7, 8, с които погасителните вноски се променят от 25 на 28 броя са изключени от доказателствения материал по делото с протоколно определение, постановено по делото на 11.09.2023г.

По приложеното към гр. дело № 2012/2023г. по описа на РС – Благоевград ч.гр.дело № 2514/2022г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, с която е разпоредено ответницата заедно с трето за процеса лице да заплатят солидарно на ищеца сумата, представляваща неплатена главница в размер на 2 467, 99 лева (две хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки); неплатено договорно възнаграждение в размер на 440, 63 лева (четиристотин и четиридесет лева и шестдесет и три стотинки), дължимо за периода от 06.08.2019 г. до 06.08.2019г.; законна лихва в размер на 469, 90 лева (четиристотин шестдесет и девет лева и деветдесет стотинки), дължима за периода от 06.08.2019 г. до 27.10.2022.

По отношение на вземането на предявения осъдителен иск с влязло в 5 сила разпореждане № 2889/01.11.2022г., постановено по ч. гр. д. № 2514/2022г. на РС – гр. Благоевград е било отхвърлено заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата. С оглед отхвърлянето на заявлението на ищеца (заявител в заповедното производство) са били дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за предявяване на осъдителен иск за вземането, който осъдителен иск е предявен в производството пред районния съд.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е отхвърлил предявните претенции.

При горното, въззивният съд намира следното от правна страна:

По допустимостта на въззивната жалба:

Депозираната въззивна жалба отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК, депозирана е в срока по закон, от страна в първоинстанционното производство, с интерес от обжалването, съответно е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата като следи служебно за спазването на императивните материалноправни норми, по указанията на т. 1 на ТР № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС.