Решение № 5 от 18.01.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Търговище, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И. Въззивно гражданско дело № 20233500500263 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от адв. Цв. И., в качеството му на процесуален представител на ищеца С. Х. В., срещу решение № 476/02.10.2023 г., постановено по гр.д. № 782/2023 г. по описа на РС – Търговище.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените от С. Х. В. от гр.Търговище, с ЕГН **********, представляван от адв. Цв. И., ТАК, с адрес:

Търговище, ул.”П.”2, ет.1, против „ЕЛ СИ УАЙКИКИ РИТЕЙЛ БИ ДЖИ“ ЕООД, с ********* гр.София, бул.“С."№ 2, ет. 1, представлявано от управителя Владислав Танчев, обективно съединени искове: за отмяна на Заповед № 159 от 26.05.2023 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл.328, ал.1, т.5 от КТ, поради липса на качества на работника/служителя за ефективно изпълнение на работата; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност; както и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, считано от 26.05.2023 г. в размер на 12 000 лв., с правни основания чл.

1

344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛНИ. Присъдени са разноски 1920 лв. в полза на ответника на осн. чл.78, ал. 3 от ГПК.

Считайки решението за необосновано, постановено в противоречие със събраните доказателства, при нарушение на материалния закон и при съществено процесуално нарушение, с което е нарушен принципа на равнопоставеност и правото на защита, въззивникът моли за отмяна на решението и вместо него въззивният съд да постанови друго, „с което да отхвърли подадената молба, като недопустима и недоказана.“ Изложени са следните доводи и съображения: Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, излагайки фактите по делото. В окончателния доклад по делото съдът не се е произнесъл изчерпателно по предварителните въпроси относно предмета на делото. Съответно, същият не е разпределил доказателствената тежест между страните в процеса, като това е довело и до отклонения в процеса и неравнопоставеност на страните, в нарушение на цитирания текстово чл. 9 от ГПК, както и на ТР 4/23.11.2021 г. по т.д. № 4/2021 ВКС, ОСГТК: „Принципът на участие на страните цели да им даде възможност да въздействат върху крайният акт на производството.

Тази възможност за въздействие трябва да е еднаква за всяка една от тях, за да не бъде някоя от страните, ощетена спрямо другата... Съдът следва да им осигури равна възможност, за да упражнят предоставените им права, както и да прилага закона еднакво спрямо всички." Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е допуснал и нарушение на материалния закон, излагайки следните доводи: Видно от исковата молба и писменият отговор, между страните има спор по повод част от фактите; няма спор, че ищецът е бил назначен на определена позиция, а именно управител на магазин в гр.

Търговище. Трудовият му договор е бил прекратен, като, според съда, са посочени липсващите качества на ищеца: липса на отговорност и лоялност към работодателя, липса на организационни умения, липса на аналитични способности, липса на комуникационни умения и т.н. Въззивникът е въвел оплакване, че изрично в исковата молба е възразил, че в заповедта за прекратяване не са посочени конкретни факти или няма препратка към вътрешен акт, от който да бъдат изведени тези факти. На следващо място сочи, че съдът е кредитирал представените писмени доказателства и разпитаните двама свидетели, отчитайки тяхната заинтересованост, но не е 2 изложил мотиви по повод изразеното от тези двама свидетели. Действително, първият свидетел е пряк ръководител, който е ситуиран в гр. Варна. Този свидетел ежедневно е поставял задачи по електронна поща, като тези задачи нямат връзка с дейността на управителя на магазина. По всички поставяни задачи контролът е осъществяван от втората свидетелка, която е и кандидат за поста управител, обуславящо и нейната заинтересованост. Видно от показанията на двамата свидетели, В. е влошил работните си качества, след като се е върнал от дългосрочен болничен. По така изложените доводи и съображения, в заключение, въззивникът счита, че съдебното решение е постановено при пълна липса на мотиви и в противоречие с материалният закон.

Предвид цялото изложение, в определението по чл. 267 ГПК въззивът е приел, че отправеното в края на в.жалба искане за „отхвърляне на подадената молба като недопустима и недоказана“ е грешка (по всяка вероятност останало от друга в.жалба), като за прецизност е указал на жалбоподателя да уточни искането си в жалбата, на осн.чл. 260, т. 4 от ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, чрез адв. А., САК, със становище за неоснователност на жалбата, с изложени подробни доводи и съображения: ответникът счита, че сочените от въззивника пропуски в доклада по делото и оплакването за нарушаване принципа на равнопоставеност са бланкетни; възразява за неоснователност на оплакването в жалбата за липса на мотиви на обжалваното решение, като се позовава на постановеното от ВКС в т. 3 от ТР № 4/01.02.2021г. по тълк.дело № 4/2017г. на ОСГК на ВКС, че субективното право на работодателя по чл.

328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно право, което се упражнява с едностранно писмено волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина у работника или служителя. Фактическият състав на основанието включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Според ТР за индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът, по който служителят се справя с 3 възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита. Счита, че в процесния случай, липсващите качества на ищеца са визирани в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, а именно: липса на отговорност и лоялност към работодателя; липса на организационни умения; липса на аналитични способности, необходими за приоритизирането и качественото изпълнение и довършване на поставените задачи; липса на комуникационни умения, необходими за нормално протичане на работния процес и работа в екип; липса на оперативност и инициативност, необходими за самостоятелно планиране и изпълнение на задълженията си като управител на магазин. Сочи, че мотивирането на процесната заповед е изцяло съобразено с насоките на ТР № 4/01.02.2021г. по тълк.д. №4/2017г. ВКС, ОСГК, като така формулираното съдържание на обжалваната заповед изчерпва напълно задължението на работодателя да внесе яснота относно причините за уволнението по чл.328, ал.1, т.5 КТ прекратителната заповед съдържа мотиви, които не препятстват съдебния контрол за законност на уволнението и според въззиваемия, дават пълна възможност на ищеца да организира защитата си в трудовия спор относно законността на уволнението. Изложени са подробни съображения по възраженията и оплакванията във въззивната жалба и по възприетата от РСТ фактическа обстановка и правни изводи, довели до постановяването на обжалваното решение, което, според въззиваемата страна, е правилно, законосъобразно и обосновано, и моли за потвърждаването му, присъждане на разноски.

