Определение № 56 от 09.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. София, 09.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002901878 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. М., чрез адв. Р. П. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 517/30.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 3150/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, 1 състав, с което, след частична отмяна и потвърждаване на решение № 4584/21.08.2023 г., постановено по гр. д. № 11263/2022 г. по описа на Софийски градски съд, частично е уважен предявеният от А. А. М. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо, че А. А. М. не е носител на парични задължения към банката, както следва: 1) 6068,18 евро (искът е отхвърлен до сумата от 8950,87 евро от общия предявен размер от 15019,05 евро) - главница, ведно със законната мораторна лихва от 30.09.2017 г. до окончателното изплащане; 2) 971,45 евро - лихви и 3) 1387,49 лв. - разноски, удостоверени в издаден на 16.09.2013 г. изпълнителен лист по гр.д. № 37342/2013 г. по описа на СРС, 62 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20148440402420 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с рег. № 844 на КЧСИ, поради извършени 1 плащания след издаване на изпълнителния лист.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е постановено в противоречие с материалния закон - въззивният съд е достигнал до неправилния правен извод, че след настъпилото перемиране на процесното изпълнително дело изпълнителните действия са действителни и са били годни да прекъснат теклата погасителна давност. Счита, че със споразумението от 08.04.2016 г., сключено между страните в процесното изпълнително производство, се преураждат съществуващите до момента правоотношения, поради което при уговореното разсрочване на паричните вземания давността тече не за цялото главно притезание, а поотделно за всяка една вноска от главницата, считано от настъпване на нейната изискуемост.

Навежда довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на обжалваното решение – поради необсъждане в цялост на събраните по делото доказателства въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че поради неизпълнение от длъжника по изпълнението на поетите договорни задължения в споразумението от 08.04.2016 г. разсрочените парични задължения са станали изцяло изискуеми на 16.06.2016 г., поради което от този момент за цялото парично притезание е започнала да тече нова погасителна давност, която е изтекла преди предявяването на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК на 08.09.2022 г. – не били извършвани действия по изпълнението, които били годни да я прекъснат през този период.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението е очевидно неправилно, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроса: 1.

„Прекъсва ли се погасителната давност от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ (по този въпрос се твърди противоречие с решение № 371/29.10.2015 г. по гр. д. № 1385/2012 г., IV г. о. на ВКС, решение № 42/26.02.2016 г. по гр. д.№ 1812/2015 г., IV г. о. на ВКС, решение № 10/16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г., III г. о. на ВКС и определение № 290/25.04.2018 г. по гр. д. № 3217/2017 г., III г. о. на ВКС); 2.

„При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни 2 вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“ (по този въпрос се твърди противоречие с решение № 90/31.03.2014 г. по гр. д. № 6629/2013г. на ВКС, IV г. о., решение № 45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 50076/14.11.2022 г. по т. д. № 1730/2019 г. на ВКС, I т. о. и решение № 132/11.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 648/2010 г., II т. о., ТК) и 3. „Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички представени по делото доказателства и да ги вземе предвид при постановяване на решението си?“ (по този въпрос се твърди противоречие с решение № 470/16.01.2016г., по гр. д. № 1318/2010 г., IV г. о. на ВКС и решение № 401/11.01.2012 г. по гр. д. № 327/2011 г. на ВКС, III г. о.).

Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че на 16.09.2013 г. по ч. гр. д. № 37342/2013 г. по описа на СРС, 62 с-в е издаден изпълнителен лист – въз основа на заповед за незабавно изпълнение, удостоверяващ следните парични задължения на А. А.

М. към „МКБ Юнионбанк ЕАД: 15019,05 евро, ведно със законната мораторна лихва от 05.09.2013 г. до окончателното заплащане на главницата; лихва в размер на 763,66 евро, изтекла за периода от 15.12.2012 г. до 04.09.2013 г.; лихва в размер на 207,79 евро, изтекла за периода от 15.12.2012 г. до 04.09.2013 г. и 1387,49 лв. - разноски по делото. За принудителното 3 удовлетворяване на тези парични притезания през 2014 г. било образувано изпълнително дело № 20148440402420 по описа на ЧСИ Стоян Якимов. На 29.07.2014 г. била наложена възбрана върху имот, принадлежащ на длъжника.

