Решение № 806 от 22.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 806 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20221100900510 по описа за 2022 година

Предмет на настоящото производство са предявени от М. НА О. срещу „Й. И С.Б.“ ООД при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 131 597,56 лв. –представляваща неустойка за забавено изпълнение по чл. 38, ал. 2 от Рамково споразумение № УД-0338/10.12.2018 г., вр. чл.17, вр. чл. 19 от Договор № УД -03-49/19.12.2018 г., и Договор №УД-03-50/19.12.2018 г. и сумата от 12 722,49 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 05.04.2021 г. до 17.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба и в молба-уточнение от 31.03.2022 г. М. НА О. твърди, че след провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, в качеството си на възложител е сключил Рамково споразумение №УД-03-38/10.12.2018 г. и два индивидуални договора, а именно Договор №03-49/19.12.2018 г. и Договор № УД 03-50/19.12.2018 г., с ответника „Й. и С.Б.“ ООД в качеството му на изпълнител. Поддържа, че предмет на договора е извършването на доставки и услуги, свързани с осигуряването на летателната годност на 8 броя военно-учебни самолети L-39ZA, като 1 конкретните количества и цени на услугите/доставките са посочени в отделни приложения към договорите. Поддържа, че съгласно клаузите на раздел VIII от двата договора, за извършените дейности по самолетите, изпълнителят осигурява гаранция за срок, посочен в тези клаузи, а именно - 100 летателни часа или 12 месеца от датата на приемо-предавателния протокол за извършената доставка/услуга, което настъпи първо. Начина на уреждане на рекламациите между страните съгласно чл. 17 от двата договора е предвиден в Раздел IX от Рамковото споразумение. Ищецът твърди, че на 03.01.2021 г. е изтекъл гаранционния срок на всички изпълнени по двата договора доставки/услуги. За времето на гаранционния период от експлоатиращата организация /военно формирование 52090 - Долна Митрополия /, в М. НА О. с а получени 22 броя „Телеграма-известие за несъответствие“. Съгласно условията на чл. 34 от Рамковото сноразумение, това са документите, удостоверяващи възникването на рекламационните претенции. Въз основа на тези документи, към изпълнителя са предявени 20 броя рекламации, за които са подписани и съответния брой Актове за рекламация. Ищецът поддържа също така, че съгласно условията на Раздел IX от споразумението, с този документ възложителят предявява към изпълнителя конкретната рекламация, като последният следва да отстрани дефекта за негова сметка в най-кратък срок, но не повече от 60 календарни дни от датата на издаването на Акта за рекламация съгласно чл. 35, ал. 1 от Рамковото с поразумение.

Ищецът е предявил 20 броя рекламации, като изпълнителят по договорите е забавил изпълнението на своите задължения по предявените към него рекламации. В молба-уточнение сочи, че претендира неустойките по 11 броя рекламации, сумите и лихвите по които са уточнени в таблицаприложение към молбата от 31.03.2022 г., като общата сума на претендираната неустойка по Договор №-03-49/19.12.2018 г. е в размер на 13665,00 лв., а общата сума на претендираната неустойка по Договор №-0350/19.12.2018 г. е в размер на 117932,56 лв.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от Рамково споразумение № УД-03-38 от 10.12.2018 г. в случай на забавено изпълнение на гаранционните задължения, свързани с решаване на рекламациите по конкретен договор, изпълнителят дължи на възложителя неустойка за забава в размер на 0.2 % от стойността на рекламираната част за всеки просрочен ден, след крайния срок за решаване на 2 рекламацията, но не повече от 20 % /двадесет процента/ от стойността на рекламираната част без ДДС. Ищецът твърди, че в актове за рекламация и актове за възстановяване, издадени от Военно формирование 52090-Долна Митрополия, се съдържала техническата информация, описваща подробно отклонението от качествените характеристики на съответното изделие – в какво се състои рекламацията и как същото е било отстранено. Изяснява, че съгласно чл. 35, ал. 1 от Рамковото споразумение изпълнителят е длъжен да отстрани откритите и предявени от възложителя в периода на установения гаранционен срок дефекти и недостатъци, възникнали по вина на изпълнителя, за своя сметка и в най- кратък срок, но не по- голям от 60 календарни дни от датата на издаване на Акта за рекламация. Рекламацията се считала за закрита с подписването от представители на страните на Акт за възстановяване, като датата на акта за възстановяване се счита за дата на отстраняване на дефекта или недостатъка съгласно клаузата на чл. 35, ал. 2 от споразумението.

Ищецът поддържа, че след възникването на правото по чл. 38, ал. 2 , във връзка с чл. 35, ал. 1 от Рамковото споразумение, с писмо с изх. peг. №21-405/26.03.2021 г. ответното дружество е било поканено да заплати дължимите с у м и . Твърди се, че с писмо-отговор № 21-40-5/20.04.2021 г. /изх.

№372/19.04.2021 г./, дружеството е отказало да заплати претендираните от М.

НА О. неустойки. По горните съображения ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 131 597,56 лв., представляваща размера на дължимите неустойки по двата горецитирани договора, както и сумата в размер на 12 722,49 лв. – обезщетение за забава, считано от изтичане на десетдневния срок за заплащане, посочен в писмо с peг. №21-40-5/26.03.2021 г.– 05.04.2021 г. до завеждане на настоящата искова молба - 17.03.2022 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът „Й. и С.Б.“ ООД оспорва исковете по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 14.07.2022 г. Поддържа, че в сички направени от възложителя рекламации по двата договора са изпълнени изцяло и по договорите няма неизпълнена рекламация. Твърди, че сочената от ищеца забава не се дължи на виновно поведение на ответника, а на следните обстоятелства, които са извън контрола на ответника: а именно: 1/ Необходимост от получаване на разрешение от междуведомствена та комисия 3 за внос и износ на рекламираните изделия в законоустановени срокове, на които той не може да влияе, като изтъква и обстоятелството, че ремонтното предприятие -подизпълнител на ответника, който подизпълнител е одобрен и от ищеца, е разположено в трета страна - Украйна, която не е член на ЕС .; 2/ Допусната забава от кредитора, в случая Министерството на отбраната и неговите формирования и поделения, при предаване на артикулите за ремонт, при обратното им приемане след отстраняване на рекламациите, както и при извършване на съвместни проверки и изпитвания на артикулите; 3/ И поради обстоятелството, че рекламациите са изпълнявани в началото на разразилата се световна епидемия с COVID-19, която е довела до затваряне на граници, анулиране на полети, забрани за влизане и напускане на държавните граници, спиране и ограничаване на работата на държавните институции и на частните предприятия, т.е. твърди, че е налице непреодолима сила, поради което за забавата е недопустимо да се търси отговорност от ответника. Ответникът също така поддържа, че предвиденият в Рамковото споразумение и договорите 60 -дневен срок за отстраняване на недостатъците било невъзможно да бъде спазен и той следвало да се брои от датата на кумулативното изпълнение на следните условия, а именно издаване на разрешение за износ и фактическо то предаване на рекламирания артикул от възложителя на изпълнителя, а рекламираните артикули не били предавани на изпълнителя едновременно с издаването на акта за рекламация. В случая ответникът не е могъл да влияе на срока, в който възложителя предава рекламирания артикул на изпълнителя, както и не е могъл да влияе на срока за издаване на разрешението за износ. В тази връзка счита, че клаузите на чл.

35 и чл. 38, ал. 2 от Рамковото споразумение, съгласно които изпълнителят дължи неустойка за неизпълнение на рекламация в срок, в който изпълнението е обективно невъзможно се явяват несправедливи и противоречащи на добрите нрави, поради което счита същите за нищожни.

Ответникът поддържа също така, че за част от направените рекламации в ремонтното предприятие не са установени твърдените от ищеца недостатъци и изделията са върнати и приети от ищеца без да им е извършван ремонт, поради което за неоснователните рекламации е недопустимо да се претендира неустойка за забава. Също така сочи, че за втората рекламация на двигател АИ -25ТЛ акта за рекламация е едностранно издаден и не бил подписан от ответника. Посоченият двигател бил предаден на екплоатиращата 4 организация след връщането му от Украйна на 24.08.2021 г., а акта за възстановяване бил подписан едва на 10.10.2021 г., т.е. повече от месец и половина, поради което за тази забава ответникът не е отговорен и не дължи неустойка за забава за този период. Също така договорите, по които се претендирала неустойка били прекратени едностранно от ищеца с негово уведомление от 26.03.2019 г., а прекратените договори не обвързват страните, поради което било недопустимо да се претендира неустойка за забавено изпълнение на рекламациите по вече прекратен договор, който не обвързва л страните.

В отговора на исковата молба ответникът подробно е изложил съображения за неоснователност на претенциите за рекламации № 3 и 21 относно двигател АИ-25ТЛ, сериен № 7082522000227. Твърди, че на 29.10.2019 г. ответникът е получил известие за рекламация. На 20.11.2019г. е подписан Рекламационен акт №3, в който е посочено едно основно несъответствие /нехарактерна зависимост между темпа и посоката на движение на руд и изменението на скоростта на самолета/тягата на двигателя / и предположение за „повишен разход на масло, доближаващ се до максимално разрешените 0.3 л./час“. След подписване на акта за рекламация на 20.11.2019 г. било взето решение, че причината за дефекта е в един от агрегатите на двигателя, регулатора на горивото, наречен „А.****“. Заедно с ремонтното предприятие в Одеса било взето решение, въпросният „А.****“ да бъде демонтиран от двигателя, и само той да бъде изпратен за изследване в завода. На 20.03.2020 г. А.**** бил върнат в България след настройки и регулировки в заводски условия и б и л предаден обратно на възложителя.

Едва на 12.08.2020г. експлоатиращата организация била предоставила годен за полети самолет, и започнала подготовката за монтаж на проблемният двигател с номер 7082522000227. След приключване на работите по изпитания на двигателя с вече монтираният А.****, на 20.08.2020 г. е измерен и разходът на масло, който е бил 0,28 л/час, което отговаряло на техническите изисквания. Въпреки извършените успешни изпитателни полети през месец август 2020 г., Акт за възстановяване на двигателя не е под писан поради отказ на ищеца, защото експлоатиращата организация продължава да твърди, че двигателят има повишен разход на масло, въпреки че разходът на масло е в нормата. Несъответствието на двигателя, дължащо се на горивния регулатор, е отстранено, но експлоатиращата организация без основание отказва да 5 подпише акт за възстановяване. Ответникът твърди, че на 31.08.2020 г. от МО е изпратено ново съобщение за несъответствие, в което се твърди, че в резултат на ремонта на А.****, едното несъответствие от рекламационният акт е отстранено, заменен е привода на въздушния стартер /част от масления суфльор/, но повишеният разход на масло продължава да се проявява в течение на 3:27 часа работа на двигателя в периода 17.08 .2020 г. - 21.08.2020 г. Ответникът счита, че известието за несъответствие е изготвено непрофесионално, тенденциозно, и без основание. Поддържа също, че известието за несъответствие от 31.08.2020 г. е изготвено и след изтичането на гаранционния срок на двигателя, поради което претенцията за тази рекламация се явява изцяло неоснователна. Гаранционният срок на двигателя бил изтекъл на 12.08.2020 г., а последната рекламационна претенция по отношение на двигателя е от 31.08.2020г. , т.е. след изтичане на гаранционния срок. Въпреки че разходът на масло от двигателя е в норма, поради добросъвестност и с цел запазване на добрите отношения с възложителя, ответникът продължил да работи на добра воля и за своя сметка по удовлетворяване на неоснователното искане на МО за намаляване на разхода на масло на двигателя, въпреки че е установено, че разходът на масло е в норма. По настояване на ответника пред завода в Одеса, от завода е командирован специалист, който да вземе участие в работата на съвместна комисия, която да определи реалния разход на масло на процесния двигател.