Решение № 22792 от 11.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22792 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110141852 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЕТ „***А – А. М.“ и А. Н. М., уточнена с молба с вх. № 319571/01.10.2025 г., срещу „***“ АД, в която се твърди, че на 12.09.2008 г. между ищеца и „*** АД бил сключен Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес помещения“ – покупка № ***, по силата на който на кредитополучателя бил предоставен кредит в размер на 86000,00 швейцарски франка за покупката на офис, находящ се в гр. ***, както и за други разплащания, свързани с покупката на имота. Съгласно уговореното между страните в чл. 4 от договора, през първата година, считано от откриването на заемната сметка, дължимата годишна била фиксирана в размер на 6,25 %, а за всяка следваща година до крайния срок за издължаване на кредита дължимата лихва включвала сбора от действащия базов лихвен процент – малки фирми – за швейцарски франкове, обявен от банката, който не подлежал на договаряне и промените в него ставали задължителни за страните незабавно, и договорна лихвена надбавка в размер на 0,85 пункта. Било уговорено още, че действащият БЛПМФ не подлежал на договаряне и промените в него ставали задължителни за страните, считано от 21-во число след промяната му, както и че банката запазвала правото си по всяко време на действие на договора да променя приложимата лихва по кредита в швейцарски франкове или друга валута при 1 евентуалното му превалутиране, като измененията в Тарифата и приложимите лихви влизали в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и били задължителни за страните. Съгласно чл. 9в от договора, кредитополучателят бил запознат и съгласен с обстоятелството, че при промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към лева или еврото, както и при превалутиране по чл. 9а от договора, можело да се стигне до повишаване размера на дължимите погасителни вноски, за което кредитополучателят приемал да носи за своя сметка риска от такива промени и бил съгласен да поеме всички вреди, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви. Срокът на така сключения договор бил 240 месеца, като към него били сключени 4 броя анекси за предоговаряне на отпуснатия кредит. По силата на Анекс № 1 от 12.10.2009 г. страните се споразумели за въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите към банката вземания.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Анекс № 3 от 11.04.2011 г., страните се съгласили да предоговорят съществуващите към датата на преоформянето задължения на кредитополучателя и съдлъжниците към банката. По силата на чл. 2 от същия било постигнато съгласие че кредитополучателят/съдлъжниците дължали фиксирана годишна лихва в размер на 5,85 % върху дълга за 24-месечния период на облекчено погасяване, след изтичането на който на всяко 21-во число на месеца се дължала лихва в размер на сбора от действащия базов лихвен процент – малки фирми – за швейцарски франкове, обявен от банката, който не подлежал на договаряне, и договорна лихвена надбавка в размер на 1,41 пункта, като съгласно чл. 17 от този анекс евентуалните курсови разлики при прилагане на служебното и незабавно инкасо по предходните членове, били изцяло за сметка на съдлъжника. С анекс от 26.02.2019 г. страните постигнали съгласие задължението по кредита да се изплаща за в бъдеще в български левове, като съгласно чл. 2 от анекса, считано от превалутирането кредитополучателят дължал на банката фиксирана лихва в размер на 1 % през първите 24 месеца от срока на издължаване на кредита, а от 25-я месец до крайния срок на издължаването дължал променлива годишна лихва, определена като сбор от референтен лихвен процент, намален с надбавка в размер на 7,50 %. За референтен лихвен процент щял да се ползва базов лихвен процент – малки фирми – бизнес помещения за лева, обявен от банката, който не подлежал на договаряне и промените в него ставали задължителни за страните незабавно. Към момента на сключване на анекса на 26.02.2019 г. референтният лихвен процент бил в размер на 12,50 %.

Ищецът излага подробни доводи за нищожност на клаузите по чл. 9в, ал. 1 и ал.

2 от процесния договор и на клаузите по чл. 17 от Анекс № 3 от 11.04.20114 г., съответно – на клаузите по чл. 4, ал. 2 – ал. 4 от договора и на клаузите по т. 10 от Анекс № 1 от 12.10.2009 г., на чл. 2, ал. 8 от Анекс № 3 от 11.04.2011 г. и на чл. 1 и чл.

2, ал. 1 и ал. 2 от Анекс от 26.02.2019 г., като неравноправни и противоречащи на императивни правни норми. Страната поддържа, че въз основа на оспорените клаузи 2 се стигнало до значително обогатяване на банката чрез заплащането по кредита от страна на длъжника на валутни разлики, вследствие изменението на валутния курс и базовия лихвен процент. Отправено е искане за уважаване на предявените искове за нищожност на посочените договорни клаузи и за присъждане в полза на ищеца на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „***“ АД за отговор, като с постъпилия в законово установения срок такъв ответното дружество е оспорило изцяло предявените искови претенции. Поддържа, че ищецът ЕТ „***А – А.

