Решение № 175 от 06.04.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Пазарджик, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20235220200131 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на К. С. С. от гр. П. срещу наказателно постановление № BG23052022/5800/Р8-980/17.11.2022 г. на Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1800 лв. на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, включително и в писмена защита. Излагат се допълнителни доводи за отмяна на атакуваното НП. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител застъпва становище, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави 1 възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от другата страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбоподателят е наказан, след като на ... г. при напускане с товарен автомобил – влекач МАН с рег. № ... през гранично-контролен пункт К. от страна на контролните органи е извършена проверка на пътното превозно средство, като в хода на проверката е установено, че на ... г., в ... часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № ... е засечено по път I-8, километър 196 + 643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Като място на нарушението е посочен път I-8, километър 196 + 643, за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - пътна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от ... г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който, заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 10402) - част от системата.

След спирането на товарния автомобил, управляван от жалбоподателя на ... г. за извършеното административно нарушение на дата ... г. е съставен АУАН

№ BG23052022/5800/Р8-980/... г. от свидетеля К. Я. К..

Жалбоподателят подписал АУАН без възражения и получил препис от него.

2

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на всички събрани по делото доказателства – гласни, съдържащи се в разпита на актосъставителя К. Я. К., както и писмените такива. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля. Те са ясни, категорични и се допълват от писмени доказателства.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, тя е и основателна с оглед следните мотиви:

Макар и да се установи по категоричен начин, че на ... г., в ... часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № ... да е засечено по път I-8, километър 196 + 643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата за този пътен участък, т.е. нарушението е извършено, то от доказателствата по делото не се установи по безспорен начин, че към процесната дата именно жалбоподателят е управлявал това ППС. Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В конкретния случай не се установи изобщо жалбоподателят да е управлявал към процесната дата – ... г., посочения товарен автомобил. Липсват доказателства в тази насока, а доказателствената тежест за установяването и доказването на нарушението лежи върху административно-наказващия орган.

Жалбоподателят не следва да доказва, че не е извършил нарушението. В конкретния случай актосъставителят не е свидетел-очевидец на извършването на нарушението на ... г. Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП:

„Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна 3 мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“, т.е. първото и необходимо условие за ангажиране отговорността на конкретно лице е той да има качеството на водач на ППС. От събраните писмени и гласни доказателства не се установи жалбоподателят да е имал подобно качество на процесната дата. Извършването на деянието подлежи на доказване и доказателствената тежест за това лежи върху наказващият орган.

Последният не ангажира доказателства за това, че жалбоподателят е управлявал автомобила на процесната дата, поради което не е налице обективния елемент на извършеното нарушение.

Само за пълнота следва да се отбележи и нещо друго. Видно от представените с жалбата доказателства – разписка за маршрутна карта, ППС е имало платена тол такса за ... г. за маршрут Пловдив – К. през АМ Тракия.

Видно от доказателствата също така, водачът, след като се е движил по АМ Тракия, е отбил от магистралата и се е движил успоредно на нея по път I-8, за който не е имало заплатена тол такса (където е заснет с техническото средство с идентификатор № 10402 на километър 196 + 643) до Пазарджик, след което през пътен възел Г. се е върнал отново на АМ Тракия. Не се доказаха твърденията в жалбата, че това се е наложило поради затворен участък на АМ Тракия, но все пак следва да се отбележи, че заплащането на тол такса за идентичен маршрут за деня следва да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство и сочи на маловажност на случая, макар и разпоредбата на чл.189з от ЗДвП да повелява, че за нарушенията по този закон не се прилага чл.28 ЗАНН. Все пак така извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на 4 процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че заплатено адвокатско възнаграждение по банков път е 720 лв., като са представени и доказателства за заплащането му. Налице е възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на ответника по жалбата, но съдът намира това възражение за неоснователно. На първо място заради размера на наложената глоба – 1800 лв. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2, като съгласно т. 2 при интерес от 1000 до 10 000 лв., то е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. или иначе казано в случая минималното възнаграждение в 480 лв. Съгласно чл. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.:

„Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ“, т.е няма пречка да е по-висок от минималния.

На следващо място по делото е проведено едно открито съдебно заседание с участието на процесуалния представител на жалбоподателя, в който последният е ангажирал писмени доказателства, като е изготвил жалбата и представил отделно и писмени бележки. Също така следва да се отбележи, че жалбоподателят не е от гр. Пазарджик, а процесуалният му представител е от Адвокатска колегия Х., като е пътувал до гр. Пазарджик за проведеното с негово участие съдебно заседание, без да претендира отделно пари за пътни разноски. Ето защо следва да се присъди изцяло сумата от 720 лв.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № BG23052022/5800/Р8-980/17.11.2022 г. на Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на К. С. С. от гр. П. е наложена глоба в размер на 1800 лв. на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.

5

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София да заплати на К. С. С. с ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. „Д. К.“ № 7 сторените по делото разноски в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева.

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6