Решение № 42 от 23.01.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Бургас, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20242100501325 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

Образувано е по жалба на Х. Г. Г., ЕГН: ********** от ****, подадена чрез адвокат Илияна Илиева от БАК със съдебен адрес в гр. Бургас, ***, ет.3 против разпореждане изх.№ 05998/25.03.2024г., издадено от ЧСИ Ивелина Божилова с рег.№ 800 в КЧСИ по изпълнително дело № 20108000400785, с което е оставено без уважение искането на Г. за прекратяване на изпълнителното производство.

Жалбоподателката твърди, че е длъжник по изпълнително дело № 20108000400785 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с рег.№ 800 и задължението й възлиза на 19 754,34 лева, но по делото е присъединено вземане на друг взискател в размер на 458 856 лева въз основа на удостоверение, издадено от ЧСИ Таня Маджарова.

Х. Г. посочва, че повече от седем календарни години по делото не са искани и реализирани действия на принудително изпълнение спрямо нея, което се потвърждава от факта, че наследниците на М. Г. не са конституирани в производството и не е издадено удостоверение за присъединяване, което има силата на изпълнителен лист. В допълнение към това, жалбодателката твърди, че делото е прекратено по давност, тъй като е образувано през 2010г.

Г. анализира разпоредбата на чл.433, т.8 от ГПК и смята, че са изпълнени предпоставките за прекратяване на делото поради перемпция. Поради това, Г. иска от съда да отмени отказа на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело.

В жалбата е инкорпорирано искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 5/2019г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег.№ 803 в КЧСИ относно разпределение на постъпилите суми до постановяването на влязъл в сила съдебен акт. Г. обосновава искането с вредата, която би претърпяла от евентуалното разпределение, а именно да се удовлетвори 1 кредитор, за който изпълнителното производство е прекратено поради давност.

Взискателят „Финансова инвестиционна компания“ ЕАД (с предходно наименование „С. Г. Груп“ ЕАД) не представя възражение.

ЧСИ Ивелина Божилова представя мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които описва извършените от нея изпълнителни действия и изразява становище за недопустимост на жалбата, а при условията на евентуалност – за неоснователност на същата. ЧСИ посочва, че не е компетентен да се произнася по спорове за погасяване на вземането по давност и анализира института на абсолютната давност. Съдебният изпълнител твърди, че в периода от 01.04.2011г. до 21.08.2017г. са насрочени 25 последователни публични продажби на имущество, а в периода от 04.12.2017г. до 20.07.2020г. са подадени множество молби от взискателя за изпълнение с посочване на способите за това. ЧСИ обсъжда хипотезата на перемирано вземане и заявява, че в конкретния случай не са налице предпоставките за това.

Въз основа на тези факти, ЧСИ заключава, че изпълнението не е перемирано и не са налице основанията за прекратяване на изпълнителното производство. Искането за спиране на изпълнително дело № 5/2019г. на ЧСИ Таня Маджарова, съдебният изпълнител намира за неоснователно.

Като взе предвид твърденията и становищата на страните, мотивите на ЧСИ и събраните по делото писмени доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

На 17.11.2010г. Районен съд – Бургас издава изпълнителен лист, с който осъжда Х. Г.

Г. и солидарния длъжник М. Н. Г. да заплатят на „Алфа банка– клон България“ АД сумата от 98 347,31 евро – главница по договор за кредит; 9 127,24 евро – лихва за периода от 23.02.2009г. до 21.07.2010г.; 2 675,36 евро – лихва за периода от 22.12.2008г. до 26.10.2010г.;

491,87 евро – такса за управление и обработка на кредита за 2010г.; 4 328,98 евро – разноски и 2 614,49 лева – юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, начислена от 09.11.2010г. до изплащане на сумата.

На 14.12.2010г. „Алфа банк – клон България“ АД подава молба до ЧСИ Ивелина Божилова за образуване на изпълнително дело срещу длъжниците, в която прави искане за проучване на имуществото, за налагане на запор върху всички сметки на длъжниците и възбрана върху апартамент с идентификатор № ***, находящ се в гр. Свети власт, община Несебър, почивен комплекс „Воденицата“.

С постановление от 14.12.2010г., ЧСИ образува изпълнително дело с № 20108000400785.

На 27.01.2011г. ЧСИ изпраща покани за доброволно изпълнение на длъжниците, които са им връчени на 03.02.2011г.

В хода на изпълнителното производство, ЧСИ налага възбрана върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** и възбрана върху ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор № ***, ведно с изградените в имота: сграда с идентификатор № ***; сграда с идентификатор № ***; сграда с идентификатор № ***; сграда с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № ***.

На 17.02.2011г. е извършен опис на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.

В хода на изпълнителното дело са насрочени и проведени публични продажби в следните периоди: от 01.04.2011г. до 02.05.2011г. в Районен съд – Несебър; от 17.06.2011г. до 18.07.2011г. в Районен съд – Несебър;

2 от 26.08.2011г. до 26.09.2011г. в Районен съд – Несебър; от 01.11.2011г. до 01.12.2011г. в Районен съд – Несебър; от 23.01.2012г. до 23.02.2011г. в Районен съд – Несебър; от 11.05.2012г. до 11.06.2012г. в Районен съд – Несебър; от 01.04.2011г. до 02.05.2012г. в Районен съд – Несебър; от 10.08.2012г. до 10.09.2012г. в Районен съд – Несебър; от 10.12.2012г. до 10.01.2013г. в Районен съд – Несебър; от 05.03.2013г. до 05.04.2013г. в Районен съд – Несебър; от 17.06.2013г. до 17.07.2013г. в Районен съд – Несебър; от 25.09.2013г. до 25.10.2013г. в Районен съд – Несебър; от 16.12.2013г. до 16.01.2014г. в Районен съд – Несебър; от 20.05.2014г. до 20.06.2014г. в Районен съд – Несебър; от 18.08.2014г. до 18.09.2014г. в Районен съд – Несебър; от 16.12.2014г. до 16.01.2015г. в Районен съд – Несебър; от 20.02.2015г. до 20.03.2015г. в Районен съд – Несебър; от 22.06.2015г. до 22.07.2015г. в Районен съд – Несебър; от 14.09.2015г. до 14.10.2015г. в Районен съд – Несебър; от 11.12.2015г. до 11.01.2016г. в Районен съд – Несебър; от 29.02.2016г. до 29.03.2016г. в Районен съд – Несебър; от 13.05.2016г. до 13.06.2016г. в Районен съд – Несебър; от 30.08.2016г. до 30.09.2016г. в Районен съд – Несебър; от 16.12.2016г. до 16.01.2017г. в Районен съд – Несебър; от 27.03.2017г. до 27.04.2017г. в Районен съд – Несебър.

Публичните продажби са обявени за нестанали.

В периода от 21.07.2017г. до 21.08.2017г. е обявена публична продан на недвижими имот с идентификатор ***. Проданта е проведена и имотът е възложен на лицето Марийка Димитрова Русева за сумата от 62 132 лева.

На 04.12.2017г. взискателят прави искане за пристъпване за изпълнение, в резултат на което е наложен запор върху банковите сметка на длъжника в „Алианц Банк България“ АД.

На 18.01.2018г. взискателят прави искане за конституиране по делото на наследниците на М. Н. Г.. С постановление от 16.02.2018г. ЧСИ конституира като длъжници по изпълнителното дело наследниците: Х. Г. Г., Я. М. Г. и Г. М. Г..

На 30.11.2018г. взискателя прави искане за пристъпване към изпълнение, в което са посочени способите за това.

На 10.06.2019г. взискателят прави ново искане за пристъпване към изпълнение.

На 25.07.2019г. е наложен запор върху МПС.

На 22.07.2020г. взискателят отново прави искане за пристъпване към изпълнение с посочване на изпълнителните способи да това. Насрочен е опис на движими вещи, който на 06.11.2020г. е отложен.

