Решение № 525 от 08.08.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Пазарджик , 08.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20215220200605 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. ДР. Р., в качеството му на управител на „******“ ООД гр. **** чрез пълномощника адв. В.Б. от САК, против Електронен фиш Серия К № 40135031 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до това, че ЕФ е издаден при нарушение на процесуалния закон, което води до неговата незаконосъобразност, поради което се иска неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не се явява и процесуалния му представител, редовно призован. Последният в писмена молба поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага писмено становище по същество, с което иска да бъде отменен атакувания ЕУФ като незаконосъобразен и прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, определено съгласно Наредба №1/2004 г. съгласно чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв., 1 предвид осъществена правна защита на близко лице.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище по същество, в което се обосновават доводи за законосъобразност на издадения ЕФ и се иска неговото потвърждаване. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО за процесуално представителство.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят Р. е санкциониран с ЕФ, за това, че на 17.06.2020 г., в 09,48 часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, в посока гр. София, е управлявал л.а. „*****“ с рег. № ******, като се е движил с превишена скорост от 158 км/час, при максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство- радарна система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 158 км/час, т.е. превишение на скоростта от 18 км/час, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 4,74 км/час закръглено на 5 км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 13 км/час.

Въз основа на така констатираното бил издаден атакуваният ЕФ.

Последният е връчен лично на санкционираното лице на 25.03.2021 г., видно от справка от ОДМВР- Пазарджик, Сектор ПП и справка от АИС- АНД (л.87-88).

Срещу ЕФ е подадена жалба от надлежно упълномощен от санкционираното лице адвокат (л.13) чрез АНО до съда, входирана в дирекцията на ОДМВР- Пазарджик на 05.04.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и веществено доказателствено средство- снимка от АТСС, които 2 са абсолютно непротиворечиви.

Разгледана по същество, жалбата

НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното: против атакувания

ЕФ е

В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя Р. по чл.182 ал.2 т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на Р.Р. е ангажирана на основание чл.188 ал.2 от ЗДП, а именно като управител и законен представител на „******“ ООД гр. ****. Извършената от съда справка в публичния Търговски регистър потвърждава обстоятелството, че Р.Р. към датата на извършване на нарушението е бил управител и законен представител на въпросното дружество.

Да, вярно е че същото има и друг управител и представляващ- С.Г.Г., но двамата управители представляват както заедно, така и по отделно дружеството, което се установява от цитираната справка.

Дружество „******“ ООД към датата на нарушението е ползвател на МПСлек автомобил „*****“ с рег. № ****** , видно от Справката за собственост и регистрация на ПС от ЦБ- КАТ (л.15). Всички тези факти не се оспорват и от Р. в депозираната от него жалба. (виж жалба на л.3-12).

По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от узнаването за издадения ЕФ (за което свидетелства както самата жалба, така и цитираните погоре справки за връчване на фиша) не са предприети от страна на жалбоподателя, който директно е обжалвал фиша пред съда.

С оглед нормата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, правилно е бил санкциониран Р. в качеството му на управляващ МПС. В случаите на засичане на нарушение за скорост с АТСС се санкционира законовият представител на ЮЛ- собственик на ПС (чл. 182 ал.2 от ЗДвП). При това положени съдът не споделя направеното възражение в жалбата, а именно че наказващият орган директно бил санкционирал собственика на МПС, а не положил усилия за установяване на водача на МПС.

3

Направения по-горе анализ и предвид цитираните законови разпоредби, дават основание на съда да счита, че законодателят изрично е постановил, че в случаите на нарушение установено с АТСС се издава ЕФ и то на собственика на МПС.

Законът не вменява задължение за АНО да установява водача на МПС. Той е осигурил тази възможност на собственика на МПС, на който е предоставена възможността да ангажира доказателства за това, че не той, а друго лице е управлявало МПС на процесната дата и място. От момента на връчването на ЕФ, жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му от закона възможност в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш. Поради тази причина правилно е бил санкциониран с издадения ЕФ като водач на процесното МПС Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.

Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

При цялостния служебен контрол, независимо от възраженията посочени в жалбата, съдът не установи да са били допуснати нарушения при издаване на ЕФ, нито от видна на сочените от жалбоподателя, нито други такива.

При обстойното изследване съдът не откри порочност на акта от гледна точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който за първи път се определят и параметрите на установеното нарушение.

ЕФ формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, разписваща задължителните реквизити, които следва да бъдат вписани в 4 него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.

Т.е. в настоящия случай процесният ЕФ съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Поради тази причина не споделя направеното в писменото становище възражение за порочност на ЕФ, издаден в несъответствие на разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, тъй като в него не било изрично посочено дали подлежи на обжалване в какъв срок и пред кой орган. Такъв реквизит не се изисква от закона, а с оглед на това, че в ЕФ найнакрая е посочено че при обжалван и потвърден от съда ЕФ глобата се дължи в пълен размер, пък става ясно, че този акт подлежи на обжалване и то пред съда, още повече че той е обжалван и то надлежно от жалбоподателя и по никакъв начин не е нарушено неговото право на защита.

На следващо място сред задължителните реквизити не е и датата на издаване на ЕФ, както и неговият конкретен автор- физическото лице, овластено да издава ЕФ. Както се посочи по-горе, разпоредбата на чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП изисква изрично да бъде посочена териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението- в случая ОД на МВР- Пазарджик, както и дата, място и точен час на извършване на нарушението и тези реквизити са отразени в ЕФ. Нарушението е описано по време и място- на 17.06.2020 г., в 09,48 часа, на на АМ „Тракия“ км 86+400, в посока гр. София.

Законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на електронния фиш и дата на неговото издаване в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.

Точно такова становище е застъпил ВАС в Тълкувателно решение № 1/ 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. Предвид дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

5

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, нито следва да се сочи и дата на издаването му, а само дата и час на нарушението.

Същите аргументи важат и по отношение на възражението за липсва като реквизит на ЕФ- посочването на снимка/клип на автомобила и всички данни от нея/него, както и прилагането им към ЕФ, поради което съдът не споделя и това възражение на въззивника.

Неоснователно е и възражението, че в ЕФ не било посочено кое е техническото средство „заснело шофьора“. Първо АТСС не заснема водача на МПС, а засича скорост на автомобила и заснема движението на автомобила, движещ се с превишена скорост. И на второ място използваното АТСС е посочено в ЕФ, като са отразени неговия тип и номер, което е достатъчно за неговата индивидуализация.

Не се споделя от съда и другото възражение, а именно за неясно описание на мястото на нарушението. В ЕФ в описанието на нарушението е посочено ясно и недвусмислено мястото на нарушението- АМ „Тракия“ км. 86+400, в посока на движение за гр. София. Абсолютно неоснователни за допълнителните възражения в тази насока, а именно че не било ясно имало ли друг път, детелина, локално платно и т.н., тъй като се касае за път клас А1- автомагистрала и освен това дали има отбивка, детелина и т.н. в процесния участък (а такава няма видно от снимката от АТСС и справка на официалния сайт на АПИ) е без значение тъй като движението на автомобила е по АМ и то в конкретния й участък.