Решение № 381 от 09.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. С., 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Г. при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Р. Г. С. Л. Ц. Р. като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600616 по описа за 2023 година

С Присъда №11/27.03.2023год., постановена по н.о.х.дело №391/2022год. по описа на ОС С., 7-ми първоинстанционен наказателен състав, съдът е признал подсъдимия Г. Р. за виновен по чл.343, ал.4, във вр. ал.3, пр.2, б.“б“ пр.1, във вр. ал.1, б.“в“, във вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК за това че за времето от около 21,45 часа на 13.08.2021год. до около 06,30ч. на 14.08.2021год. при управление на МПС – товарен автомобил DAF XF с рег.№******** и ремарке WIELTON с рег.№******** по скоростен път ПП 1-8 е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.58а, т.1 от ЗДвП „При движение по скоростен път на водача е забранено: 1. да спира ППС за престой извън специално обозначените за това места“ и чл.98, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП „Престоят и паркирането са забранени на място, където ППС създава опасност …“ и в района на км.17+300 землището на гр.Драгоман, Софийска област е паркирал за почивка управлявания от него товарен автомобил в аварийната лента на ПП1-8 и по непредпазливост е причинил смъртта на повече лица, а именно четири – С. К. Б. с ЕГН:**********, Е. Х. С. с ЕГН:**********, Е. С. Б. с ЕГН:********** и К. А. Б. с ЕГН:********** и причинил на К. А. М. с ЕГН:********** три средни телесни повреди: гръдна травма, изразяваща се в контузия на белия дроб с плеврален излив, което увреждане е причинило врЕ.но разстройство на здравето, опасно за живота; счупване на ребрата от пето до осмо в дясно, което увреждане й е причинило трайно затруднение на движението на снагата; счупване на десен ацетабулум с луксация на дясна тазобедрена става, което й е причинило трайно затруднение на движението на долен десен крайник. В предвид на 1 приетото, съдът му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изпълнение е било отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, като на осн.чл.59, ал.1, т.1 от НК е зачел времето от 14.08.2021год. до 18.08.2021год., през което подсъдимият Р. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и е приспаднал същото от размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.

С присъдата, съдът на осн. чл.343г от НК във вр. чл.37, т.7 от НК, е лишил подсъдимия Р. и от право да управлява МПС за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

С оглед изхода на делото, подс. Р. е бил осъден да заплати и направените разноски в наказателното производство, всичките в размер на 3 414лв., от които в полза на бюджета на ОДМВР С. 2 213лв., представляващи направени такива в досъдебното производство и в полза на бюджета на ОС-С. сумата от 1 201лв., представляващи направени такива в съдебното производство.

Съдът на осн. чл.111, ал.2 от НПК се е разпоредил с присъдата си веществените доказателства по делото: лек автомобил марка „БМВ“ модел „Х3“, с рег.№ ******, съхраняващ се в двора на РУ-Сливница; ремарке WIELTON с рег.№********, съхраняващ се в база на ЕМ Комплект гр.Костинброд, ул.“Панайот Волов“ 55, да бъдат върнати на правоимащите лица – техни собственици, след удостоверяване на последното обстоятелство.

Против така постановената присъда, е постъпила жалба от защитника на подс.Г. Р.– адв.Г. В. от САК. По изложените в същата съображения, се иска въззивната съдебна инстанция да постанови присъда, с която да отмени присъдата на първата инстанция и да признае подсъдимия Г. Р. за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.

Навеждат се доводи, че обжалваната присъда е неправилна и незоканосъобразна, тъй като се касае за случайно деяние. Според жалбоподателят така постановената осъдителна присъда е и необоснована, тъй като приетата фактическа обстановка почива изцяло на предположения и липсват доказателства подс.Р. да е бил предупреден, че следва да напусне аварийната лента на пътното платно, където по – рано му е било разпоредено да паркира управляваната от него товарна композиция.

В последвалото допълнителното писмено изложение на защитата на подсъдимия, се прави анализ на показанията на свидетелите Н. Д. и В. В. във връзка с начина на уведомление на подсъдимия да изтегли управлявания от него автомобил от аварийната лента и се твърди, че същите не са били съпоставени от първата инстанция с дадените обяснения от подсъдимия. Именно при едно такова обсъждане и преценка, според защитата, съдът би стигнал до извод, че дадените обяснения от подсъдимия не са средство за защита, поради което и не следва да се дава вяра на показанията на посочените свидетели, които се стремят да оправдаят професионалното си бездействие. Критикува се и аналитичната дейност на съда и относно обсъждане на обясненията на подс.Р. с показанията на св.Г. и св.В. относно аварийните светлини на влекача, управляван от подсъдимия. Не на последно 2 място се излагат и съображения относно установеното с Дрегер наличие на 0,47 промила алкохол. Твърди се, че първоинстанционният съд не е подпълнил с необходимия обем доказателствения материал по делото – не е изискал разпечатка на информацията, която двамата полицейски служители са нанесли като ежедневен отчет на извършените от тях действия по контрола на движението по магистралата в служебния таблет, за да бъдат установени дословно разпорежданията, времето и мястото от където автоконтрольорите Д. и В. са ги давали, както и документираните разговори между тях и ОДЧ на ОД МВР –С.; са изследвани пътните листа на служебните автомобили на свидетелите Д. и В., както и GPS справка за движението на техния служебен автомобил по време на наряда на 13 срещу 14.08.2021год.; неу са установени останалите три автомобила чрез ГДГП –МВР, които след 06,30 часа са прЕ.али през ГТП „Драгоман“.