На 22.07.2021г. взискателят „Юробанк България АД“ уведомява ЧСИ, че е цедирал вземането си на „С. Г. Груп“ ЕАД.

3

На 14.02.2023г. „С. Г. Груп“ ЕАД прави искане за конституирането му като взискател по делото. С разпореждане от същата дата, ЧСИ уважава искането.

На 02.05.2023г. новоконституираният взискател иска от ЧСИ да уведоми длъжника за извършената цесия.

На 29.06.20203г. ЧСИ налага запор върху всички налични и бъдещи банкови сметки на длъжника Г. М. Г. и на длъжника Х. Г. в „Първа инвестиционна банка“ АД.

На 10.07.2023г. ЧСИ налага запор върху всички налични и бъдещи банкови сметки на длъжника Г. М. Г. и на длъжника Х. Г. в „Алианц Банк България“ АД.

На 13.03.2024г. ЧСИ прилага по делото съобщение за насрочено разпределение по изп. дело № 20198030400005 по описа на ЧСИ Таня Маджарова. Съобщението е изпратено на взискателя.

На 20.03.2024г. Х. Г. сезира ЧСИ с искане за прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция и погасителна давност.

Със съобщение изх.№ 05998/25.03.2024г., ЧСИ уведомява длъжника, че не са налице основанията за прекратяване на изпълнителното дело. В съобщението, ЧСИ анализира разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и ТР № 2/26.06.2015г., постановено от ОСГК по тълк. дело № 2/2023г. и подчертава, че по изпълнителното дело са постъпили множество молби от взискателя за пристъпване към изпълнение, които прекъсват перемпцията. ЧСИ отчита и периода на извънредно положение, по време на което спират да текат давностните срокове, с които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти. В заключение, съдебният изпълнител пояснява, че не компетентен да се произнася по материалноправни спорове за изтекла в полза на длъжника погасителна давност. Съобщението е връчено на Г. на 24.04.2024г.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Изхожда от длъжник по изпълнителното дело и е насочена против отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по изпълнителното дело, който подлежи на съдебен контрол. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Според мотивите по т.1 на ТР № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява настъпилото прекратяване. Единствената правна последица от настъпването й е, че съдебният изпълнител трябва да образува ново изпълнително дело, когато е сезиран с искане за изпълнителен способ, извършено след настъпването й.

Двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, включително доброволно, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило успешно или безуспешно или поисканите способи не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е отказал необходимото съдействие и така неговото прилагане.

Перемпция обаче не настъпва, когато взискателят не е поискал нов изпълнителен способ в продължение на две години, защото през това време се осъществява предходен способ, който не е завършил и не може да се прецени дали има нужда от друг такъв.

В конкретния случай, от приложените по делото писмени доказателства се установява, че изпълнителното дело е образувано против солидарните длъжници Х. Г. Г. и 4

М. Н. Г., вторият от които впоследствие е заменен от наследниците си Г. М. Г. и Я. М. Г. за единно вземане на взискателя „Алианц Банк България“ ЕАД, което впоследствие е цедирано на „С. Г. Груп“ ЕАД. От доказателствата по делото е видно, че в периода от 23.07.2020г. до 10.07.2023г. по делото не са поискани и не са извършвани същински изпълнителни действия по смисъла на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г., които да прекъснат перемпцията (като запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, постъпване на парични суми от продан или плащане от трети задължени лица). Обстоятелството, че в този период съдебният изпълнител е конституирал взискателя „С. Г. Груп“ ЕАД като частен правоприемник на първоначалния взискател, е без правно значение и не прекъсва течението на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Така е, защото встъпването на правоприемника „С. Г. Груп“ ЕАД се осъществява по силата на чл.429, ал.1 от ГПК при зачитане на субективните предели на изпълнителния лист, поради което не е аналогично и не може да се приравни по последици на присъединяването на кредитор по чл.456 от ГПК, за което ТР № 2/26.06.2015г. приема изрично, че прекъсва давността, респ. перемпцията.