Решение № 90 от 04.06.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Варна, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500176 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени три въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при ОП-Варна Ж.Е., против решение №420/03.04.2023г., постановено по гр.д.№2093/22г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. Г. Д. сумата от 17 279, 25лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи законна лихва върху отнетата с протокол за претърсване и изземване сума в размер на 34 220лв. за периода от изземването - 15.10.2012г. до 02.10.2017г., на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ; 2/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. Г. Д. сумата от 3, 65лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на уважения размер на исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати/солидарно/ на адв. В. О. М. и адв. Н. Н. Н. сумата от 1 754, 85лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, съразмерно на уважения размер на исковете.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен и в горепосочената му част.

Въззиваемият Д. Г. Д. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалните му представители адв.В.М. и Н.Н., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на 1

ВОС да бъде потвърдено в обжалваните му от ответника части.

Въззивна жалба, подадена от Д. Г. Д., чрез процесуалните му представители адв.В.М. и Н.Н., против решение №420/03.04.2023г., постановено по гр.д.№2093/22г. по описа на ВОС, гр.о./с допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива по отношение на първата обжалвана част с решение №1003/16.08.2023г., постановено по гр.д.

№2093/22г. по описа на ВОС, гр.о., влязло в сила/, в частите му с които: 1/ е отхвърлено искането на Д. Г. Д. за заплащане на законна лихва върху сумата от 17 279, 25лв./представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи законна лихва върху отнетата с протокол за претърсване и изземване сума в размер на 34 220 лв. за периода от изземването - 15.10.2012г. до 02.10.2017г./, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата; 2 / е отхвърлен предявеният от Д. Г. Д. против Прокуратурата на Република България иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - притеснения, страх и постоянен стрес, уронване престижа и доброто име на ищеца в обществото, ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което посочените претенции бъдат уважени.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

Въззивна жалба, подадена от Д. Г. Д., чрез процесуалните му представители адв.В.М. и Н.Н., против решение №1480/13.12.2023г., постановено по гр.д.№2093/22г. по описа на ВОС, гр.о., с което е допълнено решение №420/03.04.2023г., постановено по гр.д.№2093/22г. на ВОС, гр.о., като е отхвърлен искът на Д. Г. Д. против Прокуратурата на Република България с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 5 069, 44лв., представляваща мораторна лихва върху внесената парична гаранция по взета мярка за неотклонение в размер на 10 000 лв. за периода от 02.10.2017г./датата на прекратяване на наказателното производство по отношение на ищеца по НОХД1163/16г. на ВОС/ до 30.09.2022г./завеждане на исковата молба по настоящото производство в съда/.В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, т.к. съдът не се е произнесъл по искането на ищеца за допълване на първоначалното решение чрез произнасяне по претенцията му за присъждане на законна лихва в размер на 5 069, 44лв. върху претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000лв. за периода от 02.10.2017г. до 30.09.2022г., а се е произнесъл по незаявен от ищеца иск за присъждане на мораторна лихва в размер на 5 069, 44лв. върху внесената парична гаранция в размер на 10 000лв. за периода от 02.10.2017г. до 30.09.2022г., предвид което се претендира да бъде обезсилено и делото върнато на ВОС за произнасяне по предявеното искане.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

2

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея, съответно от 25.10.2022г., 09.11.2022г., 14.11.2022г., 07.09.2023г. и 27.09.2023г. ищецът Д.

