Решение № 3896 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3896 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Н. Велисеева при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Гражданско дело № 20251110145550 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „...........“, регистрирано в ........... **********с рег. ........, срещу ...., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., за установяване дължимостта на сумата 250 евро (488,96 лева), представляваща обезщетение за неточно изпълнение на договор за въздушен превоз, поради закъснение на полет ........... от .2024 г. по дестинация летище В. – П......... и пристигащ по разписание на .2024 г. в 19:20 ч. (местно време) на ........., ведно със законна лихва от 24.04.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 23606/2025 г. по описа на СРС, 71-ви състав.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че пътникът М М В е сключил с ответното дружество договор за въздушен превоз за полет ..........., планиран по разписание на .2024 г. по дестинация летище В. – П......... и пристигащ по разписание на .2024 г. в 19:20 ч. (местно време) на ........., но същият е излетял с повече от три часа закъснение, изчислено спрямо часа на пристигане по разписание, а именно с 05:12 часа закъснение. Поддържа, че разстоянието между началната и крайната точка на полета е до 1500 км., поради което дължимото се на пътника обезщетение попада в хипотезата на чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. Ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на исковата претенция с обстоятелството, че по силата на договор за цесия е придобил от пътника М М В вземането му за обезщетение в размер на 250 евро, за което ответникът бил уведомен от новия кредитор съгласно литовското право. Сочи, че към настоящия момент ответната авиокомпания не е заплатила процесната сума. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски за двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който заявява, че обезщетението е заплатено на ищеца. Излага подробни съображения за прекомерност на претендираните от ищеца разноски. Моли за отхвърляне на иска.

В проведеното открито съдебно заседание процесуланият представител на ищеца потвърждава направеното на 26.06.2025 г. плащане на претендираното обезщетение в размер на 250 евро, но претендира присъждане на разноски предвид подвеждащото поведение на 1 ответника, който в срока за възражение по чл. 414 ГПК е заявил, че не дължи плащане по издадената срещу него заповед за изпълнение, а след това плаща, посочвайки единствено референтен номер в платежното нареждане. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

За да бъде ангажирана отговорността на превозвача ищецът следва да докаже възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение между пътника М М В и ответника по силата на сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници, наличие на потвърдена резервация, явяване навреме на летището и представяне за полета; осъществяване на полета със закъснение над 3 часа; прехвърляне на процесното вземане за обезщетение в полза на ищеца, за което ответникът е надлежно уведомен. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил полета по разписание, съгласно уговореното в договора /посоченото в билетите като дата, час на излитане, час на пристигане/ или че неизпълнението се дължи на причина, обосноваваща „извънредно обстоятелство“ по см. на Регламент 261/2004 г./ ЕО, респективно да докаже положителния факт на плащане на претендираното обезщетение.

Всички факти включени във фактически състав на спорното право са отделени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото предвид заявеното от ответника признание на исковите претенции.

По делото са приети доказателства, че на 26.06.2025 г. след образуване на производството ответникът е заплатил претендираното от ищцовото дружество обезщетение, което се потвърждава от процесуалния представител на ищците в съдебно заседание. Така направеното плащане, представлява факт, който на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взет предвид при постановяване на решението. Предвид това исковата претенция подлежи на отхвърляне поради плащане на претендираната сума изцяло в хода на процеса.

По искането за присъждане на разноски на ищеца съдът намира, че такива действително му се следват за заповедното производство, поради което следва да му се присъдят в цялост, доколкото направеното от ответника възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществената по делото дейност следва да се изходи не само от материалния интерес, но и от вида и обема на предоставените защита и съдействие, за които сумата от 400,95 лева съдът намира за съответна. Длъжникът следва да бъде осъден да заплати и сумата 25,00 лева държавна такса за образуване на заповедното производство.

По отношение искането за присъждане разноски за исковото производство съдът намира, че доколкото същото е образувано след подадено от ответника – длъжник възражение, че не дължи претендираното обезщетение, то той е дал повод за образуването му. За направеното от длъжника плащане на 26.06.2025 г. не са представени доказателства по делото до депозиране на отговора на исковата молба в съда, а и видно от платежното в него няма посочване на имената на пътника, номера на полета, за който се плаща обезщетение или номер на образуваното гражданско дело, което затруднява идентификацията на лицето в чиято полза е направено плащането. Доколкото едва в хода на настоящото производство се установи да е направено плащане и че с него се погасява претендираното обезщетение съдът намира, че ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски за държавна такса – 25,00 лева и адвокатско възнаграждение, чиито размер не е прекомерен.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми за разноски, следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

Така мотивиран, съдът

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „...........“, регистрирано в ........... **********с рег. ........ против .... ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр. .... иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., за установяване дължимостта на сумата 250 евро (488,96 лева), представляваща обезщетение за неточно изпълнение на договор за въздушен превоз, поради закъснение на полет ........... от .2024 г. по дестинация летище В. – П......... и пристигащ по разписание на .2024 г. в 19:20 ч. (местно време) на ........., ведно със законна лихва от 24.04.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 23606/2025 г. по описа на СРС, 71-ви състав поради плащане на сумите в хода на процеса.

ОСЪЖДА .... ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр. .... да заплати на „...........“, регистрирано в ........... **********с рег. ........ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 217,78 евро (425,95 лева) разноски в настоящото производство и сумата 217,78 евро (425,95 лева) разноски в заповедното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3