Решение № 3992 от 11.10.2017, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3992/11.10.2017 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ

МЕЧЕВА при участието на секретаря

Ани Динкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4394 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Д.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „В.И.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис 4, и „Б.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл.

224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарното заплащане от страна на ответниците на сумите, както следва: сумата 5463.87 щ. д., представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд през м. март /2863.87 щ. д./ и м. април 2015 г. /2600 щ. д./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане; сумата 123.76 щ.д., представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за 2015 г. в размер на 7 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане; сумата 321.98 щ. д., представляваща обезщетение за забава върху възнаграждението за м. март 2015 г. в размер на 2863.87 щ. д. за периода 27.04.2015 г. – 03.06.2016 г.; сумата 292.31 щ. д., представляваща обезщетение за забава върху възнаграждението за м. април 2015 г. в размер на 2600 щ. д. за периода 27.04.2015 г. – 03.06.2016 г., както и сумата 13.92 щ. д., представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 123.76 щ. д. за периода 27.04.2015 г. – 03.06.2016 г.

В исковата си молба и уточняващите молби към нея от 06.07.2016 г. и 02.05.2017 г. ищецът Д.Н.Д. излага, че е работил на кораб м/к „Б.” през периода 22.12.2014 г. – 26.04.2015 г., съгласно индивидуален трудов договор на моряка, сключен на 22.12.2015 г. между него и „В.И.” ЕООД, на длъжност трети механик, с месечно възнаграждение в размер на 3000 щ. д. Твърди, че не е получил дължимото му се трудово възнаграждение за м. март и м. април 2015 г., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г.

Поддържа, че считано от прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят е изпаднал в забава за плащането на дължимите суми. Посочва, че работодателят е потвърдил задълженията в издадена от него Справка за дължими суми от 23.06.2015 г. Твърди, че ответникът „Б.” АД е имал качеството на беърбоут чартьор на кораба, на който е полагал труд, поради което и същият на основание чл. 199з КТК отговаря солидарно за задължението за плащане на трудовото възнаграждение. На основание чл. 199ж КТК възнагражденията на екипажа са разходи, свързани именно с експлоатация на кораба. Посочва, че този ответник изрично е признал, че носи отговорност за задълженията на кораба, произтичащи от заплати, в споразумение за разсрочване на плащанията от 11.08.2015 г., сключено с други членове на екипажа, които вече са получили доброволно плащане на дължимото им се възнаграждение. По изложените в исковата молба съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът „В.И.” ЕООД, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 и 5 ГПК, не е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Б.” АД е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния му представител – адв. Мл. П. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърди, че не е страна по трудовия договор с ищеца, поради което не са налице основания за ангажиране на отговорността му за заплащане на претендираните суми.

Не оспорва обстоятелството, че е имал качеството на беърбоут чартьор на м/к „Б.” в периода 08.01.2015 г. – 13.11.2015 г., съгласно договор от 06.01.2012 г., сключен с корабособственика „И. Т. СА”, М. о. Твърди, че отношенията по договора се уреждат съгласно правото на Англия. Затова, счита, че нормата на чл. 199з КТК е неотносима, а дори и да е, то солидарна отговорност между беърбоут чартьора и работодателя не възниква относно задължения за заплати, тъй като трети лица са само тези, които нямат договорни отношения с наемателя или лица, за които той отговаря. Посочва, че с договор за беърбоут чартър от 07.05.2013 г. преотдал кораба под наем на „Ш.

Л. СА”, М. О., за срок от 07.05.2013 г. до

07.05.2016 г. Между този пренаемател и ответникът „В.И.” ЕООД бил сключен договор за мениджмънт на кораба за периода 07.05.2013 г. – 07.05.2016 г. и именно в изпълнение на задълженията си по този договор първият ответник е сключвал и договорите с екипажа, поемайки задълженията и отговорностите на корабособственика по смисъла на чл.

ІІ от Морската трудова конвенция. По изложените в отговора съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от мл. адв.

Н. Н., която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът „Б.” АД се представлява от адв. Г.Л. и адв. Л.Ш., които поддържат становище за неоснователност на предявените срещу дружеството искове и молят същите да бъдат отхвърлени.

Ищецът и ответникът „Б.” АД представят писмени защити по делото.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, предявен срещу ответника „В.И.” ЕООД:

От приетия като писмено доказателство индивидуален трудов договор на моряка от 22.12.2014 г. се установява, че между ищеца Д.Н.Д. и ответника „В.И.” ЕООД е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът приел да изпълнява длъжността „трети механик” с месторабота – м/к „Б.”, като било договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 3000 щ. д.

