Определение № 205 от 20.02.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. Бургас, 20.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Иван Г. Иванов като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Частно наказателно дело № 20232100201741 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производството се движи по реда на чл. 437 ал. 2 и сл. от НПК и е образувано по повод молбата на лишения от свобода Й. Т. Й., ЕГН **********, за условно предсрочното му освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, което понастоящем търпи в Затвора гр. Бургас.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата изразя становище за неоснователност на молбата, като се аргументира с представените по делото писмени доказателства, от които ставало ясно, че спрямо осъдения не са постигнати конкретни положителни резултати от провежданите пенитенциарни мерки. Моли молбата да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание представителят на Началника на Затвора в гр.

Бургас изразява становище за неоснователност на молбата доколкото намира, че целите на наказанието, касателно специалната превенция, не са постигнати.

Лишеният от свобода моли за уважаване на молбата му. Изразява съжаление за стореното и заявява желание за водене на законосъобразен начин на живот. Моли да бъде условно предсрочно освободен, за да бъде прие семейството си и да се грижи за децата си. Защитникът на осъдения Й.

1 изразява несъгласие с представените от затворническата администрация доклади, като ги намира за формални. Оспорва изводите в тях, като твърди, че липсата на положителни резултати в превъзпитанието на осъдения се дължат изключително на бездействието на отговорните за това служители в затвора в гр. Бургас. Изразява несъгласие с изводите на затворническата администрация, че изразеното желание на Й. да полага труд цели единствено и само намаляване размера на наказанието лишаване от свобода, като твърди, че чрез осъществяваните от него трудови задължения Й. е желаел и побързото социализиране в затворническата общност. Моли съда да уважи молбата на осъдения, като намира, че този жест също би допринесъл за постигане целите на специалната превенция.

Съдът, след като обсъди направените от страните становища и възражения и анализира събраните по делото писмени доказателства, прие за установено следното:

Лишеният от свобода Й. Т. Й., ЕГН **********, е за четвърти път в пенитенциарно заведение и понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години и шест месеца, наложено му със споразумение, одобрено с влязло в сила определение по НОХД № 392/2022 г. на Окръжен съд – Сливен. За изтърпяване на това наказание Д. е постъпил в Затвора в гр. Бургас на 29.08.2022 г., като за начало на изтърпяване на наказанието е определена дата 10.02.2022 г. От 01.09.2023 г. е разпределен в ЗО „Дебелт“, където полага доброволен труд като „бакар“ в групата, в която е настанен.

Към датата на постановяване на настоящото определение, неизтърпеният остатък от наказанието му е три месеца и два дни.

Видно от представените по делото доклади, изготвени от администрацията на затвора, при постъпването на осъдения Й. в пенитенциарното заведение е била изготвена първоначална обща оценка на риска от рецидив и вреди, както и профил на криминогенните нужди.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е била отчетена в средни стойности – 76 точки. Със завишени стойности са отбелязани зоните:

„отношение към правонарушението“; „образование и обучение“; „управление на финанси и доходи“; „начин на живот и обкръжение“; „злоупотреба с наркотици“; „умения за мислене“. С гранични стойности е отразена зоната 2

„взаимоотношения“.

При актуалната оценка, стойностите на риска от рецидив са 74 точки.

Проблемни остават зоните, отразени като такива и в първоначалната оценка – според администрацията на затвора Й. все още не приема отговорността за извършеното правонарушение, омаловажава собствената си отговорност и не осъзнава факторите довели до него. Налице са устойчиви криминални нагласи. Не декларира ясни нагласи за по-нататъшен законосъобразен начин на живот. В докладите се посочва, че повечето от познатите и роднините на осъдения Й. са криминално проявени, включително местоположението на жилището му е разположено в квартал, чийто жители са чести нарушители на закона и реда. Посочва се, че у Й. не са изградени модели за рационално и ефективно разпределение на финансовите средства, той все още няма и изградени умения за конструктивно решаване на проблемите. Осъденият не е участвал в пенитенциарните дейности, организирани в групата и извън нея, като според затворническата администрация мотивацията за промяна е формално заявена.

