Решение № 38 от 24.02.2024, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. гр. Хасково, 24.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20235640200861 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Община Минерални бани, подадена чрез временно изпълняващият длъжността, кмета на общината, срещу Наказателно постановление № НЯСС - 125 от 26.09.2023г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, на жалбоподателя е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 1000 лева за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, така също в нарушение на материалния закон, а наложената с него административна санкция била явно несправедлива и завишена. Излагат се доводи, че язовира бил отдаден на концесия и концесионерът имал задължението да поддържа същият в изправност, в това число и хидротехническите и инфраструктурните съоръжения на язовира. При извършената първоначална проверка и направените констатации, протокола бил връчен на концесионера и на упълномощено лице от община Минерални бани. Твърди се в подадената жалба, че били на лице основанията да се приеме маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание за жалбоподателя се явява юрк.К.. Същата поддържа жалбата, като излага мотиви срещу НП в 1 писмени бележки. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление и да се присъдят разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище по делото се оспорва основателността на жалбата, доколкото НП било законосъобразно издадено и мотивирано, включително и при определяне на административната санкция. Иска се потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, както се установява въз основа на събраните доказателства за датата на връчване на санкционния акт и датата на нейното предаване в куриерската служба, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 12.05.2022г. е била извършена проверка от св.А. В. К.-К. и Т.И.Т. и двамата служители в РО НЯСС „Юг-Югоизточна България“. Обект на проверката бил язовир „Двете дъбици /000344/“, находящ се в поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с. Сираково община Минерални бани, област Хасково. При проверката се установило, че въздушният откос е обрасъл с храстовидна растителност, обходът е затруднен и няма достъп до основния изпускател. Съставен е констативен протокол № 0932-72/12.05.2022г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях". Със сщият протокол са дадени предписания до собственика на язовира Община Минерални бани, а именно – Да се премахне храстовидна растителност по въздушният откос и се осигури достъп до основния изпускател. Като е даден срок до 10.11.2022г. протокола е бил връчен на Община Минерални бани на 25.05.2022г. видно от входящият номер на писмото с което е изпратен протокола на община Минерални бани.

На 19.01.2023г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите е извършена последваща проверка на язовир „Двете дъбици /000344/“, находящ се в поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с. Сираково община Минерални бани, област Хасково. Същият, съгласно Акт за публична общинска собственост № 863/16.10.2012г. е собственост на община Минерални бани. Проверката е била извършено от св.Б. Т. К. и св.Б. Х. З. и двамата служители на РО НЯСС „Юг-Югоизточна България“ офис Хасково, в присъствието на И.Х.П. –кмет на с.Сираково, община Минерални бани. При проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията било установено, че въздушният откос е гъсто обрасъл по цялата си дължина с храстовидна растителност с приблизителна височина около 1,70 - 2,0 метра. Не било възможен оглед и обход на откоса и не бил осигурен достъп до основния изпускател, т.е. не било изпълнено от собственика на язовир „Двете дъбици /000344/“, задължителното предписание дадено в констативен протокол № 09- 3272/12.05.2022г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", а 2 именно: „Да се премахне храстовидната растителност по въздушния откос и осигури достъп до основния изпускател", със срок за изпълнение 10.11.2022г. За извършената проверка е съставен констативен протокол № 09-02- 13/19.01. 2023г., който е връчен на пълномощник на община Минерални бани. В следствие на проверката е съставен на 04.04.2023г. АУАН на Община Минерални бани за констатираното нарушение, като последното е квалифицирано по чл.190а, ал.2 вр.чл.190а, ал.1,т.3 от ЗВ. Акта е съставен в присъствието на упълномощено лице , предявен е нъ същият и му е връчен екземпляр срещу подпис. По АУАН не е постъпило възражение, но е постъпило искане с удължаване на срока за отстраняване на нередовностите. Контролният орган не е взел становище по така депозираното искане.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, наложил процесната имуществена санкция.

Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите св.А. В. К.-К., св.Б. Т. К. и св.Б. Х.

З., относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото, като спор относно осъществената фактическа обстановка не е налице, а единствено възражения относно правната оценка на установените факти.

Съдът не кредитира показанията на св.Н.Д., като изолирани от останалият доказателствен материял и според съда дадени „Про кауза“ до колкото последният се явява управител и едноличен собственик на дружеството „Н.Димов“ ЕООД, концесионер на процесният язовир.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Според ал. 2 на цитираната норма към датата на нарушението - (2) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2018 г.) Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал.

3, т. 5.

Според чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или 3 юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т.

3 – от 1000 до 20 000 лв. Следователно, деянието за което на жалбоподателя е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция, като по силата на чл. 201, ал. 12 от Закона за водите, наказателните постановления по ал. 11 се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и място.

Последното, предвид характера на деянието, не е съвсем прецизно, но тази непрецизност не води до накърняване правото на защита в процеса, явяващо се основание съответното процесуално нарушение да бъде квалифицирано като съществено. В случая водещ за преценката относно мястото на извършване на нарушение е аргументът за характера на деянието, а то, според отразеното в описателната част на процесния АУАН се изразява в бездействие - чрез неизпълнение на дадени предписания. В този смисъл за място на извършване на нарушение се приема мястото, където правнодължимото действие е следвало да бъде осъществено – в случая с.Сираково, община Минерални бани. Правилно е било квалифицирано и нарушението, до колкото правното квалификация съответства на описанието на нарушението. На следващо място, не са допуснати и съществени нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на предписание, като оттам ясни са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да тече давностният срок. Акта е съставен от лице имащо провомощията да съставя АУАН по ЗВ, за което са приложени и съответните заповеди по делото.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като не намират опора в закона твърденията на процесуалния представител на дружеството – жалбоподател за наличие на несъответствие и непълнота в твърденията, водещи до ограничаване правото на защита.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по категоричен начин.

Изпълнителното деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 39, вр. чл. 190а, ал.2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за водите се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях 4 съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Процесното нарушение /по 200, ал. 1, т. 39, вр. чл. 190а,ал.2, вр. ал. 1, т. 3 ЗВ/ е умишлено в хипотезата, когато се осъществява от физическо лице, като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от съдържанието на предписанието и в случая е осъществено, чрез втората от двете хипотези - бездействие. Нарушението е с особен субект – собственик на язовирна стена, като по отношение на това качество на жалбоподателя – ОбщинаМинерални бани, липсва спор с оглед приетият по делото Акт за публична общинска собственост № 863/16.10.2012г. за язовир „Двете дъбици /000344/“, находящ се в поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с. Сираково община Минерални бани, област Хасково. В този смисъл, когато процесното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията на закона, подлежи на изпълнение, което не е обвързано от оспорването му, като индивидуален административен акт. От друга страна обаче, неизпълнението на предписанието именно е юридическият факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат, а съответствието на това предписание с разпоредбите на закона е условие, явяващо се решаващо при преценка законосъобразността на процесното НП. В конкретната хипотеза процесното предписание до Община Минерални бани, дадено с констативния протокол № 09- 32-72/12.05.2022г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" е следвало да бъде изпълнено най – късно на датата, посочена от контролните органи – 10.11.2022г., а деянието, с което е осъществен състава на административно нарушение по чл. 200 ал.1 т.39 от ЗВ следва да се приеме, че е довършено в деня, следващ тази дата, т.е. довършено е на 11.11.2022г., както правилно е възприел актосъставителят в съставения АУАН и наказващия орган в НП.