Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 161 от 05.06.2020, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Административно наказателно дело 146/2020
Вид
Решение № 161
Подписан
05.06.2020
В сила
26.06.2020
Състав
РАДОСТИН СТОЯНОВ РАДИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.189 ,ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.483,ал.1,т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.638,ал.4 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш Е Н И Е №161/5.6.2020г.

Гр. Ямбол, 05.06.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Ямболският районен съд, VIII- ми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Радостин Радиев при участието на секретаря Я. С. като разгледа докладваното от съдия Радиев

АНД № 146 по описа на ЯРС за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по жалба на „“ЕКО

ТРАНС ГРУП“ ЕООД гр.Ст.Загора, ЕИК :*** против електронен фиш серия Г № ***, издаден от ОД на МВР-Ямбол, с който за нарушение на чл.483,ал.1,т.1 от КЗ ,вр. чл.638,ал.4 от КЗ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв..

Дружеството – жалбоподател, чрез упълномощения си представител адв.Г. обжалва издадения електронен фиш и моли съда за неговата отмяна като незаконосъобразен. В жалбата се представят доводи за липса на описание на нарушението, място на извършването му , кое е наказаното лице и се оспорва годността на техническото средство. В писмена защита процесуалния представител на жалбоподателя сочи несъответствие между посоченото нарушение и санкционната норма,което прави неясна волята на наказващия орган досежно конкретното нарушение, което се твърди ,че е осъществено от наказаното лице.С жалбата се представят и доводи ,че императивната норма на чл.189

,ал.4 от ЗДвП регламентира ЕФ да се издава ,когато за извършено нарушение заснето с АТСС, е предвидено наказание глоба , но не и имуществена санкция. Иска се присъждане и на направените разноски.

Въззиваемата страна редовно призована ,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.Счита ,че ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити и нарушението е безспорно установено..В тази връзка се иска ЕФ да бъде потвърден и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.Алтернативно се прави искане , ако съдът отмени ЕФ присъдените на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение да бъде в минимален размер от 100 лв.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 31.10.2019 г. в 16:36 ч.

АТСС №*** заснело т.а. Рено с рег. № *** движещ се по път I-7 248 км, собственост на дружеството -жалбоподател. Установено е че автомобила е регистриран на територията на Република България, не е спрян от движение и дружеството не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“. В резултат на това срещу жалбоподателя е издаден електронен фиш серия Г, № *** ОД на МВР – Ямбол, за нарушение по чл.638, ал.4, вр. ал.1,т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ .

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените и приети по делото писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и от лице, което има право да обжалва, а разгледана по същество се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.

Електронният фиш е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение по КЗ, а именно неизпълнение на задължение на юридическото лице, собственик на МПС за сключване на задължителна застраховка "ГО", като нарушението е установено с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията SD2D0022.

Жалбоподателят не отрича, че е собственик на т.а.Рено с рег. № ***

Видно от удостоверение № ***., мобилна система за видеоконтрол*** е одобрен тип, вписан под №*** в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 20.02.2028г. Не се спори и че за автомобила няма сключена застраховка“Гражданска отговорност“

Налице е обаче основание за отмяна на електронния фиш – наказващият орган не е доказал в производството пред съда, че нарушението е установено именно с автоматизирано техническо средство система № ***. за да се приложи хипотезата на чл.638, ал.4 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.10,ал.1 от Наредба №***г за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС се твърди за използвано в случая) се попълва протокол.Този протокол е задължителен, защото той е доказателството относно мястото и времето на извършване на нарушението, и относно това с какво по вид АТСС е заснето нарушението. В случая по делото не е представен такъв протокол, поради което последващите действия на контролните органи се явяват незаконосъобразни ,тъй като са предприети при съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина за използването на мобилни АТС и системи за контрол на правилата за движение. Независимо, че с разпореждане на съда от 06.03.2020 год. е изискан протокола за използване на техническото средство на 31.10.2019 год. по делото е изпратен протокол за използването му на 01.10.2019 год.

По тези съображения, настоящия съдебен състав намира жалбата за основателна, а обжалвания ЕФ като незаконосъобразен следва да се отмени.

При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв. се явява основателно и следва да се уважи.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн.

ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт ,както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа издал отменения акт.

Относно размера на разноските чл.18,ал.2,вр. чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /преди изменението в ДВ бр.45/15.05.2020г /предвижда той да бъде

300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.;.За това като взе предвид и вписаната и внесена сума от 375 лв. в договора за правна защита и съдействие , същата следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г, № ***издаден от ОД на МВР – Ямбол, с който на „ЕКО ТРАНС ГРУП 09“ ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК *** представлявано от Т. С. Б. на осн чл..638, ал.4, вр. ал.1,т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА ОД на

МВР-Ямбол, ДА ЗАПЛАТИ на “ЕКО ТРАНС

ГРУП“ ЕООД гр.Ст.Загора, ЕИК :*** сумата от 375 (триста седемдесет и пет ) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението

ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред

Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: