Решение № 15679 от 29.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15679 гр. София, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Б.В. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110140399 по описа за 2022 година

Предмет на делото са предявени от „Т.С.” ЕАД с ЕИК **********, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ солидарно срещу П. Б. К. с ЕГН ********** и Г. Б.

К. с ЕГН ********** за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 45237/2021г. на СРС, 57 състав: главница в размер на 2 693,88 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от 30.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г. до 16.07.2021 г. в размер на 331,52 лева, главница от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 33,54 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 30.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.07.2018г. до 16.07.2021 г. в размер на 6,41 лева, държавна такса в размер на 61,31 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и разноски в настоящото производство. Сумите са начислени за потребление в имот: ап. 24, находящ се в гр. София, ж.к. С., бл. *** вх. А, ет. 5, аб. № 96473 за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

Ответната страна, чрез адв. В. Т. в законния срок представя отговор, с който оспорва иска като навежда конкретни аргументи, включително за изтекла погасителна давност.

Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД с ЕИК 130036512, не 1 изразява становище по исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата нормативна уредба.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Ответната страна не оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца, а и от писмените доказателства се установява, че за процесният ап. 24 е осъществявана услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.

Надлежно се установява собствеността върху жилището на първия ответник П. К.

– Нотариален акт на л. 36 – 39 от делото, както и това, че с втория ответник Г. К. са във валиден граждански брак от 25.08.1985г. насам – л. 109-110 от делото.

Приложен е Договор между ищеца и третото лице – помагач за извършване на дялово разпределение по чл. 139 от ЗЕ при общи условия – л. 1219 от делото.

Установява се договорна връзка и между Етажната собственост, част от която е и ап. 24 на посочения адрес, и дружеството, осъществявало дяловото разпределение – „Т.С.“ ЕООД – Договор от 18.09.2002г. на л. 30 – 31 от делото. Същият е сключен въз основа на Решение от 13.09.2002г. на Общото събрание на същата етажната собственост, подписано и от ответника П. К..

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Съдът намира исковете за основателни. Имало доставка на топлоенергия, навеждат се общи аргументи от ответника и възражение за погасяване по давност. Доказано е, че обектът, собственост на ответната страна в процесния период е топлоснабден, надлежно е присъединен към мрежата на услуги на ищеца. Редовни са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са плащани.

По доказаното обстоятелство, че двамата ответници са в граждански брак, се налага извод, че същите отговарят солидарно за начислените комунални вземания за имота.

Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е недоказан по размер.

Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2018г., като фактурата за същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2017г. /тук е мястото да се отбележи, че с приемането на Общите условия на потребителите отнапред е известен срокът за плащане, след което по силата на чл. 86 ЗЗД при неплащане изпадат в забава и без 2 покана/. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 30.07.2021г. Макар и да има период от три месеца, по-дълъг от три години преди подаването на заявлението, в който да се претендира вземане от ищеца, ответната страна не доказа възражението си по размер, нито посочи период. Тук е важно да се отбележи, че с оглед диспозитивното начало съдът не може да събира и да приема по свой почин доказателства за размера на тези суми.

Ответниците дори не ги цитират конкретно, а само общо. Това не е достатъчно, тъй като съдът правораздава, а не извършва дейност по калкулация и сметки вместо страната, която евентуално би се ползвала от доказването на благоприятен за нея факт. Ето защо възражението е неоснователно и подлежи на отхвърляне.

Що се касае до възражението за неоснователност на претендираните от ищеца суми за дялово разпределение, съдът намира следното. Основателни са аргументите на ищцовото дружество, че по силата на сключените договор при общи условия в разпределителното дружество, както и чрез валидната договорна връзка на етажната собственост със същото, е ясно, че потребителят заплаща и сумите за дялово разпределение на ищеца, а не директно на разпределителното дружество. Опосредената договорна връзка е валидна, а и вече ноторно известна за територията на град София. Никой потребител не би могъл да заплати своето задължение за извършеното дялово разпределение директно на /в случая/ „Т.С.“ ЕООД, защото това би нарушило клаузите на сключените договори. По отношение на аргумента, че не се начислява мораторна лихва, съдът намира, че тълкувайки общото задължение на ответниците да заплащат осъществената услуга /топлоподаване и разпределение/ в предварително известен и на двете страни срок по общите условия, не е необходима покана за забавено плащане и правилно е начислена мораторна лихва считано от посочената дата /30.07.2018г./, като същата е съобразена с датата на изготвяне на самото разпределение. Ето защо възражението на ответника е неоснователно – установява се дължимостта на сумите.

По разноските

С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски в заповедното: 61,31 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение и в исковото /по представения списък по чл. 80 ГПК/ – 61,31 лева държавна такса, 5 лв. за съдебно удостоверение, както и юрисконсултско възнаграждение 100,00 лева, или общо 111,31 лева в заповедното и 166,31 лева в исковото.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД искове срещу П. Б. К. с ЕГН ********** и Г. Б. К. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, ж.к. С., бл. *** вх. А, ет. 5, ап. 24, че ДЪЛЖАТ 3 солидарно на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК **********, сумите 2693,88 /две хиляди шестстотин деветдесет и три лв. и 88 стотинки/ лева главница за изразходвана топлоенергия за периода 01.05.2018г. – 01.04.2020г., 331,52 /триста тридесет и един лев и 52 стотинки/ лева мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 16.07.2021г., 33,54 /тридесет и три лв. и 54 стотинки/ лева главница за услугата дялово разпределение за периода м. 06.2018г. – 01.04.2020г. и 6,41 /шест лв. и 41 стотинки/ лева мораторна лихва върху нея за периода 30.07.2018г. – 16.07.2021г. лева, както и законни лихви върху главниците от 30.07.2021г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

45237/2021г. на СРС, 57 състав.

ОТХВЪРЛЯ възражението на ответниците за изтекла погасителна давност като НЕДОКАЗАНО.

ОСЪЖДА П. Б. К. и Г. Б. К. солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т.С.“ ЕАД разноски в заповедното производство 111,31 /сто и единадесет лв. и 31 стотинки/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Б. К. и Г. Б. К. солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т.С.“ ЕАД разноски 166,31 /сто шестдесет и шест лв. и 31 стотинки/ лева разноски.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ АД с ЕИК 130036512 като трето лице помагач на ищеца.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4