Видно от заповед № *г., трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 26.04.2015 г.

В производството не бе оспорено обстоятелството, че през м. март 2015г. – м. април 2015 г. ищецът реално е полагал труд в полза на работодателя, за което му се дължи и съответното уговорено трудово възнаграждение.

От заключението на вещото лице Д.П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимото неизплатено нетно трудово възнаграждение през посочения период е в общ размер от 5455.98 щ. д., а именно: за м. март 2015 г.

– 2863.87 щ. д. и за м. април 2015 г. – 2592.11 щ. д.

По изложените съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи заплащане на договореното трудово възнаграждение в полза на ищеца, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е основателен и следва да бъде уважен до установения от експертизата размер – 5455.98 щ. д. За разликата над тази сума до претендираните 5463.87 щ. д. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид направените изводи за основателност на иска, следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане.

По акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД върху неизплатените трудови възнаграждения:

Според разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

В конкретния случай съдът приема, че работодателят е изпаднал в забава относно дължимото на работника трудово възнаграждение след настъпване на падежа, на който е следвало да бъде заплатено същото, който в случая е датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 26.04.2015 г., тоест изпаднал е в забава на 27.04.2015 г. За претендирания период 27.04.2015г.

– 03.06.2016 г. работодателят е бил в забава, поради което и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява доказан по основание.

Съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза размерът на обезщетенията, които ответникът дължи на ищеца за забавени плащания на дължимите трудови възнаграждения за периода м. март 2015 г. – м. април 2015 г. е, както следва: върху главницата от 2863.87 щ. д. – 321.98 щ.д., а върху главницата от 2592.11 щ. д. – 291.43 щ. д.

По изложените съображения съдът намира, че исковата претенция е доказана и по размер, поради което следва да бъде уважена до изчислените от вещото лице суми.

Претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху възнаграждението за м. април 2015 г. подлежи на отхвърляне за разликата над 291.43 щ. д. до претендираните 292.31 щ. д.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:

В производството не бяха оспорени твърденията на ищеца, че към датата на прекратяване на трудовия договор същият не е ползвал полагаемият му се платен годишен отпуск в размер на 7 работни дни за 2015 г. В самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение също е посочено, че в полза на лицето следва да се заплати обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 7 работни дни.

От заключението на вещото лице Д.П. се установява, че размерът на обезщетението за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск възлиза на сумата 131.65 щ. д.

Не са ангажирани доказателства за платени суми в полза на ищеца.

По изложените съображения съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло – за сумата 123.76 щ. д., доколкото претенцията е в по-малък от установения от експертизата размер.

Предвид направените изводи за основателност на иска, следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане.

По акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск:

Както се посочи и по-горе в изложението, работодателят е в забава за плащане на дължимите към работника суми, считано от 27.04.2015 г.

Размерът на дължимото обезщетение за забава върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода 27.04.2015 г. – 03.06.2016 г. е изчислен от вещото лице в размер на 14.80 щ. д. В този смисъл претенцията е доказана по основание и размер, поради което следва да бъде уважена в цялост, тъй като претендираната сума 13.92 щ. д. е по-малка от установената от експертизата.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото е представена справка от работодателя за дължимите в полза на работника суми при прекратяване на трудовия му договор, която по същество представлява извънсъдебно признание на предявените искове.

По отношение на исковете за солидарното осъждане на ответника „Б.” АД:

По делото е приет договор за стандартен Беърбоут Чартър на Балтийския и международен морски съвет кодово име: „Б. *”, от 06.01.2012 г., сключен между „И. Т.”

С.А., М. О. в качеството му на корабособственик и „Б.” ООД в качеството му на беърбоут чартьор

/наемател на кораба/, от който се установява, че на „Б.” ООД е бил предоставен под наем кораб м/к „Б.” за срок от 5 години /от 06.12.2012 г. до 06.12.2017 г./.

Не е спорно по делото, че ответникът „Б.” АД е универсален правоприемник на „Б.” ООД.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че нормите на българското законодателство, включително и КТК са неприложими, поради направен в договора за беърбоут чартър избор на приложимото право, доколкото в чл. 30(а) от договора било посочено за приложимо английското право.

Съдът намира възражението за неоснователно, а направените от страните по договора за беърбоут чартър избор на приложимо право и съд – за относими само по отношение на възникнали между тях спорове във връзка с изпълнението на договора. В чл.