Решение № 1030 от 27.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1030 гр. Бургас, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120104497 по описа за 2025 година

Делото е образувано по повод исковата молба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ***, със седалище гр. София, против Г. М. В., от гр. Бургас, с която претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер от 2556,46 евро (5000 лева) – главница по регресно вземане, частично предявена от 17 895,22 евро (35 000 лева), представляващо изплатено от ищеца в полза на трето увредено лице застрахователно обезщетение по Щета 471020212106036/3, за ПТП от 20.07.2021 год., настъпило в гр. Бургас, кв. ***, ведно със законната лихва върху частично предявената главница, начиная от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени следните фактически и правни твърдения: на 20.07.2021 год. в гр. Бургас, кв. ***, на кръстовището между улиците „Ангел Димитров“ и „Г. Казаков – Даскала“ ответникът Г. В., като водач на л. а. марка „***“, модел „***“, peг. № ***, не спрял на знак „Стоп“, навлязъл в кръстовището без да пропусне движещото се по пътя с предимство МПС – мотоциклет марка „***“, модел „***“, peг. № ***, управляван от Я.Е.Д.; по вина на ответника е настъпило ПТП, при което е бил увреден мотоциклетът и са причинени телесни увреждания на водача му, изразяващи 1 се във фрактура на две кости на подбедрицата в областта на глезената става; след настъпване на ПТП виновният водач Г. В. напуснал местопроизшествието без да изчака пристигането на органите на МВР; съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица; срещу ответника Г. В. е било образувано АНД № 2063/2023 год. на БсРС, по което обвиняемият е признат за виновен; след настъпване на ПТП пострадалият Я. Д. е бил откаран с линейка и приет по спешност в УМБАЛ – Бургас, установено е наличието на бималеоларна фрактура на десен глезен, извършена е оперативна интервенция, при която е направена открита репозиция и фиксация на фрактурата с 1 бр. 1/3 тубуларна плака и винтове, поставени са 2 бр. супрасиндесмални винта; на 23.09.2021 год. на пострадалия е била извършена втора оперативна интервенция за премахване на поставения инструментариум; към момента на настъпване на ПТП за управлявания от ответника автомобил е била сключена застраховка със „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ – Полица BG/03/120003032973; пострадалият Я. Д. е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените му в резултат на ПТП вреди, образувана е Щета 471020212106036/3; постигната е спогодба за изплащане на застрахователно обезщетение за репариране на неимуществените вреди в размер на 35 000 лева, което е платено с платежно нареждане от 06.11.2023 год.; на основание чл. 500, ал. 1, т. 3, КЗ, ответникът Г. В. отговаря за регресното вземане.

Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.

Правните основания са предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 500, ал. 1, т. 3, КЗ и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът е оспорил исковете по основание и размер; изложил е следните фактически и правни твърдения: по време на разследването и налагането на наказанието по образуваното наказателно дело пред БсРС не са обсъдени и приети доказателства за причината, поради която Г. В. е напуснал местопроизшествието; ответникът е бил ангажиран с полагане на грижи за майка си З.З., която към онзи момент е била на легло, болна от рак на пикочния мехур, с разсейки в меките тъкани и органи; психическото състояние, в което ответникът се е намирал в момента на произшествието, и бързата и неотложна помощ, която се е очаквала от него, за да снабди майка си, която е живеела в гр. О., с необходимите лекарства, са го принудили да напусне произшествието преди идването на органите на КАТ; Г. В. не е избягал, не е напуснал ПТП самоволно; той е оказал съдействие на пострадалия и на медицинският екип за натоварването на Я. Д. в линейката, изчакал е около 15 минути на мястото на инцидента, но никой не го е информирал, че изобщо ще дойдат полицейски служители и че той има задължение да ги изчака; поради основна и главна причина – здравословното състояние на майка си, ответникът е взел решение да тръгне към гр. О., за оказване на неотложна помощ; в мотивите към присъдата по наказателното 2 дело е отразено, че съдът е взел предвид, че подсъдимият е трябвало да се погрижи за болен член на семейството си и е проявил загриженост към пострадалия; докато е пътувал към болната си майка в гр. О., ответникът Г. В. е получил телефонно обаждане и веднага се върнал на местопроизшествието, той е съдействал и участвал в огледа, подписал се е на изготвените документи, след което бил освободен и веднага се е отправил към дома на майка си; възстановяване на сумите по чл. 500, ал. 1, т. 3, КЗ е приложимо при доказано умишлено напускане на местопроизшествието и издирване на дееца; ответникът е оставил на медицинския екип номера на телефона си за връзка, нямал е намерение да се крие или да възпрепятства по какъвто и да е начин органите на реда; чл. 500, ал. 1, т. 3, КЗ е със съставомерен характер, когато водачът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; тежестта на доказване носи виновният водач – тежкото здравословно състояние на майката на ответника има характер на неотложна причина.

