Определение № 1489 от 06.06.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1489 гр. Бургас, 06.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно гражданско дело № 20232100500762 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“ – чл.274 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Щ. К., М. К. Д., Т. К. О. и К. В. В., всички чрез пълномощника им адв.Татяна Янева, против Определение № 204 от 10.04.2023 г. по гр.д. № 129/2023 г. по описа на РС Поморие, с което е прекратено исковото производство поради нередовност на исковата молба.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че ищците са изпълнили указанията им дадени от районния съд относно редовността на исковата молба. Моли се за отмяна на определението за прекратяване на делото.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

За да се произнесе по жалбата, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от Е.

Щ. К., М. К. Д., Т. К. О. и К. В. В., против И. К. П., С. В. П. и „ГЕНСИДЕН ЕВРОЛАЙН“ ЕООД. Предявен е иск за осъждане на тримата ответници И. К.

П., С. В. П. и „ГЕНСИДЕН ЕВРОЛАЙН“ ЕООД, да предадат на ищците владението върху ½ ид.ч. от процесните имоти. Предявен е и иск за осъждане на първите двама ответници „да върнат“ на ищците сума в общ размер 5 723.93 лв., от отдадените под наем земеделски земи за периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2022 г., с която сума ответниците по този иск неоснователно са се обогатили, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 1 предявяване на иска до окончателното й изплащане.

С разпореждане № 458/27.03.2023 г., исковата молба е оставена без уважение, като на ищците са дадени указания да уточнят дали предявените искове са насочени и против посочената като ответник в обстоятелствената част на исковата молба В.Е.Ч., да изложат пълно и ясно обстоятелствата, на които се основават предявените претенции, съответно да уточнят предявените искове, в това число да уточнят кой владее/държи процесните земеделски земи /тримата ответници или само ответника „ГЕНСИДЕН ЕВРОЛАЙН“ ЕООД/, съответно какъв е правният им интерес от предявяване на иск против тримата ответници, ако само един от тях владее/държи имотите, кое лице или лица получават доходите от имотите /ответниците И.

К. П. и С. В. П. или само ответницата С. В. П./, съответно какъв е правният им интерес от предявяване на иск против двамата ответници, ако само един от тях е получавал доходите от процесните имоти, ответниците оспорват ли правото на собственост на ищците, както и да уточнят дали сумата от 5 723.93 лв. се претендира от ответниците по този иск солидарно, а така също дали се иска присъждане на сумата общо на ищците или съобразно квотите им в съсобствеността. На ищците е указано също така да представят пълномощно, установяващо представителната власт на пълномощника, подал исковата молба, да представят доказателства за заплатена по сметка на съда държавна такса в размер 279 лв. и да впишат исковата молба. Разпореждането на съда е връчено на ищците, чрез пълномощника, на 29.03.2023.

По делото е постъпила молба-уточнение вх. № 1361/05.04.2023 г., с която са представени доказателства за заплатена държавна такса и за вписване на исковата молба, уточнено е, че В.Е.Ч. не е ответник, че процесните земи се владеят и държат от третия ответник „ГЕНСИДЕН ЕВРОЛАЙН“ ЕООД, че вторият иск е насочен солидарно против първите двама ответници, като искането е претендираната сума да се присъди на ищците съобразно квотите им в съсобствеността.

В подадената искова молба и в уточнението към нея са изложени обстоятелства, от които може да се направи извод за претендираните материални права, а също така и от петитума се разбира каква защита се иска от съда. Твърди се, че ответника П. е отдал процесните недвижими имоти под наем на В.Ч., като в уточнението се посочва, че предявения ревандикационен иск не е насочен към Чернева. След това се заявява, че имотите са отдадени под наем на „ГЕНСИДЕН ЕВРОЛАЙН“ ЕООД от И. П. и С. П..

Съдът следва да квалифицира предявените искове според твърденията на страните. В настоящия случай са предявени три субективно съединени искове по чл. 108 ЗС срещу И. К. П., С. В. П. и „ГЕНСИДЕН ЕВРОЛАЙН“ ЕООД. Ясно е от твърденията на ищците, че те претендират право на собственост върху процесните недвижими имоти. Надлежни ответници по тези искове са лицата, за които ищецът твърди, че владеят или държат собствения му имот без основание. Когато имотът се държи от лице за другиго – при сключен договор за наем с владелец несобственик, тези лица не 2 са необходими другари по делото и предявяването на иска само срещу един от тях не е условие за редовност на исковата молба. За да може обаче да се постигне целта на производството (връщане на имота на действителния му собственик), трябва да бъдат предявени искове срещу всеки от тях.

Настоящата хипотеза е точно такава, доколкото твърденията на ищците сочат, че в качеството си на наемодатели (владелци) И. К. П. и С. В. П. са отдали имота под наем на „ГЕНСИДЕН ЕВРОЛАЙН“ ЕООД (държател). При това положение ищците правилно са насочили исковете въпреки, че в исковата молба не са посочени материалноправните качества на ответниците, но това не се и изисква за редовността на исковата молба. И. К. П., С. В. П. и „ГЕНСИДЕН ЕВРОЛАЙН“ ЕООД са надлежни ответници по така предявените искове по чл. 108 ЗС.

За да бъде реализирана защитата на правото на собственост, в случай, че първоинстанционния съд намери предявените искове за основателни, той следва да се произнесе с установителен и осъдителен диспозитив както спрямо държателя, така и спрямо владелците.

По отношение на правния интерес следва да се има предвид, че тази процесуална предпоставка следва да се установява от ищеца нарочно само при установителните искове по чл. 124, ал. 1 ГПК. При осъдителните и конститутивните искове интересът от защитата произтича от естеството на търсената защита.

Въпреки, че при уважаване на иск по чл. 108 ЗС, съдът дължи както осъдителен така и установителен диспозитив, това не променя характера на иска. Искът по чл. 108 ЗС е осъдителен и правният интерес от предявяването му произтича от самите твърдения, че ответника владее чужд имот без правно основание. В настоящия случай правен интерес е налице и е обусловен от твърденията на ищците.

По отношение на предявените искове за сумата в размер на 5723,93 лв. следва да се има предвид, че когато липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД.

Връзката между обогатяването и обедняването е винаги конкретна, подлежи на установяване във всеки отделен случай, като следва да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти, като в тежест на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.

Когато собственикът на една вещ е лишен от ползването й, той пропуска ползи, но тези ползи се реализират от владелеца/държателя на вещта независимо от това, по какъв начин той владее вещта – лично или чрез другиго и независимо от това, по какъв начин той е предоставил държането на чуждата вещ – възмездно или безвъзмездно. Наемателят по сключен с несобственик договор за наем на вещта е държател, който се обогатява от ползването й на договорно основание, докато срещу него не бъде предявена претенция от собственика за връщането на вещта и в този смисъл, ако извлича ползи, ползвателят по сключен договор за наем се обогатява на договорно 3 основание и не дължи обезщетение по чл. 59 ЗЗД за ползването на вещта нито на насрещната страна по договора, нито на лицата, които претендират права върху предмета на договора, щом по отношение на тези лица е налице противопоставимо правно основание за държането на чуждата вещ. Именно наемодателят реализира ползите от имота /обогатява се/, като го владее /държи/ чрез ответника – наемател, комуто го е предоставил за ползване на възмездно основание, а невладеещият собственик се обеднява, поради невъзможността да ползва вещта и да получава доходи от нея. Поради това, за периода на действие на договора за наем, без правно основание е обогатяването на наемодателя спрямо собственика на имота. Наемателят – ответник държи имота за наемодателя си, а ако извлича ползи, се обогатява на договорно основание, т. е. обедняването на ищеца не е свързано с неоснователно и без правно основание обогатяване на ответника-наемател, тъй като не се установява обедняването и обогатяването да произтичат от един общ или от обща група факти. Пропуснатите от ищеца ползи във връзка с невъзможността да ползва вещта са реализирани от наемодателя, предоставил възмездно държането на чуждата вещ на ответника-наемател, поради което именно наемодателя, а не наемателя на имота е процесуалноправно легитимиран ответник по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.

В настоящия случай твърденията на ищеците са в горепосочения смисъл, като надлежни страни са именно И. К. П. и С. В. П., срещу които е и насочен иска.

Макар твърденията на ищците да не са много подробни и систематизирани, те са достатъчно съдържателни, за да бъдат определени претендираните материални права.

Няма пречка ищците да предявят субективно съедини искове с които се иска солидарно осъждане на ответнците. Дали исковете ще бъдат уважени при условията на солидарност или разделност е въпрос по същество, по който първоинстанционния съд следва да се произнесе с крайния си акт.

При това положение настоящата инстанция намира, че дадените указания с Разпореждане № 458 от 27.03.2023 г. на първоинстанционния съд са били неправилни в частта относно указанието за установяване на правния интерес за предявяването на исковете. Поради това се налага извод, че така както са дадени указанията на първостепенния съд са изпълнени с подадената от името на ищците молба уточнение. При това положение определението за прекратяване на делото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 204 от 10.04.2023 г. по гр.д. № 129/2023 г. по описа на РС Поморие.

ВРЪЩА делото на РС Поморие за продължаване на съдопроизводствените действия.

4

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5