Г. Д. излага, че на 15.10.2012г. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.253, ал.5, пр.1, вр. чл.253, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК по ДП №24/12г. по описа на „БОП“-Варна.На 15.10.2012г. е бил задържан с постановление на ОП-Варна за срок от 72 часа, както и също на 15.10.2012г. от него с протокол за претърсване и изземване е била иззета и задържана като веществено доказателство сумата от 34 220лв.С определение от 18.10.2012г. по ЧНД №1288/12г. по описа на ВОС му е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“, която е била изменена в „Парична гаранция“ в размер на 10 000лв. с определение от 08.01.2013г. по ЧНД №1619/12г. по описа на ВОС, която гаранция е внесена на 16.01.2013г. и освободена с постановление на ВОП от 22.04.2014г., влязло в сила на 02.06.2014г., върната му на 12.06.2014г.Било му е и забранено да напуска пределите на страната.На 03.06.2015г. е бил привлечен с ново постановление в качеството му на обвиняем и за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.7, вр. чл.20, ал.2 от НК по ДП №251/13г.На 09.06.2015г. му е предявено предварителното производство.По внесен обвинителен акт е образувано НОХД №818/15г. по описа на ВОС, по което се е явявал в три съдебни заседания.На 20.05.2015г. делото е прекратено и върнато на ВОП за отстраняване на съществени процесуални нарушения.На 14.09.2016г. е изготвен нов обвинителен акт и по него образувано НОХД №1163/16г. по описа на ВОС.По същото ищецът се е явявал в общо осем съдебни заседания.В о.с.з. на 02.10.2017г. с протоколно определение по НОХД №1163/16г., влязло в сила на датата на постановяване, наказателното производство по отношение на него е прекратено поради недоказаност на участието му в предявеното му обвинение, както и съдът е разпоредил да му бъдат върнати иззетите от него веществени доказателства, вкл. сумата от 34 220лв.Независимо от указанията на съда, сумата не му е била върната от ВОП, т.к. върху същата е бил наложен запор на 03.10.2017г. по допуснато с определение №2030/01.08.2017г., постановено по ч.гр.д.№1675/17г. по описа на ВОС, обезпечение на бъдещ иск на КОНПИ/впоследствие предявен по гр.д.№2281/17г. по описа на ВОС/, като и понастоящем сумата е запорирана.

В резултат от воденото против него наказателно производство ищецът претърпял неимуществени и имуществени вреди, както следва.Неимуществени вреди, изразяващи се страх, постоянно безпокойство, психично затормозяване, изолиране от близки и познати, прояви на безсъние, съпроводено с главоболие, раздразнителност, избухливост, често изпадане в депресивни състояния, влошаване на здравословното му състояние/поради което и се е достигнало по време на мярката „Домашен арест“ разрешаване от ВОП с постановления да напуска жилището си за посещение на различни лекари в периода 09.11.2012г.-28.01.2013г./, неудачи в личния живот, промяна в поведението му спрямо околните, ограничаване на социалните контакти, затруднения в упражняване на работните ангажименти/вкл. и защото му се е налагало да иска разрешения от ВОП да напуска пределите на страната по повод осъществявана търговска дейност за периода 14.05.2013г.-16.05.2013г. и 06.02.2014г.-09.02.2014г./, негативни изживявания на опозореност, изпитвани срам и притеснения, вкл. и предвид публикувани съобщения от компетентните органи и наличие на статии в интернет пространството/напр. статия от 23.10.2012г. в „ m.inews.bg“ и статия от 18.10.2012г. в „ petel.bg“/, 3 накърняване на доброто му име в обществото и в професионалното му поприще.За така претърпените неимуществени вреди претендира ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъден да му заплати сумата от 10 000 лв.

От внасяне на определената парична гаранция в размер на 10 000лв., ищецът е претърпял имуществена вреда, произтекла от невъзможността да я използва за свои нужди, съизмерима с размера на законната лихва върху тази сума, за периода от внасянето й - 16.01.2013г. до връщането й на 12.06.2014г., или сумата от 1 428, 31лв., която претендира ответникът да бъде осъден да му заплати.

От изземване и задържане на сумата от 34 220лв./същата и многократно отказвана да му бъде върната от ВОП през 2012г., 2014г. и 2015г., въпреки, че връщането й е нямало да затрудни разкриването на обективната истина/, ищецът е претърпял имуществена вреда, произтекла от невъзможността да я използва за свои нужди, съизмерима с размера на законната лихва върху тази сума, за периода от изземването й - 15.10.2012г. до датата на исковата молба 30.09.2022г. или сумата от 34 607, 71лв., която претендира ответникът да бъде осъден да му заплати.

