Определение № 604 от 20.03.2026, Административен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 604

Добрич, 20.03.2026 г.

Административният съд - Добрич - II състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Ивелина Велчева административно дело № 158/2026 г. на Административен съд - Добрич, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Т. М. М. с [ЕГН] от [населено място], [улица], подадена чрез адв. Хр. Х., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0851-000151/31.10.2025 г. , издадена от ВПД Началник сектор към ОД на МВР [област], с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „Изземване СУМПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП“.

С молба от 19.03.2026 г. жалбоподателят прави искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на атакувания акт, което обоснована с обстоятелството, че лишаването му от право на управление на МПС му нанася сериозни вреди, свързани с упражняването на неговото право на труд. Релевира, че живее извън [населено място] и всеки ден пътува до работното си място. Възразява срещу издаването на атакуваната заповед без да са съобразени и преценени възраженията и да са събрани доказателства, без да са разследвани спорните обстоятелства и не е осъществена проверка на издадените наказателни постановление с оглед тяхната законосъобразност и обоснованост.

Искането за спиране е своевременно направено съобразно нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК, приложима съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, при връчена заповед на 29.01.2026 г. и подадена жалба на 29.01.2026 г., и от лице с правен интерес, засегнато от административния акт, което го прави допустимо.

По отношение на основателността на искането:

Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0851-000151/31.10.2025 г., издадена от ВПД Началник сектор към ОД на МВР [област], подлежи на предварително изпълнение по силата чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. За административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията на чл. 60, ал. 1 от АПК. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. В тоя смисъл е и нормата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, така че той трудно да може да я поправи. Настъпването ѝ следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния ѝ размер трябва да бъдат представени доказателства. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

По делото няма представени доказателства относно релевираната трудовата заетост на оспорващия.

Постъпила е по делото и относимата административна преписка.

Изложените доводи от жалбоподателя относно необходимостта от управление на МПС във връзка с упражняване на трудовата му дейност не водят до извод за вероятност от причиняване на значителна или трудно поправима вреда предвид възможността да се потърси друг начин на препитание. Освен това самият жалбоподател твърди, че СУМПС не е в негово притежание, а е забравено при негов близък, който отсъства до месец февруари. Предвид данните от подаденото искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения индивидуален административен акт на 19.03.2026 г. СУМПС все още е в друго лице.

Доводите от жалбоподателя относно незаконосъобразност на атакувания акт се отнасят до спора по същество и не могат да се квалифицират като „значителна или трудно поправима вреда“.

Няма доказателства за нови обстоятелства след издаване на оспорената заповед.

Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б" от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Ето защо, съдът намира, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост.

В тоя смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд в определения № № 2377 от 24.02.2017 г. по адм. д. № 14612/2016 г., VІІ отд. на ВАС и № 12312 О. 15.11.2016 г. по адм. д. № 12232/2016 г., VІІ отд. на ВАС.

С оглед изложеното, съдът намира искането за спиране на атакуваната заповед за неоснователно и следва да го отхвърли.

Водим от горните съображения и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, Административен съд-[област], втори състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. М. М. с [ЕГН] от [населено място], [улица], подадена чрез адв. Хр. Х., за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0851-000151/31.10.2025 г. , издадена от ВПД Началник сектор към ОД на МВР [област].

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: