Решение № 4226 от 12.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4226 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110170913 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на А. Н. И. с ЕГН ********** и адрес:

************** чрез Еднолично адвокатско дружество „ДМ“, срещу „ВК” ООД, с ЕИК:

********, със седалище и адрес на управление: *******************, представлявано от СПП с която се моли съда да:

- прогласи договор за потребителски кредит № *****/23.01.2023 г. за нищожен, -при условията на евентуалност да признае за установено в отношенията между страните, че чл. 1, ал. 3 - клаузата, с която се начислява такса експресно разглеждане от сключения между тях договор за потребителски кредит ***** е нищожна -при условията на евентуалност да признае за установено в отношенията между страните, че чл.4 ал.2 – неустоечната клаузата от сключения между тях договор за потребителски кредит ***** е нищожна.

- осъди ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 10 лв. /частичен иск от общо 130 лв./, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № *****, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/28.11.2024 г./ до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че на 23.01.2023 г. е сключила договор за паричен заем № ***** с „ВК” ООД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 600 лева, видът на вноската е двуседмична, а броят на погасителните вноски е 7. В договора е посочено, че годишният лихвен процент ще бъде в размер на 40.32 %, а ГПР в размер на 49.33 %. В чл. 1 ал.3 от Договора са уговорени че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която на кредитополучателя ще бъде начислена допълнителна такса в размер на 127.25 лв., която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. В чл. 4 ал. 1 страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок до 3 три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което 1 да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. В ал. 2 на чл. 4 е уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 85.19. Уговорено е също така тази неустойка да бъде заплащана разсрочено, като в този случай 2 дължимата вноска ще бъде в размер на 121.53 лв., а общото задължение по кредита ще е в размер на 850.71 лв.

Твърди се, че А. И. е погасила изцяло процесния кредит.

Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита

Поддържа се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Излагат се съображения за нищожност на клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави обезпечение -поръчител, който отговаря на определени съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Сочи се, че неустойката накърнява добрите нрави. Сочи се, че в нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „ВК” ” ООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.

Поддържа се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Сочи се, че клаузата с която се уговаря заплащане на възнаграждение за експресно разглеждане за нищожна и противоречаща на закона, в пряко противоречие на чл.10а, ал.1 ЗПК.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 1 1, ал.

1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави- надвишаваща трикратния размер на законната лихва.

Сочи се, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който исковите претенции се оспорват по основание и размер. Изложени са съображение за недопустимост на установителните искове.

Поддържа се, че не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в договора е посочен годишен фиксиран лихвен процент по кредита, която информация заедно с уговорения срок на договора съдържа и условията за прилагането му.

Сочи се, че ЗПК не въвежда лимит на възнаградителната лихва по договорите за потребителски кредит. Единственото ограничение, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, е ГПР да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва.

2

Като неоснователни се определят твърденията на ищеца, че процесният договор противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи се, че посочената разпоредба изисква посочване на годишния процент на разходите по кредита, както и на общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, което изискване в случая, видно от съдържанието на приложения договор, е спазено.

Поддържа се, че единственият компонент, който определя ГПР е възнаградителната лихва, посочени са в т. 8 и допусканията при които това ГПР се изчислява .Прави се позоваване на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, съгласно който при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Оспорват се твърденията, че договорената неустойка е следвало да бъде включена в ГПР по кредита, като невключването й представлявало нарушение на чл. 5, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.

Като неоснователни се определят и твърденията на ищеца за противоречие на договора с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК

Поддържа се, че преценката за накърняване добрите нрави по отношение на неустойката следва да се направи при комплексна оценка и отчитане на фактори като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Дори и се приеме, че неустойката е прекомерна, то това не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следва да се намали нейният размер.

Поддържа се, че услугата експресно разглеждане на документи е доброволна услуга, която няма нищо общо с такса за отпускане на кредита. Експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхожда времево.

В о.с.з. е прието направеното изменение на осъдителния иск на ищеца, като същия се счита предявен за сумата от 129,74 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № *****, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба –28.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Приложен по делото е Договор за паричен заем “**********” №*****, сключен на 23.01.2023 г. между “ВК“ ООД, ЕИК ******** и А. Н. И..

Видно от договора заемодателят е предоставил на ищеца заем в размер на 600 лева при размер на двуседмична погасителна вноска от 109.36 лева, срок на договора 14 седмици, годишен лихвен процент 40.32 %, ГПР 49,33 % и общ размер на всички плащания 765.52 лева.

В чл. 1, ал. 3 от договора е посочено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 127.75 лева.

В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от подписване на договора да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочне от 0 до 30 3 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или 2/Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата гаранция се изпраща от заемателя в срока по предходното изречение в оригинал на адреса за кореспонденция на Заемодателя.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 85.19 лева. Страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 121.53 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 850.71 лева.

Представен по делото е разходен касов ордер от „ВК“ ООД за сумата от 600 лева с отбелязване „отпускане на кредит *****“ на дата 23.01.2023 г.

Представени са и приходни касови ордери към „ВК“ ООД с вносител А. Н. И., които удостоверяват заплащане на 23.01.2023 г. на такса кандидатстване 6 лева и на 26.01.2023 г. на сумата от 729.74 лева- пълно погасяване на задължения по договор №*****л По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице е констатирало, че съгласно представените по делото документи и предоставени от ответника Справка - погасителен план по договор за паричен заем № ******* № ***** - 23.01.2023 от 23.01.2023г. и справка за извършените плащания по дати и извършеното погасяване с постъпилите суми, заемът е усвоен на дата 23.01.2023г. и е погасен предсрочно на 26.01.2023г. Съгласно договора, последната погасителна вноска е с падеж 01.05.2023г., или срокът на ползване 101 дни. Заемната сума е ползвана общо 4 /четири/ дни, за които са платени лихва 37.77 лв. и такса за експресно разглеждане 91.97 лв. Съгласно приложен по делото Разходен касов ордер № **** / 23.01.2023г., издаден от ,.ВК” ООД /л.13/, на А. Н. И. е предоставена сумата от 600.00 лв. Съгласно представено по делото копие на Приходен касов ордер № ***** от 23.01.2023г., издаден от „ВК” ООД /л.13/, А. И. е заплатила сумата от 6.00 лв. с посочено основание „Такса кандидатстване *****“ /л.13/. Съгласно представена Разписка № ********* от 26.01.2023г. /л.13/, издадена от „Изипей“ АД А. И. е заплатила в полза на „ВК” ООД по Договор за паричен заем № ***** от 23.01.2023 г. сума в размер на 729.74 лв. Като основание в разписката е записано „пълно погасяване“. Направен е извод, че с постъпилата сума в размер на 729.74 лв. са погасени: главница 600.00 лв., възнаградителна лихва 37.77 лв. и такса за експресно разглеждане 91.97 лв.