С молба от 29.09.2014 г. взискателят е поискал да не се предприемат принудителни действия. С молба от 16.06.2016 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, като такъв е наложен с разпореждане от 21.06.2016 г. – запорното съобщение било получено на 01.07.2016 г. С молба от 22.03.2017 г. взискателят е поискал вдигане на запора върху банкови сметки, чийто титуляр е А. М.. Впоследствие, с разпореждане от 19.02.2018 г. е наложен запор върху банкови сметки, като запорните съобщения били връчи на 30.03.2018 г. С молба от 14.02.2020 г. взискателят е поискал налагане на запор на всички банкови сметки на длъжника. С молба от 11.07.2022 г. е поискано извършване на справка и налагане на запори и възбрани върху имущество на длъжника.

Със запорно съобщение от 09.11.2022 г., връчено на 02.12.2022 г., е наложен запор на МПС, собственост на длъжника. Въз основа на постановление от 20.02.2023 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК.

Апелативният съд е приел, че между страните в изпълнителното производство е сключено споразумение от 12.09.2014 г., като съгласно клаузата, уговорена в чл. 1, срокът му на действие е за 12 месеца – до 30.09.2015 г., като длъжникът А. А. М. се е задължил да заплати сума в размер на 3000 лв., с която изцяло да погаси задълженията по договор за потребителски кредит от 13.12.2011 г. и частично по договор от 29.08.2007 г. В клаузата на чл. 3 от споразумението ищецът е поел задължение всеки месец да внася сумата от 600 лв. за погасяване на задълженията по договора от 07.12.2005 г., считано от м. 10.2014 г., а в чл. 4 страните постигнали съгласие паричните задължения, предмет на изпълнителното производство, да бъдат погасявани в поредността, уредена в чл. 76, ал. 2 ЗЗД - разноски, лихва, главница, като изискуемостта на всяка една месечна вноска ще настъпва на 30-то число на месеца. В чл. 10 било уговорено, че при неплащане на която и да е вноска и неспазване на съответните условия или насочване на друг взискател срещу длъжника или обезпечението банката ще възобнови принудителните действия, свързани с насрочване на опис и публична продан на имуществото по договора от 07.12.2005 г. В раздел 4 от споразумението е 4 постигнато съгласие, че за задълженията по договор № 328-0132/07.12.2005 г. за предоставяне на ипотечен банков кредит за рефинансиране на текущи нужди от банката е подадено заявление по чл. 417 ГПК и са издадени заповед за изпълнение от 13.09.2013 г. и изпълнителен лист от 16.09.2013 г. от СРС, 62 състав, по ч. гр. д. № 37342/2013 г.

Между страните по делото било подписано и второ споразумение от 08.04.2016 г., с което е уговорено, че задължението по договора от 07.12.2005 г. е в размер на 14481,28 евро - главница и 479,30 евро - договорна лихва, наказателна лихва и законна лихва, начислена до 29.03.2016 г. Постигнато е съгласие задължението по договор № 328-0132/07.12.2005 г., съществуващо към момента на подписване на споразумението, ведно с допълнително начислените лихви и разноски да бъде заплатено на части в срок до 30.09.2017 г., на 17 месечни вноски, всяка от които в размер на 450 лева, считано от 30.04.2016 г. до 30.08.2017 г., като изискуемостта им настъпва на 30-то число на месеца, за който се дължат. Уговорено е задълженията да се погасяват в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД - разноски, лихви, главница. Страните са постигнали съгласие, че в случай на неизпълнение и закъснение с повече от 10 календарни дни за заплащане на вноските банката ще продължи изпълнителните действия по изпълнително дело № 20148440402420 по описа на ЧСИ С. Я.

Апелативният съд е изяснил, че в правната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД изрично е установено нормативното правило, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение, но същинско действие за принудително изпълнение могъл да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение - публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността), което би било годно да прекъсне давността. Съобразил е, че в случай че искането от кредитора за осъществяване на съответен изпълнителен способ е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган - преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на изпълнителния орган. Погасителната давност се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, 5 разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. В ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС било изяснено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Съобразявайки, че към момента на постановяване на въззивното решение е било все още висящо т. д. № 2/2023 г. на ОСГТК, апелативният съд е възприел едно от противоположните правни становища по въпроса дали при прекратяване – по право, на изпълнителното дело поради настъпила перемпция по правилото на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, всички извършени след това – по същото изпълнително дело, изпълнителни действия са годни да прекъснат теклата погасителна давност, като е приел, че перемпция не се отразява на погасяването по давност на принудително изпълняваното право.