Определение № 951 от 23.11.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 951 гр. Перник, 23.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500745 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 340/13.07.2023 г. по гр.д. № 1922/2022 г. Районен съд гр. Д. е отхвърлил като неоснователен иска на В. А. И. от гр. *** срещу Окръжен съд – гр. К. за несъществуване на 3броя глоби в общ размер на 270 лв. от 2002.

В срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от В. А. И., чрез адв.

Тодор Т., с която се обжалва изцяло постановеното от първата инстанция решение.

Твърди се, че същото е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че районния съд е постановил акта си при липса на мотиви и липса на какъвто и да е анализ на твърденията на ищеца и събрания доказателствен материал. За неправилен се сочи и извода на съда, че делото е перимирано, като не става ясно и на базата на какви доказателства е приета тази теза. Допълва, че дори делото да е перимирано, кредиторът може по всяко време да го възобнови, което обуславя правния интерес на ищеца от отрицателен установителен иск. В продължение се твърди, че Районен съд Д. е постановил един незаконосъобразен акт, като е погасил приложението на материалния закон – не се произнесъл по въпроса за съществуването на вземането и дали е налице изтекла давност. Въз основа на изложените съображения се моли съда да постанови решение, с което изцяло да бъде отменен акта на първата инстанция и с което да бъде уважен изцяло предявеният от В. И. отрицателен установителен иск. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски, включително за адвокат.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Окръжен съд - К., представляван от Пенка Братанова, в качеството й на административен ръководител, с който се изразява становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна. На първо място се сочи, че Окръжен съд К. още с отговора на исковата молба е признал, че вземането на ищцата е погасено по давност. Отбелязва се, че към момента на депозиране на исковата молба не е било налице висящо изпълнително производство за 1 процесното вземане, като към 18.06.2018 г. производството по принудително изпълнение е перимирано по право. С отговора се излага хронологията от издаването на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело до неговото перимиране. Излагат се подробни съображения, че с оглед безспорно констатираното, че образуваното изпълнително дело № 147/2016 г. по описа на ЧСИ М. Джоргова е пррекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 още през 2018 г. и от тогава кредиторът /ОС – К./ не е инициирал ново изпълнително дело и не е предприел други активни действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, то ОС - К. не е дал повод на ищцата за завеждане на дело. Наведени са твърдения, че към датата на постановяване на първоинстанционното решение /13.07.2023г./ е липсвал правен интерес при ищцата за предявяване на иск и съдът е следвало на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК да прекрати производството като недопустимо. Намира, че произнасяйки се по същество на спора, районният съд е постановил недопустимо решение. Счита, че с оглед изложените съображения, сторените от ищцата разноски пред двете инстанции следва да бъдат възложени в нейна тежест. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

По делото е депозирана Молба за представяне на новооткрито писмено доказателство от страна на В. А. И.. Съдът след като се запозна с молбата и приложеното към него писмено доказателство - Удостоверение, издадено от ЧСИ М.

Д., с района на действие Окръжен съд – К., издадено по изп. дело № 147/2016 г. на 01.11.2023 г. , намира, че същото следва да бъде прието и приложено в настоящото производство. Документът касае нововъзникнали факти и обстоятелства след приключване на устните състезания и решаване на делото от първоинстанционния съд, които са от значение за делото и което обосновава хипотезата на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК и следователно документът следва да се приеме като доказателство по делото.

Доколкото във въззивната жалба и отговора на жалбата не се представят и не сочи необходимост от събирането на други нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе възражения, и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по въззивното дело молба до Окръжен съд - Перник, ведно с Удостоверение, издадено от ЧСИ М. Д., с района на действие 2

Окръжен съд – К., издадено по изп. дело № 147/2016 г. на 01.11.2023 г.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 17.01.2024 г. от 10,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – препис от отговора на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3