Решение № 358 от 07.12.2016, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 325/2016
- Вид
- Решение № 358
- Подписан
- 07.12.2016
- Състав
- ГАЛИНА КОЛЕВА ДИНКОВА, ДАРИНА СЛАВЧЕВА ДРАГНЕВА, МИХАИЛ ДРАГИЕВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал.2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл.222, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 222, ал.2, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1, изр. второ · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.326 · Закон за електронните съобщения
- чл.73 · Закон за електронните съобщения
- чл.73 ал.1 · Закон за електронните съобщения
- чл.107,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 344 07.12.2016 г. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ при секретаря З.Д. и с участието на прокурор Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 236 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Близу Медиа енд Броудбенд” ЕАД, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт З., против Решение № 1106/12.07.2016 г., постановено по АНД № 1506/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 86/04.04.2016 г., издадено от Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията София. с наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000,00 лв. на основание чл. 326 от Закона за електронните съобщения, във вр. с чл.44, ал. 2 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Поддържа че неправилно съдът е приел, че извършването на вмененото на санкционираното дружество административно нарушение е установено по безспорен и несъмнен начин. Жалбоподателят оспорва и направения от въззивния съд извод за формална законосъобразност на наказателното постановление като твърди, че е налице нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в съдържанието на издаденото наказателно постановление липсвала необходимата конкретност на административно наказателното обвинение, доколкото не бил установен и посочен действителния размер на шрифта. Това имало за последица недоказаност и необоснованост на административното обвинение. На следващо място се твърди, че установените обстоятелства от показанията на проверяващите длъжностни лица, разпитани в хода на въззивното съдебно производство, е следвало да намери обективен израз в съставения АУАН и издаденото НП, за да бъде предмет на установяване по делото. Твърди се още, че сочената от свидетелите „еталонна линия” не е годно измервателно средство и не е допустимо само посредством зрителна преценка да се твърди, че шрифта е по-малък от 10 пункта. Недопустимо е да се налага наказание въз основа на предположение. Поддържа се и тезата, че за едно деяние са наложени повече от едно административни наказания, тъй като за шрифта на договора и за шрифта на приложенията към него са издадени отделни наказателни постановления, а тези документи съставляват клаузите на договора и нямат самостоятелно правно значение. На следващо място се поддържа и довода, че АУАН не е връчен на надлежно упълномощен представител на санкционираното дружество, тъй като в ТР от 02.11.2015г. е вписано обстоятелството, че дружеството се представлява от всеки от членовете на Съвета на директорите, действащ заедно с прокуриста, поради което даденото пълномощно от 22.03.2013г. на юрисконсулт Мартин Алексиев само от представител на Съвета на директорите не може да изпълни изискванията за надлежно упълномощаване. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление №86/04.04.2016г. на Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията.
Ответникът по касационната жалба Комисия за регулиране на съобщенията София, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на подадената касационна жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на „Близу Медиа енд Броудбенд”ЕАД гр.София срещу Наказателно постановление №86/04.04.2016г, издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията въз основа на АУАН №Б-219/06.11.2015г, съставен от Ю.Димитров, инспектор в ТЗ Бургас в Главна дирекция „Контрол на съобщенията” на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/. Със същото, на основание чл.326 от Закона за електронните съобщения и за нарушение на чл.44 ал.2 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, на „Близу Медиа енд Броудбенд” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер 3000 лева за това, че на 13.08.2015г в гр. Стара Загора, ул.”Хан Аспарух” №30, МОЛ Галерия е съставило индивидуален договор №СЗ72878 за предоставяне на електронни съобщителни услуги, предоставен за сключване на Руси Иванов Златев, от който било видно, че съобщението по чл.44 ал.2 от Общите изисквания приложение № 6 и с което на абоната се обръща внимание да прочете внимателно договора и приложимите общи условия преди да положи своя подпис, е изписано с шрифт с размер по-малък от 10 пункта (точки). Като е изписало в индивидуален договор № СЗ72878/13.08.2015г, предоставен за сключване на Руси Иванов Златев, съобщението, включено в приложение № 6 към Общите изисквания, с шрифт по-малък от 10 пункта, „Близу медиа енд Броудбенд”ЕАД не е спазило изискването на чл.44 ал.2 от посочените Общи изисквания.
Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателното постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните изисквания досежно неговото съдържание. Въз основа на събраните по делото доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването от санкционираното лице на вмененото му административно нарушение, като основание за налагане на административна санкция, определена в предвидения от закона минимален размер.
Съответен на закона е изводът на въззивния съд, че че съдържанието на обжалваното наказателно постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Пълнотата на описанието на нарушението е функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая от правна страна административното обвинение се основава на извършено нарушение на чл.44, ал.2 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения /ОИ/. Обозначение на нарушените разпоредби се съдържа както в текста на оспореното Наказателно постановление №86 /04.04.2016г, така и в АУАН №Б-219/06.11.2015г.
Предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги са задължени да спазват разпоредбите на Общите изисквания за такива мрежи и/или съответно за такива услуги /чл.73 ал.1 от ЗЕС/. Според чл.326 предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги след подаване на уведомление по чл.66, което наруши някое от общите изисквания по чл.73 и/или специфични задължения се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 15000лв. В случая се визира нарушение на изискване от общите такива по чл.73 от ЗЕС, приложими спрямо предприятия с предмет на дейност какъвто ответника притежава. За санкционираното лице е била налице яснота относно нормативния източник на правилото, нарушаване на което му е вменено, което се потвърждава и от въззивната жалба, в която в пълнота е изписано наименованието на въпросните ОИ. Не е налице следователно нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.44 от ОИ съдържа изисквания към предприятията как да оформят мястото/полето/, определено за полагане на подписа на абоната, вкл. с изискването по ал.2 - то да включва съобщение по образец приложение № 6 с получер шрифт (bold), чийто размер да е не по—малък от 10 пункта. С оглед така формулираното изискване, всеки размер на шрифта, по-малък от 10 пункта, обективира нарушение на правилото без значение колко точно е. С колко по-малък е и колко точно е размера на шрифта на текста, спрямо който е отнесено това изискване, не е съставомерен елемент, в този смисъл не представлява елемент от задължителното съдържание на наказателното постановление. Поради изложеното, непосочването на установения при проверката размер на шрифта на текста в случая не обективира нередовност на наказателното постановление. Това обстоятелство няма нито правно, нито доказателствено значение за наличието на нарушение по повдигнатото административно—наказателно обвинение, основано на констатацията че въпросния шрифт е по-малък от изискуемото. Следователно достатъчни за фактическата обоснованост на обвинението по чл.326 от ЗЕС, вр.с чл. 44 ал.2 от Общите изисквания са фактите относно наличие на предприятие-доставчик на електронни съобщителни услуги; същият да е изписал с шрифт по-малък от 10 пункта (точки) съобщението по приложение №6 към ОИ, а това е съобщението с което на абоната се обръща внимание да прочете внимателно договора и приложимите общи условия преди да положи своя подпис. Няма значение дали договорът е сключен или сключването му е само предложено. Административнонаказателното обвинение е формулирано в случая конкретно, ясно и точно и не е довело до нарушаване правата на привлеченото към отговорност лице.
Неоснователно е и оплакването на касатора за нередовност на връчването на АУАН. Изложените от въззивния съд мотиви за липса на допуснато нарушение по чл.43, ал.1 от ЗАНН при връчването на АУАН №№Б-219/06.11.2015г изцяло се споделят от настоящия касационен състав, поради което не е нужно да бъдат повтаряни.
Необоснован е обаче направеният от Старозагорския районен съд извод, че извършването на нарушение по повдигнатото „Близу медиа енд Броудбенд”ЕАД обвинение е доказано по безспорен и несъмнен начин. Основното възражение на дружеството, както в хода на проведеното административнонаказателно производство /видно от подаденото възражение с вх.№ 14-00-2045 от 04.12.2015г против АУАН № Б-219 от 06.11.2015г/, така и във въззивното съдебно производство е било относно верността на фактическото обвинение за размер на шрифта под 10 пункта. Съгласно чл.13, ал. от НПК съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе мерки за разкриване на обективната истина.Съгласно чл.107,ал.2 от НПК, приложима с оглед на препращана норма на чл. 84 от ЗАНН съдът събира доказателства по направени искания на страните, а по свой почин когато това се налага за разкриване на обективната истина. Съдът в нарушение на горния принцип не е назначил съдебно-техническа експертиза за установяване на точния размер на шрифта на съобщението по чл.44, ал.2 от ОИ, изписано в индивидуален договор № СЗ72878/13.08.2015г, предоставен за сключване на Руси Иванов Златев. След като не притежава специални знания за установяване на този факт, с оглед изричното оспорване от страна на жалбоподателя, е следвало служебно да назначи такава. Като не е сторил това съдът е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка и съответно направения извод за доказаност на административното обвинение, не се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Разпечатката съдържа 30 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c93ac65b-4203-4f97-ab36-96bdb66152b7