М.“ нямал качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП при подписването на процесния договор, като усвояването на заемните средства изцяло било свързано с търговската дейност, осъществявана от едноличния търговец. Твърди по подробно изложени в отговора аргументи, че исковете за прогласяване нищожността на клаузи от договора за кредит били изцяло неоснователни, тъй като при сключването му били спазени всички императивни законови изисквания – клаузите били индивидуално уговорени, длъжниците били надлежно уведомени за възможните финансови последици от поемането на задължение във швейцарски франкове, а валутният риск не бил възложен единствено в тежест на кредитополучателя, както се сочило в исковата молба. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на предявените искове и за присъждане на сторените разноски в полза на ответното дружество.

Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са:

1/ предявени в условията на кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите по чл. 9в, ал. 1 и ал. 2 от сключения от 12.09.2008 г. между ЕТ „***А – А. М.“ и „*** АД Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес помещения“ – покупка № ***, и на клаузите по чл. 17 от Анекс № 3 от 11.04.2011 г. към него, съответно – на клаузите по чл. 4, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от процесния договор и на клаузите по т. 10 от Анекс № 1 от 12.10.2009 г. към договора, на чл. 2, ал. 8 от Анекс № 3 от 11.04.2011 г. към договора и на чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Анекс от 26.02.2019 г. към договора, като неравноправни;

2/ предявени в условията на евентуално съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите по чл. 9в, ал. 1 и ал. 2 от сключения от 12.09.2008 г. между ЕТ „***А – А. М.“ и „*** АД Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес помещения“ – покупка № ***, и на клаузите по чл. 17 3 от Анекс № 3 от 11.04.2011 г. към него, съответно – на клаузите по чл. 4, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от процесния договор и на клаузите по т. 10 от Анекс № 1 от 12.10.2009 г. към договора, на чл. 2, ал. 8 от Анекс № 3 от 11.04.2011 г. към договора и на чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Анекс от 26.02.2019 г. към договора, като противоречащи на императивни правни норми и на добрите нрави.

За основателността на предявените искове ищците следва да установят при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата относно сключването на процесния договор и анексите към него със съдържание, идентично с описаното в исковата молба, притежаването от ищеца ЕТ „***А – А. М.“ на качеството „потребител“ по смисъла на ЗЗП и наличието на посочените в исковата молба основания за нищожност. В тежест на ответника е да докаже валидността на оспорените от ищците като нищожни клаузи от процесния договор за кредит и анексите към него като част от съществуващото между страните кредитно правоотношение.

С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 11.11.2025 г. открито съдебно заседание, са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно сключването между ЕТ „***А – А. М.“ и „*** АД на Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес помещения“ – покупка № *** от 12.09.2008 г., както и на пет броя анекси към него, включително Анекс № 1 от 12.10.2009 г., Анекс № 3 от 11.04.2011 г. и Анекс от 26.02.2019 г., както и обстоятелствата относно предоставянето от кредитодателя и усвояването от кредитополучателя на сумата по кредита в размер на 86000,00 швейцарски франка за покупка на помещение за офис и за други разплащания, свързани с покупката на имота. Тези обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства по делото писмени документи.

По предявените искове с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на процесните клаузи като неравноправни:

Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, като установява, че това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.

13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна 4 неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

От посоченото следва, че за преценка основателността на така предявените искове е необходимо на първо място да се установи дали ЗЗП намира приложение спрямо процесния договор за кредит, т. е. да се установи дали ищците притежават качеството „потребител“ по смисъла на ЗЗП.

Съгласно т. 1 на § 13 от ДР на ЗЗП "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно т. 2 на § 13 от ДР на ЗЗП "търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.

Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 е формирана практика на СЕС, в която е дефинирано понятието "потребител" като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. В този смисъл за тълкуването на понятието потребител са решенията на СЕС по дело С-570/2021 г., дело С110/14 г., С485/21 г. и др. Съгласно тези актове, националният съд с оглед всички обстоятелства по делото (целта на договора, обстоятелствата, при които е сключен, а не само формално с оглед вида на договора и неговото съдържание/), следва да провери дали страна по същия може да бъде определена като потребител.

Разпечатката съдържа 27 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9384aa6-13a7-44a2-b53c-9b825aace35b