На осъдения Й. не са налагани дисциплинарни наказания, но не е бил и поощряван с награди. Видно от представените доклади, Й. заема ниски нива в затворническата общност, добронамерен е във взаимоотношенията си с другите лишени от свобода, не участва в конфликтни ситуации. Към пенитенциарните служители се отнася съобразно правилата, но когато дадена ситуация не се развива в желаната от него посока, е склонен да прояви изискващо и манипулативно поведение.

Предвид изложените по-горе обстоятелства, съдът прецени молбата на лишения от свобода Й. Тошком Й. за процесуално допустима, но за неоснователна по същество.

Макар да е налице е формалното основание, посочено в чл. 70, ал.1, т.2 от НК, тъй като осъденият, който понастоящем търпи наказание „лишаване от свобода“ за престъпление, извършено в условията на опасен рецидив, да е изтърпял повече от две трети от наложеното му наказание, не е налице другата, кумулативно изискуема по закон предпоставка – да са налице доказателства, че лишеният от свобода наистина се е поправил.

Видно от приложените по делото доказателствени източници, към настоящият момент липсва траен положителен резултат от приложената 3 спрямо осъдения Й. корекционно-възпитателна дейност – общата оценка на риска от рецидив и вреди, както и профила на криминогенните нужди, все още е в средни стойности, липсва положителен напредък в работата по отчетените проблемни зони, включително и досежно зоната „отношение към правонарушението“. Последното обстоятелство ясно сочи, че към настоящият момент не е постигната онази необходима за обществото промяна в начина на мислене на осъдения, който би му позволила да оцени собственото си поведение, подбуди и мотиви като фактори, довели до осъществяване на престъплението, за което понастоящем търпи наказание лишаване от свобода.

Това обстоятелство, както и данните по делото за предходните осъждания на Й., дават основание да се твърди, че същият има устойчиви криминални нагласи и извършването на престъпления по утвърден модел на поведение, поради което и с оглед очевидната нужда от повишаване на самокритичността по отношение на собствените поведенчески прояви и затвърждаване на мотивацията за промяна на криминалното поведение, е необходимо възпитателно-корекционната дейност спрямо лишения от свобода Й. Т. да продължат.

Неоснователни са претенциите на защитата както по отношение представените доклади на затворническата администрация, така и по отношение вида и начина на провеждане на корекционно-възпитателните действия. Съгласно разпоредбата на чл. 439а, ал.2 от НПК, доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Следователно, за да се приемат за недостоверни сведенията и изводите в докладите на затворническата администрация, същите трябва да бъдат опровергани не със субективни усещания и лични впечатления, а с конкретни факти и обстоятелства, установими от конкретни доказателствени източници.

Такива не бяха представени от защитата, поради което съдът няма основание да се съмнява в писмените доказателства, представени от другите страни в процеса. От друга страна, говорейки за липса на постигнати значими резултати в корекционната и възпитателната дейност, следва да се има предвид, че това е двустранен процес, при който постигането на тези резултати зависи от желанието и активните действия и на двете страни в него, 4 т.е., изпълнението на заложените в плана за изпълнение на присъдата конкретни действия от администрацията на затвора не гарантира абсолютен успех в превъзпитанието на осъдения, ако липсва желание за това у последния, респективно ако е необходимо повече време за постигане на конкретни резултати щом осъдения има желание за промяна, но у него са изградени трайни престъпни навици и тепърва трябва да се развиват, и утвърждават конкретни позитивни навици, и умения за мислене, и законосъобразно решаване на конфликтни за обществото ситуации.

Доколкото осъденият Й. в периода от 2017 г. до 2022 г. вече е за трети път в затвора за поредно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, като преди това е изтърпявал и наказание лишаване от свобода в размер на осем години лишаване от свобода за престъпление по чл. 115 от НК, вр. чл. 18, ал.1 от НК, налага се очевидният извод, че наложените му до този момент наказания не са изиграли необходимата превантивна и възпитателна роля, поради което изводите на затворническата администрация, че е необходимо сегашната възпитателно-корекционната дейност спрямо лишения от свобода Й. Т. Й. да продължи, съдът намира за правилни и обосновани.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Й. Т. Й., ЕГН ********** за условно предсрочното му освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ в размер на две години и шест месеца, наложено му със споразумение, одобрено с определение по НОХД № 392/2022 г. на Окръжен съд – Сливен.

Определението подлежи на обжалване и протестиране в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд – Бургас.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 5