Ответникът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от писмените доказателства по делото, с Решение № 695/11.07.2023 год. по АНД № 2063/2023 год. на БсРС Г. М. В. е признат за виновен в това, че на 20.07.2021 год. в гр. Бургас, кв. ***, на кръстовището на улиците „Ангел Димитров“ и „Г. Казаков – Даскала“, при управление на лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № ***, нарушил правилата на ЗДвП, като при преминаване през кръстовището предприел маневра завиване наляво без да пропусне движещия се с предимство мотоциклет марка „***“, модел „***“, рег. № ***, при което допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил на водача на мотоциклета Я.Е.Д. средна телесна повреда. В мотивите си към постановеното решение БсРС е приел, че са налице смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия Г. В. – той е съдействал на разследването, направил е пълно признание на вината си, проявил е загриженост към пострадалия от деянието и е била налице необходимост деецът да се погрижи за болен член на семейството си.

3

По делото е представен констативен протокол за ПТП, съставен на 20.07.2021 год. от служител на ОД на МВР – Бургас, в който е отбелязано, че водачът на лекия автомобил, участник в инцидента, е напуснал местопроизшествието.

Към момента на настъпване на ПТП от 20.07.2021 год. за водача на лекия автомобил, управляван от ответника Г. В., е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ищеца-ЕАД, съгласно Полица № BG/03/120003032973.

По повод претенция на Я. Д., пострадал при процесното ПТП, е съставена Щета № 471020212106036/3, а с Решение № 13/21.09.2023 год. ищецът-застраховател е определил обезщетение за неимуществени вреди на увреденото лице в размер от 35 000 лева (17 895,22 евро), платено на пострадалия съгл. авизо от 06.11.2023 год.

Механизмът на процесното ПТП, настъпилите неимуществени вреди, размерът на застрахователното обезщетение и изплащането му на увреденото лице са признати от ответника факти, съгл. изявлението в проведеното по делото на 02.10.2025 год. открито заседание.

Ищецът твърди, че с напускането на местопроизшествието виновният водач Г. В. – ответник в процеса, е осъществил състава на чл. 500, ал. 1, т. 3, КЗ, поради което дължи на застрахователя изплатеното в полза на увреденото трето лице застрахователно обезщетение, от което в настоящото производство е предявена част – 2556,46 евро.

В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал показанията на двама свидетели, без роднинство с ответника.

Свидетелят Д. П., служител на ОД на МВР – Бургас и актосъставител за процесното ПТП, сочи, че при пристигането си на мястото на инцидента не заварил никого от двамата участници, тъй като пострадалият мотоциклетист вече бил откаран в болницата, а лекият автомобил и мотоциклетът не били на мястото на сблъсъка; по данни за очевидец и от информация на Центъра за градска мобилност самоличността на ответника била установена и той се върнал на местопроизшествието до 30 или 60 минути от уведомяването му по телефона; Г. В. не оспорил участието си в процесното ПТП.

Свидетелят Г. М. сочи, че е присъствала на мястото на настъпилото ПТП, причинено от Г. В.; след настъпване на инцидента ответникът отишъл до 4 пострадалия и останал на мястото за известно време, после заминал с автомобила си и го нямало за около 15-30 мин, след което отново се върнал на местопроизшествието – тогава на мястото вече имало полицаи; мотоциклетът на пострадалия бил преместен от трето лице.

Ответникът Г. В. е ангажирал показанията на свидетеля Л. Н., с която живее във фактическо съпружеско съжителство. Този свидетел сочи, че е пътувала в лекия автомобил, управляван от ответника при настъпване на процесното ПТП; двамата с Г. изчакали на място пристигането на линейка от „Бърза помощ“ и помогнали да качат в нея пострадалия мотоциклетист; след заминаването на линейката все още не бил пристигнал полицейски екип; приятел на пострадалото лице преместило мотоциклета му от местопроизшествието, а Г. В. оставил на този човек телефонния си номер; свидетелят и ответникът изчакали още малко на място, но поради непристигане на полицейски екип двамата продължили с автомобила пътя си към гр. О., където живеела майката на Г.; пътуването дотам било необходимо, за да занесат обезболяващи лекарства на болната майка на ответника, страдаща от онкологично заболяване; двамата не се забавили в гр. О., а след получаване на телефонно обаждане веднага отпътували обратно за гр. Бургас, без междинни спирания, и Г. се върнал на местопроизшествието.

Видно от представеното по делото препис-извлечение от акт за смърт, издаден от Община Бургас, майката на ответника – З.З., е починала на 05.10.2021 год.

По делото е изготвено експертно заключение по медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и безпристрастно. Вещото лице сочи, че майката на ответника – З. Т. З., е страдала от повърхностен неметастатичен папиларен уротелен карцином; липсват данни за издадена рецепта за пациента З. с конкретни медикаменти, но вероятно са й били изписани антибиотик и медикаменти за намаляване на болките; З.З. е приемала и лекарство за намаляване на високото си кръвно налягане; забавянето на приема на тези медикаменти с няколко часа не е било живото застрашаващо.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира частично предявения главен иск за неоснователен. Нормата на чл. 500, ал. 1, т.

5

3, КЗ урежда хипотезата, в която застрахователят по ЗЗГО има право да получи от виновния водач, причинил ПТП, платеното обезщетение, ведно с лихви и разноски, ако деецът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато за дееца е наложително да бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина – за тези предпоставки тежестта на доказване носи виновният водач. Наличието на конкретната хипотеза, отговаряща на законовите изисквания, следва да бъде преценявана с оглед данните по делото и събраните доказателства – вж.