Решение № 336 от 08.07.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Русе, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20254500500378 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от Я. А. Г. срещу Решение №161/25.10.2024г., постановено по гр.д. № 902/2023г. на Беленския районен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна, като постановен и при съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Депозирана е и частна жалба от Я. Г. срещу постановеното по делото Определение № 84/10.02.2025г., с което е оставено без уважение искането му за изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта за разноските.

За да се произнесе в рамките на законовите си правомощия, въззивният съд съобрази следното:

Производството е образувано пред първоинстнационния съд по предявен иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД. Осъдителният иск за неимуществени вреди на ищеца Я. А. Г. е срещу ответника А. Т. В., с искане да бъде осъден да му заплати сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в претърпени болки и страдания от деликт на 28.12.2022г. в гр.Бяла, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на деянието.

За да постанови решението си, въззивният съд, въз основа на 1 доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.12.2022г. вечерта в заведение „ Ореха „ в гр.Бяла, стопанисвано от св.А В.а и съпруга й А. В. / ответник в първоинстанционното производство/, ищецът Я. Г. употребявал алкохол, първоначално в компания, после - сам. В същото време в заведението на масата на семейство В.и били и техни приятели – св.МИ и приятелят й С Последните останали в заведението и след полунощ – вече на 28.12.2022г. , когато до масата им отишъл Я. Г., видимо алкохолно повлиян, и започнал да обижда св.И, бил циничен и вулгарен. Въпреки, че от компанията му казали да се махне, и А. В. неколкократно го предупредил да не прави проблеми, той продължавал. По някое време Я. Г. посегнал да удари св. И, но го спрял приятелят й С Малко по – късно Я. Г. отново отишъл до масата на В.и и с вилица в ръка посегнал да удари А. В.. Преди да успее да го стори, последният го ударил с юмрук в лицето и Г. паднал по лице на пода. Присъстващите се обадили на ЕНН 112 и дошли полицейски служители и линейка. Я. Г. бил откаран в МБАЛ- Бяла, където му били направени превръзки, отказал хирургична обработка на раните, не бил приет за стационарно лечение, а му било предписано медикаментозно лечение.

По сигнал от Я. Г. за случая на 28.12.2022г. в гр.Бяла била извършена проверка от Русенската районна прокуратура, приключила с Постановление от 22.05.2023г. по преписка вх.№ 493/2023г., с което бил постановен отказ да се образува досъдебно наказателно производство и материалите по преписката били изпратени на ОДМВР – Русе, за предприемане на действия по компетентност с оглед упражняване на правомощията си по УБДХ по отношение на Я. Г..

На последния бил съставен Акт за констатиране проява на дребно хулиганство по чл.2 ал.1 от УБДХ - за това, че на 28.12.2022г., около 0,20 ч. в гр.Бяла, в заведение „ Ореха“, извършил груба и непристойна проява, изразяваща се в отправяне на ругатни, псувни и обидни думи,отправени към МИ и опит да я удари в главата, след което продължил с агресивното си поведение и провокирал сбиване с А. Т. В. на публично място пред повече хора, като с тези действия грубо нарушил обществения ред и предизвикал възмущението на присъствалите свидетели, намиращи се в заведението на ул.

„ *** в гр.Бяла.

По образуваното АНД № 198/2023г. , по повод съставения на Я. Г. Акт по УБДХ, Беленският районен съд признал последния за невиновен в това на 28.12.2022г. в гр.Бяла, в заведение „ Ореха“ да е извършил непристойна проява, нарушаваща обществения ред и спокойствие, изразяваща се в отправяне на ругатни, псувни и обидни думи,отправени към МИ и опит да я удари в главата, проява на агресивното поведение и провокиране на сбиване с А. Т. В. на публично място пред повече хора, поради което и на основание чл. 6 ал.1 б.“в“ от УБДХ го оправдал в извършването на нарушение по чл. 1 ал.3 от УБДХ.

2

С Решението си съдът приел, че не са налице основанията по чл. 1 ал.3 от УБДХ за налагане на административно наказание, поради недоказаност на част от обвинението от обективна страна и липса на съставомерност на осъщественото от субективна страна. Съдебният акт влязъл в сила на 27.07.2023г.

Съгласно Определение № 64/02.08.2019г., постановено по адм.д. № 38/2019г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, съставеният Акт за констатиране на дребно хулиганство по УБДХ, по който ищецът е бил оправдан със съдебен акт на районния съд, е издаден, за да бъде наложено административно наказание. При налагане на административно наказание районният съд действа като съдебна администрация, а не като правораздавателен орган, като с оправдаването на лицето се приема, че издаденият Акт за дребно хулиганство е незаконосъобразен.

Поради това, решението на Беленския районен съд по АНД № 198/2023г. не обвързва гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение от деликта, и същият дължи произнасяне налице ли е деликт и следващите от това правни последици, въз основа на ангажираните в настоящото производство доказателства.

В уточняващата искова молба / депозирана след указания на съда да отстрани нередовности в исковата молба - липса на конкретика в изложението на фактическите обстоятелства / ищецът в първоинстнационното производство и жалбоподател в настоящото твърди, че ответникът му нанесъл юмручен удар в областта на главата, вследствие на което той изпаднал в безсъзнание, бил обезобразен, и от това за него настъпили вреди, изразяващи се в болки и страдания.