С определението по чл. 267 от ГПК въззивът се е произнесъл по редовността и допустимостта на жалбата.

В о.с.з страните поддържат становищата си, процесуалният представител на въззивника е уточнил, че изписаното в края на в.жалба е техническа грешка, искането е за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно, и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена заповедта за уволнение като незаконосъобразна.

Решението е валидно и допустимо.

След като провери оплакванията, изложени по същество, по реда на чл.269 от ГПК и обсъди представените по делото доказателства, съдът 4 констатира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.

Главният иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е обоснован с обстоятелствата, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на посоченото основание по чл. 328, ал.1, т.5 от КТ, е немотивирана, обуславящо незаконосъобразността й, тъй като въпреки изброените в заповедта 5 на брой „липси“, според работодателя, на лични и професионални качества и умения за изпълнение на работата от ищеца, не е посочено кога, по какъв повод и по какъв начин ответникът е достигнал до този извод, на какви факти основава своето убеждение за посочените липсващи качества, от кога същите липсват; както и неяснотата на фразата „липса на комуникационни и коректни колегиални умения“. Ищецът счита, че непосочването на тези факти - конкретните обстоятелства, в които е показал липса на качества за ефективно изпълнение на възложената му работа, го лишава от възможността да се защити, като представи доказателства , опровергаващи фактическите обстоятелства, залегнали в заповедта за уволнение. Според ищеца, липсата на мотивираност на обжалваната заповед не може да бъде преодоляна след нейното издаване, поради което към датата на издаването й 26.05.23г., фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не е бил изпълнил, обуславящо незаконосъобразността й и правния му интерес от предявяване на исковете на настоящите искове - за отмяната на заповедта, за възстановяване му на същата длъжност на осн.чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и присъждане на обезщетение в размер на по 2000 лв.месечно за 6-месечен период; претендира и разноски.

В депозирания в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор, ответникът е оспорил исковете, като описвайки подробно фактическите обстоятелства във връзка с работата на ответника от 2021г., констатираните промени и пропуски в изпълнението й от м. април 2022 г., е изложил възражения, основани на съдебната практика и по-специално т.3 от ТР 4/01.02.2021 г. по тълк.дело № 4/2017 г. на ВКС, ОСГК, съгласно която в заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективното изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа“, а видно от съдържанието на заповедта, липсващите 5 качества са изрично изброени; изложени са твърдения, че в края на м. април 2022 г., след констатирани повтарящи се пропуски в дейността му, прекият ръководител на ищеца му е отправил предупреждение, за което е уведомил ръководството на фирмата с кореспонденция м. май 2022г., а след завръщане на ответника на 04.01.23 г. след продължителен болничен (от 11.07 до 05.12.22г.) се наложило, поради подадени сигнали за пропуски, да бъдат направени няколко проверки на дейността на ищеца, поради подадени сигнали за пропуски, съответно 05.01., 09.01.,11.01.18.01.и 03.02.23г., както и били изискани от него две обяснения за ситуации от 01.03.23 и 02.03.23г., поради което и нямало как ищецът да е „изненадан“ от издадената заповед и да не е наясно с обстоятелствата. Като акцесорни исковете за възстановяване на работа и за обезщетение също за неоснователни, поради което моли за отхвърляне на исковите претенции, претендира разноски.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

От събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства се установява, че страните по делото са били в трудовоправни отношения в периода от 13.04.2021г. до 26.05.2023г. по силата на трудов договор № 2021-047 от 12.04.21 г. (сключен на осн.67, ал.1,т1 и чл. 70 КТ с 6месечен срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя), съгласно който ищецът е заемал длъжността Втори управител, магазин J, код по НКПД 14203004, в магазин на ответника в гр.Търговище. С Анекс № 1 от 29.04.21 г., считано от 01.05.2022г. е променена позицията на ищеца от Втори управител, магазин J, с код по НКПД 14203004 на Втори управител, магазин М (същия код по НКПД) , а основното месечно възнаграждение е увеличено на 1980 лв. Със заповед № 237/26.05.23г., на ищеца е отправено предизвестие за прекратяване на трудовия му договор на осн.чл. 328, ал. 1 т. 5 КТ, след изтичане на едномесечен срок от датата на предизвестието, а с обжалваната Заповед № 159/26.05.2023г. трудовото правоотношение на ищеца прекратено на осн. чл.328, ал.1, т.5 от КТ – „липса на лични и професионални качества и умения за изпълнение на работата и по-точно: 1)липса на отговорност и лоялност към Работодателя; 2) липса на организационни умения; 3) липса на аналитични способности, необходими за приоритизирането и качествено изпълнение и довършване на поставените задачи; 4) липса на комуникационни и коректни колегиални умения, необходими за нормалното протичане на работния процес и работата в екип; 5) липса на оперативност и 6 инициативност, необходими за самостоятелно планиране и изпълнение на задълженията си като управител на магазин“. Двете заповеди са връчени на ищеца на 26.05.23г. срещу негов подпис (видно от приложеното в цялост към делото трудово досие на ищеца-съдържащо 218 стр.).

Разпечатката съдържа 29 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c937a0c8-b08e-4c89-8660-b3623ed2ea90