Решение № 298 от 17.08.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. София, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Ирина Р. Славчева

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221800500217 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 15 от 10.02.2022 г. , постановено по гр.д. № 469/2021 г. на И.ски районен съд, е прекратен брака, сключен между А.. ИВ. Г. и АЛ. А.. Г., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; ползването на семейното жилище е предоставено на А.. ИВ. Г., упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете И. А. Г. е предоставено на бащата и е постановено то да живее при него на адрес гр. К., ул. „И.” № 5; определен е режим на лични отношения на майката с детето – всяка първа и трета седмица от месеца от 17 ч. на петъчния ден до 19 ч. на неделния ден, както и 30 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата, 10 дни през зимата, както и през четните години – за Коледа /Бъдни вечер и Рождество Христово/ от 10 ч. на 24.12 до 18 ч. на 26.12, а през нечетните години – за Новогодишните празници – от 10 ч. на 312. до 18 ч. на 02.01; майката е осъдена да заплаща на детето И. А. Г. издръжка в размер на 163 лева месечно, считано от 26.05.2021 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване; постановено е след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име – Г..

Решението е обжалвано от ответницата в първоинстанционното производство А.Г. в частите, с които е предоставено на ищеца упражняването на родителските права по отношение на детето И. Г., определената издръжка и режима на лични отношения с майката. В жалбата се излага възражение, че изводите на първоинстанциония съд относно родителските качества на жалбоподателката са направени само и единствено на свидетелските показания на майката на ищеца и на факта на осъждането й за управление на МПС след употреба на алкохол, което не отразява родителския й капацитет и не доказва склонност към необмислено поведение, които би засегнало живота и здравето на детето.

1

Излага се оплакване, че съдът в изводите си не е преценил приетите по делото социален доклад, препИ.та от ДСП – гр. И. и ЦОП – Д.Б. и заключението на съдебно-психиатричната и психологическа експертиза. Жалбоподателката счита, че по делото няма доказателства, от които да се направи извод, че тя не притежава необходимите нравствени и морални качества да възпитава и да се грижи за детето. Сочи, че пир постановяване на решението си съдът не е взел предвид нИ.та възраст на детето и установената силна емоционална връзка с майката, наличието на подходящи условия за живот на детето при нея, както и липсата на установени негативни обстоятелства от социалното обкръжение на майката, които да се отразят негативно върху възпитанието на детето. Жалбоподателката счита, че на този етап от развитието на детето и с оглед неговите потребности, тя е по-пригодният родител да упражнява родителските права. Отправено е И.не решението да бъде отменено в обжалваните му части и постановено друго, с което се предостави на жалбоподателката упражняването на родителските права спрямо детето и постановено същото да живее при нея на адрес с. К., ул. „П.Я.” № 13, като се определи подходящ режим на лични отношения с бащата, както и дължимата от бащата месечна издръжка съобразно неговите доходи и нуждите на детето.

Ответникът по въззивната жалба оспорва същата. Излага подробни аргументи срещу изложените в жалбата оплаквания срещу първоинстанционното решение, което счита за правилно, законосъобразно и обосновано.

Пред съда жалбоподателката, чрез процесуалния й представител адв. Керезова, поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, чрез пълномощника му адв. К., оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе съобразно предмета на обжалване, въззивният съд взе предвид следното:

В исковата молба ищецът А.. ИВ. Г. твърди, че с ответницата АЛ. А.. Г. са сключили брак на 18.08.2018 г. и от брака си имат едно дете – И. А. Г., родена на 22.02.2020 г. Твърди, че още по време на бременността настъпила промяна в поведението на ответницата – тя се затвоР. в себе си и не И.ла да общува със семейството, като в първите дни след раждането на детето тя не желаела да се докосне до детето и ищецът къпал, приспивал детето и сменял памперси. Няколко месеца след раждането, през пролетта на 2020 г. ответницата започнала да злоупотребява с алкохол и често била в неадекватно състояние. Въпреки осигуряването от ищеца на издръжката на семейството, ответницата започнала да сключва бързи кредити и да закупува стоки на изплащане, в резултат на което задлъжняла със значителни суми.

Ответницата се държала неадекватно у дома, предизвиквала безпричинни скандали, била психически неустойчива, но се отнасяла безкритично към състоянието си. В края на м. август същата година ответницата напуснала семейното жилище заедно с детето и отишла да живее при родителите си в с. К. за около 3 месеца, през което време ограничила изцяло контактите на ищеца с детето. През ноември същата се върнала у дома. През пролетта на 2021 г. ответницата започнала отново да злоупотребява с алкохол и не можела да се контролира. Системно напускала жилището сутрин заедно с детето и се прибирала в малките часове на нощта. В деня на кръщенето на детето на 8 май ответницата внезапно решила да отиде на дискотека и напуснала тържеството, като се прибрала пияна и неадекватна на следващата сутрин. От този ден ответницата не се прибирала да спи у дома, не се интересувала от детето и не полагала грижи за него. Ищецът твърди, че няколко дни след кръщенето – около 12-13 май, докато той бил на работа, ответницата взела детето и отишла с него в София. В пияно състояние тя се качила на влака, за да се прибере, но по някаква причина била свалена от влака на гара Е.П.. Хора, които са я разпознали, я качили на следващия влак до гара Н., където техен познат я посрещнал и я докарал с колата си вечерта у дома. Детето било по блузка с къс ръкав и цялото в повръщано. След този инцидент 2 ищецът и семейството му се опитвали да не допускат ответницата да взема детето с нея, докато излиза, той като поведението й застрашавало живота и здравето му. На 19.05.2021 г. ответницата се прибрала сутринта с колата, след като била катастрофирала. Ищецът твърди, че през целия този период на изчезване на ответницата от дома, пиянство и безразборни сексуални контакти с други мъже, той се грижел изцяло за детето. Твърди, е на 21.05.2021 г. ответницата качила във фейсбук снимка с надпис „сключен брак с П. С.”, на която тя е в компанията на въпросния мъж. На 24.05.2021 г. ответницата нахлула заедно с баща си в дома им, взела вещи от жилището и отвела детето, за което ищецът подал жалба в РУ- К..