Отделно сочи, че заради лъжливи твърдения на ответника бил неправилно обвинен в действия, които не бил извършил, както и санкциониран с Акт по УБДХ, а впоследствие признат за невиновен. Тъй като това било разгласено в малкия им град, освен, че му нанесъл травматично увреждане, с лъжливите си обяснения го унижил и уронил доброто му име, изпитвал тревожност от несправедливите обвинения. От последното счита, че за него са произтекли вреди, които също подлежат на репариране.

С доклада по делото по реда на чл. 146 от ГПК районният съд не е разграничил претендираните вреди, а е приел като обща формулировка, че се иска да бъде осъден ответникът да заплати 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени болки и страдания. Последното, както и липсата на изложение на фактология, твърдяна от ищеца, в доклада на съда, налага въззивната инстанция да направи нужното разграничение. Както бе посочено и по-горе, като акт на съдебна администрация, с Решението по АНД № 198/2023г. БРС се произнася по законосъобразността на Акта на органите на МВР, и ако от незаконосъобразността му са произтекли вреди, те не подлежат на репариране от ответника.

От последния могат да се претендират само неимуществените вреди, пряка последица от деликта, съответно само те мога да бъдат предмет на настоящото производство.

3

На следващо място, въззивната инстанция намира, че ищецът е конкретизирал достатъчно датата на деликта, тъй като в уточняващата искова молба е посочил, че на следващия ден след деянието – 29.12.2022г. посетил съдебния лекар, т.е твърдяната от него дата на деянието е именно 28.12.2022г.

Приемайки противното и извеждайки извод, че поради неустановеност на твърдените от ищеца факти относно датата на деянието не следва да се обсъждат другите елементи от състава на чл.45 от ЗЗД, районният съд не е изпълнил задължението си да анализира цялата доказателствена съвкупност, събрана по делото.

Доколкото при самото разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения, въззивната инстанция следва да обсъди ангажираните по делото доказателства, за да прецени законосъобразността на обжалваното решение.

В рамите на правомощията си по чл. 269 от ГПК Окръжният съд намира следното :

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, който първоинстанционният съд правилно е квалифицирал въз основа на фактическите и правни доводи в исковата молба. Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивният състав след самостоятелен анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност при приетата за установена гореизложена фактическа обстановка намира, че не е осъществен съставът на чл. 45 от ЗЗД.

За да възникне правото на обезщетение за увредената страна от деянието на дееца при осъществен деликт, както и за обезвреждане на твърдените неимуществени вреди, следва да са налице следните предпоставки: деяние, противоправност на деянието, настъпването на вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, вина у причинителя/ която се предполага /.

При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав, не е налице непозволено увреждане.

От заключението на назначената по делото СМЕ се установява, че Я. Г. е получил оток на лява лицева половина, кръвоизлив на лява очна ябълка, оток и кръвонасядане на клепачите на ляво око, лява скула и лява буза, разкъсно-контузна рана над лява вежда и по долен клепач на ляво око, охлузване в областта на лява назо-лабиална гънка, сътресение на мозъка без обективна неврологична находка. Няма обективни данни да е бил в безсъзнателно състояние. Получените травматични увреждания представляват временно разстройство на здравето без опасност за живота. Според вещото лице описаните увреждания могат да бъдат получени от нанесения удар, като от последвалото съприкосновения с пода, след падането от собствен ръст, са причинени уврежданията по изпъкналите части на лицето / в областта на лява вежда, нос, назо-лабиална гънка.

Със заключението на СМЕ относно механизма на получаване на уврежданията изцяло кореспондират показанията на свидетелите, присъствали на инцидента и непосредствено възприели случващото се - В.а и 4

И. Техните показания, в цялост, въззивната инстанция цени като обективни и непротиворечиви, съобразявайки на основание чл. 172 от ГПК и евентуална заинтересованост. Показанията на свидетеля ПГ са производни, тъй като той не е присъствал на процесния инцидент, съответно не могат да допринесат за изясняване на фактическата обстановка. Съдът ги цени като непредубедени и имащи отношение към състоянието на Г. след инцидента.

От обсъдените по –горе свидетелски показания на очевидците се установява, че Я. Г. е предприел нападение спрямо ответника по в.жалба А В., което именно мотивирало последния, за да се предпази от нападението, да го удари. Без значение е, че при отблъскването на нападението е засегнат нападателят, а съществен е фактът на осъществено от последния посегателство. Налице е активна защита при започнало нападение, което прави осъщественото в рамките на защитата поведение правомерно.

Извършеното при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение личността и правата на отбраняващия се, чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели, сочи, че деянието не е общественоопасно. По аргумент от противното от чл. 11 от НК, то не противоречи на установения с Конституцията правов ред в Р България или на други интереси, защитени от правото. Отсъствието на елемент от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД - противоправност на деянието, обуславя извода , че не е налице деликт.

Поради което, вредите от процесното деяние не подлежат на обезвреда и изведеният от първоинстанционния съд извод в този смисъл, макар и с други доводи, е правилен и законосъобразен.

Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното съдебно решение.