Постъпило е и Допълнение към Допълнително писмено изложение, в което отново се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваната присъда: 1/подсъдимият е спрял управлявания от него товарен автомобил в резултат на разпореждане на полицейските служители в 21,45 часа на 13.08.2021год., поради което не е извършил нарушение на чл.58а, т.1 и чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, 2/липсата на действащ нормативен акт, позволяващ на органите на полицията да разпореждат паркиране на ППС в аварийната лента на магистрала „Европа“, тъй като представения Протокол за приемане на врЕ.на организация на движението по АМ-Европа в района на км 17 + 300 върху задраскване на годността на годината 2019 на 2020, не е подписана от длъжностно лице, а подписаната заповед на члена на УС на АПИ инж. И. Д. № РД-11-1160/05.11.2020год. и на „Разрешение за ползване № СТ05-929/23.12.2021год.“, подписано от Началника на ДНСК арх.В. К. са нищожни и не пораждат правни последици досежно изпълнението им. В предвид на което, именно действията на органите на МВР са създали благоприятни условия за извършване на процесната тежка катастрофа /Писмо на Директора на ГДНП-МВР, рег.№ 32860-4654 от 24.01.2023год., относно тава че 1. В ГДНП не е налична информация относно „Предложение на АПИ с рег.№15737/07.12.2020год., 2.В ГДНП не е налична информация за поставените към 14.08.2021год. на първокласен път 1-8, км 17 + 300 пътни знаци, 3. В ГДНП не са налични документи, които регламентират въвеждане на врЕ.на организация на първокласен път 1- 8, в района на км 17 + 300/. Относно необосноваността на обжалваната присъда отново се развиват доводи за изследване на действията на полицейските служители, които не са изпълнили своите служебни задължения във връзка със санкциониране на подсъдимия, както и че в ежедневните форми на отчет не са посочили извършените от тях действия във връзка контрола на движението за времето от 19,30ч на 13.08.2021год. до 06,30ч. на 14.08.2021год. И в това допълнение са прави доказателствено искане във връзка проверка на законосъобразността на оспорената Заповед, подписана от заповед на члена на УС на АПИ инж. И. Д. № РД-11-1160/05.11.2020год. и на „Разрешение за ползване № СТ-05929/23.12.2021год.“, подписано от Началника на ДНСК арх.В. К., с назначаване на СТЕ.

Направените доказателствени искания в допълнението към жалбата за назначаване на повторна експертиза, която да отговори на въпросите, които са били предмет на приетите 3 пред първата инстанция две АТЕ, са оставени без уважение. Без уважение са оставени и другите доказателствени искания, като апелативният съд прие, че обстоятелствата по делото за които се сочат са изяснени със събраните до момента такива и е въпрос по същество, при доказателствения анализ, както и че част от тях вече са били предмет на произнасяне от първата инстанция, с приобщаването им.

Възражения по така постъпилата жалба са били направени от А. И. Б., К. С. С., А.

А. В., С. А. Б., Ф. Р. М. и В. С. С., чрез техния повереник – адв.Р. М., в качеството им на частни обвинители. В посоченото се прави разграничаване на понятията „случайно деяние“ и „непредпазливо – небрежно“, въз основа на което се твърди че наведените доводи в жалбата в тази насока са неоснователни. Възразява се и че неправилния разбор в жалбата на доказателствата, са доВ. до неоснователен извод относно това обжалваната присъда да почива на предположения. На свой ред, повереникът прави анализ на доказателствата, въз основа на които твърди, че подсъдимият е бил надлежно предупреден и му е било разпоредено да напусне аварийната лента на пътното платно с управляваната от него товарна композиция. Във възражението не са направени доказателствени искания.

Представителят на Апелативна прокуратура – С., пледира че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена, в каквато връзка се прави анализ на показанията на свидетелите Д., В. и Г..

В съдебно заседание, повереникът на частните обвинители - адв. Т. развива доводи, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е дал вяра на полицейските служители – свидетелите Д. и В. и частично е кредитира обясненията на подсъдимия. Според повереникът, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е определил размерът на наказанието, като не е дал превес на генералната превенция, доколкото е отчел наличието на съизвършителство и съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил.

Защитата на подсъдимия – адв. В., поддържа подадената жалба и допълненията към нея. Твърди се, че подсъдимият не е паркирал на инкриминираното място по собствено желание, а е изпълнявал разпореждания на полицейските служители на 13.08.2021год. около 21,45ч, а от събраните доказателства се установява, че не е бил предупреден и не му е било указвано да напуска аварийната лента с автомобилната композиция. Изтъква се, че съдът не е изпълнил задълженията си по чл.107 от НПК, тъй като не е събрал необходимите доказателства. В предвид на изложеното, защитата иска присъдата да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане в окръжния съд или след като бъде отменена присъдата, САС да постанови друга такава, с която да признае подсъдимият за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият Р. се солидаризира с казаното от своя защитник. В последната си дума заявява, че не е виновен и моли да бъде оправдан.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши 4 цялостна проверка на оспорената присъда в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, прие следното:

Окръжен съд – С. е установил вярна фактическа обстановка, въз основа на която е изложил правните си изводи, които според настоящия въззивен състав са правилни и законосъобразни, подкрепени от събраните по делото доказателства.

Не се спори по делото, че подсъдимият Г. Р., който е македонец, македонски гражданин и от 1995год. има придобита правосопособност да управлява тежкотоварни автомобили и товарни композиции. Същият е работи като шофьор на товарен автомобил в транспортно дружество „Сечка Експрес“ Република Северна Македония, с управител св.А. Л..