От невъзможността да изпълни сключен на 25.09.2012г. комисионен договор за посредничество при договаряне и доставка на продукция от селскостопански производители в качеството си на комисионер за „Лабас“ООД, която невъзможност произтекла от наложената му марка за неотклонение „Домашен арест“ през месеците октомври, ноември и декември 2012г., когато се извършва търговията с реколта 2012г., и заради която е бил в невъзможност да пътува и да се среща със зърнопроизводители, да взема проби от продукция и да договаря количества и цена, е препуснал да реализира доход в размер на 25 000лв., която сума претендира ответникът да бъде осъден да му заплати.

Претендира и присъждане на законна лихва, считано от 02.10.2017г./датата на прекратяване на наказателното производство/ до окончателното изплащане.

Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове.Твърди, че същите са недопустими, защото наказателното производство по отношение на ищеца е било прекратено на осн. чл.369, ал.4, пр.2 и пр.3 от НПК, което прекратяване не попада в хипотезите на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, предвиждащи отговорност на държавата при прекратено наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или поради това, че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е било образувано след като наказателното преследване е било погасено по давност или деянието амнистирано.В условие на евентуалност поддържа становище за неоснователност на исковете.Поддържа, че сочените от ищеца вреди са недоказани.Излага, че ищецът е бил многократно осъждан с влезли в сила присъди, вкл. и за същото по вид престъпление.Спрямо него за периода 02.12.2010г.-17.03.2014г. е водено и друго наказателно производство-ДП №404/10г. по описа на ОД на МВР-Стара Загора, впоследствие прекратено, и за търпените в този период неимуществени вреди/душевни болки и морални страдания/ му е присъдено обезщетение с влязло в сила съдебно решение в размер на 2 500лв., като по делото не се установява кои твърдени морални болки и страдания от кое 4 воденото против ищеца наказателно производство произтичат.Отделно счита, че претендираният размер обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен, несъобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдебната практика и икономическия стандарт в страната.Не е съобразен и с обстоятелството, че прекратяването на наказателното производство на осн. чл.369, ал.4 от НПК е вид своеобразна санкция за прокуратурата, защото не е реализирала наказателната репресия в разумен срок срещу обвиненото лице, което за ищеца има ефекта на овъзмездяване на търпените вреди.Следва да се отчете и, че по наказателното производство обвиняеми и после подсъдими са били още 5 лица и тяхното поведение, и това на процесуалните им представители също е повлияло върху продължителността му.Оспорва исковете за присъждане обезщетение за търпени имуществени вреди.Твърди, че липсват доказателства за действително пропуснати ползи от сключен от ищеца комисионен договор, а ако има такива, то липсва причинна връзка с воденото производство.Поддържа, че не дължи законна лихва върху внесената парична гаранция от внасянето до освобождаването й, а твърдения, че сумата е била необосновано задържана след освобождаването й в исковата молба не се съдържат.Извън горното и вносител на сумата е било трето лице - Р. Г. Ст., а не ищецът.Твърди, че липсват доказателства, че сумата от 34 220лв. е била иззета от ищеца на 15.10.2012г., както и такива, от които да се установява, че, ако сумата не беше иззета, ищецът е щял да я вложи в банкова институция или да я използва за други нужди.Сочи, че не е разполагал със законова възможност да върне сумата на ищеца след приключване на наказателното производство, предвид наложения от КОНПИ запор, поради което и не следва да дължи лихви.Възразява и, че при евентуална основателност на претенциите за имуществени вреди, съизмерими с размера на законната лихва, не следва да дължи върху тях законна лихва от прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане, защото би се достигнало до анатоцизъм.Твърди, че, ако е налице увреждане от воденото наказателно производство, то е причинено изключително по вина на ищеца.Възразява за изтекла обща 5 годишна погасителна давност, а за претенциите, формирани от размер на законна лихва, и за изтекла 3 годишна погасителна давност.