Решение № 6759 от 10.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6759 гр. София, 10.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110100605 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 6118/12.01.2026 г. о т ******, ЕИК *******, ********** срещу В. А. Р. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: ******** , , ********„ общ. Столична, обл. София (столица), с която са предявени обективно кумулативно и съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 428.02 евро (837.17 лева) - главница за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 20.10.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 33.09 евро (64.72 лева) – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. до 14.10.2025 г., начислена върху главница от 428.02 евро (837.17 лева) за които суми има издадена Заповед за изпълнение: 459/20.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 593/2025 по описа на РС - Чепеларе, за абонатен номер *******, ID номер ******, инсталация № *****, за топлоснабден имот гр. София, п.к. *******.

1

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е съсобственик на процесното жилище и имат качеството на потребител. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като съсобственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период и количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ******, IBAN: BG48SOMB ****** BIC: SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Прави възражение, че сумите за периода м.05.2022г. - м.10.2022г. са погасени по давност. Оспорва да е клиент на топлинна енергия. Твърди, че не се дължи сума за сградна инсталация, съгласно решение по дело С-760/23 и актове на ВАС. Оспорва да е настъпила изискуемостта на вземането, тъй като не са публикувани фактурите и ОУ.

В допълнителна молба с вх. № 66013/02.03.2026 г. ответникът не оспорва количеството, доставката на топлинна енергия, както и факта на доставяне на енергия за процесния период.

Противопоставя се на искането за компенсация на разноски. Прави възражение по чл.78, ал.8 ГПК. Претендира разноски. Моли съда да отхвърли исковете.

Във възражението по чл.414 ГПК, оспорва наличието на облигационна връзка, вземането е погасено по давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД, липса на забава, недължимост на услугата за ДР и липса на забава по отношение на нея. Претендира разноски в размер на 400.00 лева. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът редовно призован не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба. Поддържа исковете.

Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

2

Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Х. и адв. К..

Поддържа ОИМ. Твърди, че не е доказана облигационната връзка. Възразява срещу указанията по чл.161 ГПК за давността и срещу възнагражденията на вещите лица. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Третото лице – помагач, не се явява и не изпраща представител.

Депозира молба със становище за основателност на исковите претенции.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 8850/04.03.2026 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 73-81 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 8850/04.03.2026 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 73-81 от делото).

По качеството на потребител на топлинна енергия

За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

3

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които са приложени и приобщени по делото, с изключение на изброените по-долу.

Видно от представения н.а. на 24.09.2015 г. И.Р. Р. и И.С. са купили при равни квоти, т.е. по 1/2 ид. ч. от процесния имот - л.24-27 от делото.

Видно от л.19 от делото, на 30.10.2015 г. ответникът е подал декларация до декларация до ищеца, че е собственик на недвижим имот, находящ се в ********, който представлява процесния имот. Не е спорно, че е декларирала титуляр на партидата на бъде И.С., ЕГН ********** – л.19 от делото.

На 30.10.2025 г. другият съсобственик И.С. е подал заявление – декларация до ищеца като е пожелал партидата да бъде открита на негово име - л.20 от делото.

Видно от представения н.а. на 24.01.2025 г. В. Р. е купила другата 1/2 ид. ч. от процесния имот и ето тази дата е станала изключителен собственик на процесния имот - л.14-17 от делото.

На 05.02.2025 г. В. Р. е подала заявление декларация до ищеца като е пожелала партидата да бъде открита на нейно име за процесния имот – л.1819 от делото.

Следователно за периода от 24.09.2015 г. до 24.01.2025 г. В. Р. е била съсобственик на процесния имот за 1/2 ид. ч. от него. Съгласно чл.31 ЗС дължи половината от тежестите за имота, включително и заплащането на сметките за топлинна енергия. Този период съвпада с исковия период, поради което ответникът е потребител на топлинна енергия – потребител на топлинна енергия за 1/2 ид. ч. от имота, като съсобственик.

Не е основателно възражението на ответника, че същата не е потребител. Съгласно цитираното по-горе ТР, потребителите са собствениците и ползвателите, т.е. тези на които им учредено вещно право на ползване. В случая И.С. не е единствен собственик, нито му е учредено вещно право на ползване върху целия имот. Това, че В. Р. е дала съгласие да се открие партида на негово не означава, че лицата са си учредили право на ползване.

Декларацията – съгласие и Заявлението представляват индиректни (косвени) доказателства, от които може да се съди за качеството потребител. Но от тях не може да се направи извод за липсата на качеството на потребител, тъй като представения н.а. в най-голяма степен показва кои са собствениците или ползвателите на имота. Освен откриването на партида не може да служи като пряко доказателство за наличието на облигационна връзка, тъй като партидата 4 представлява връзка между кредитора и лице, което е съгласно да получава фактури. При няколко съсобственици е невъзможно да всеки един от тях да се открива партида, защото партидата за един обект е една и не може за всеки съсобственик да се открива различна партида. В случая декларацията – съгласие представлява такава, с което ответникът се съгласява да се издават фактури на другия съсобственик и за данъчни цели и за комуникация (лице за кореспонденция за процесния обект) да бъде другият съсобственик.

Следва да се отбележи, че Заповедта за изпълнение е издадена срещу двамата съсобственици – В. Р. и И.С.. Последният не е подал възражение по чл.414 ГПК, поради което спрямо него заповедта е влязла в сила. При това положение следва да се тълкува в пълен смисъл, че потребители на топлинна енергия са двамата съсобственици, а не единият. А представената декларация има информативен характер за лице спрямо когото да се издават фактури, но това не лишава ответника от качеството й на съсобственик. Няма друго лице, което да има учредено вещно право на ползване, т.е. да е ползвател за имота за процесния период, съгласно цитираното ТР, поради което не може да се приеме възражението на ответника, че не е потребител на топлинна енергия.

От представените доказателства и доказателствени средства се установи, че ответникът е собственик на процесния имот. Следователно като такъв има качеството потребител на топлинна енергия.

По делото не са представени доказателства, от които да се установят, че за процесния период друго лице е собственик. С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е собственик на процесния имот за процесния период.

Следователно същият има качеството потребител и дължи заплащане на процесната сума. Доказана е първата предпоставка за уважаване на иска.

За количеството топлинна енергия

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.