Към момента детето било при родителите на ответницата в с. К., но тя не живеела там и не се грижела за детето. Ищецът твърди, че работи по трудов договор с месечно възнаграждение от 1500 лв., като има възможност да работи и дистанционно. Притежава необходимите материални условия за отглеждане на детето и разчита на подкрепата на своите родители. Отправя И.не след прекратяване на брака упражняването на родителските права по отношение на детето И. да бъде предоставено на него и да бъде определено местоживеенето на детето на адреса му в гр. К., ул. „И.” № 5, да бъде определен подходящ режим на лични контакти на детето с майката и тя да бъде осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в минимален размер от 163 лв.

С определение на първоинстанционния съд от 16.06.2021 г. са определени привременни мерки, като е постановено детето И. А. Г. да остане за отглеждане и възпитание при бащата А.. ИВ. Г., при когото детето да живее, и е определен режим на лични отношения с майката всяка седмица от 17 ч. на петъчния ден до 17 ч. на неделния ден с преспиване.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответницата твърди, че наличието на финансови проблеми, избухливият характер и агресивното отношение на съпруга й спрямо нея в присъствието на детето, довели до отчуждаване между тях, поради което в края на м. май 2021 г., след като вече около месец били във фактическа раздяла, те взели решение да се разведат по взаимно съгласие и се споразумели устно родителските права върху детето да се упражняват от нея. Двамата се разбрали, че през м. май детето ще живее една седмица при баща си в гр. К., а другата седмица ще живее при майка си в дома на родителите й в с. К.. Ответницата излага твърдение, че на 24.05.2021 г. отишла до дома на съпруга си да вземе детето, но родителите му отказали да предадат детето, инструктирани за това от ищеца, като след намесата на полицията то й било предадено. На същия ден ответницата заедно с баща й се върнали на в дома на ищеца, за да вземат дрехи на детето, но ищецът започнал да крещи и й нанесъл удари. Излага твърдения за отправени от ищеца заплахи и агресивно поведение спрямо нея на 20.06.2021 г., което наложило намеса на полицията. След тази случка ответницата, страхувайки се за живота и здравето си, взела окончателно решение да предприеме съдебни действия за защита на дъщеря си и себе си.

Сочи, че на 21.06.2021 г. ищецът отново се появил в дома на родителите на ответницата в с.

К., като крещял и заплашвал баща й в присъствието на детето, което плачело и било стресирано. Във връзка с описаните случаи ответницата подала пред РС-И. молба за защита по ЗЗДН, по която било образувано гр.д. № 580/2021 г. и била издадена заповед за незабавна защита срещу съпруга й.

Ответницата е отправила И.не за предоставяне на нея на упражняването на родителските права по отношение на детето И. А. Г. и да бъде определено местоживеенето на детето на адреса й в с. К., ул. „П.Я.” № 13, като бащата бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 200 лв. и определен посочения в отговора режим на лични контакти между него и детето.

С протоколно определение от 07.07.2021 г. са изменени така определените привременни мерки, като е постановено детето И. А. Г. да живее при бащата А.. ИВ. Г. в гр.

К., ул. „И.” № 5 - всяка първа и трета седмица от месеца, и при майката АЛ. А.. Г. в с. К., ул.

3

„П.Я.” № 13 – всяка втора и четвърта седмица от месеца.

Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При определяне на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права след развода, водещ за съда критерий е интересът на децата, основан на обстоятелствата, установени в чл. 59, ал. 4 от СК и в ПП №1/1974 г. на ВС. Такива обстоятелства са: възпитателските качества на родителите и техния морален облик, социално обкръжение на всеки от родителите, социално-битовите условия, полаганите до този момент грижи и отношение на всеки от родителите, изразеното желанието на родителя да поема за в бъдеще грижата и отглеждането на децата, привързаност на децата към всеки един от родителите, полът и възрастта на децата, възможността на трети лица, близки до родителя, да подпомагат грижите за децата след развода. Основната цел на регламентацията на тези отношения е да се гарантират интересите на децата, за преодоляване на липсата на нормални отношения между родителите или неутрализиране на негативното им влияние в отношенията родители – деца, за запазване на духовната и емоционална връзка между родителя, който не упражнява родителските права. Гореизброените критерии са примерно посочени и абстрактни, като не се подредени по тежест, а преценката им относно това кой от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права се прави въз основа на конкретно установените обстоятелства.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и ръководейки се от горепосочените законоустановени критерии въз основа на установените по делото конкретни обстоятелства, въззивният съд намира, че в интерес на детето е упражняването на родителските да се предостави на бащата, по следните съображения: