Решение № 12461 от 26.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 69248/2024
- Вид
- Решение № 12461
- Подписан
- 26.06.2025
- Състав
- СВЕТЛАНА ТОДОРОВА ПАНАЙОТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 12461 гр. С., 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110169248 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от „.“ ЕООД срещу „.“ ЕАД с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1.80 лева с ДДС /1,50 лева без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № ..5, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер . и мобилен номер ..7, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № ./10.01.2022 г. за мобилна услуга № . и за мобилна услуга № .., с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г.
Ищецът твърди в исковата молба и в депозирана уточнителна молба, че има сключен с ответното дружество Договор № ..5, ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021г. за 2161 услуги – мобилни услуги, телефонни номера, телевизия, интернет – пакети. Сочи, че от ответника е издадена фактура № .за отчетен период 28.11.2021 – 27.12.2021г, в който за мобилен номер ..7 е посочена като дължима месечна абонаментна такса в размер на 20,83 лева без ДДС, а за мобилен номер . е посочена - такса в размер на 18.40 лева без ДДС, които суми били изцяло заплатени от ищцовата страна. Същевременно се изтъква, че при подписване на приложимото към правоотношенията на страните за отчетен период 28.11.2021 – 27.12.2021г Приложение № 1 от 03.12.2021г. било уговорено, че месечната абонаментна такса за мобилен номер ..7 е в размер на 19.20 лева без ДДС /23.04 лева с ДДС/ и за мобилен номер . е в размер на 17.20 лева без ДДС /20.64 лева с ДДС/. Твърди се, че дължимата такса се формира като сбор от месечна такса за пакет . М клас .20 – 13.20 лева без ДДС и пакет за интернет – 6 лева без ДДС за мобилен номер ..7, а за мобилен номер . пакет . М клас .20 – 13.20 лева без ДДС и пакет за интернет – 4 лева без ДДС. С огледи изложеното подчертава, че заплащането за процесния период за двата мобилни номера на сумата процесната фактура, при дължима реално сума в по-малък размер е довело до 1 надплащане на сума в общ размер на 1,80 лева с ДДС, която се явява платена без да е налице основание за това. Излагат се твърдения, че са водени множество разговори с представители на ответника за разрешаване на възникналия спор, но без резултат. Поддържа се, че дори за случая били уведомени органите на реда в гр.Б., пред които от ответното дружество било посочено, че е издадено кредитно известие № ., с издаването на което се признавало наличието на надплащане на суми по процесната фактура. Предвид това се моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. От името на дружеството се признава изрично, че между страните е сключен договор № ..5, ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021г., както и че сумата от общо 1,80 лева с ДДС, която е начислена за мобилен номер . и за мобилен номер ..7 по фактура ., е заплатена. Излагат се твърдения, че в раздел 2, т.2.1 от подписаното между страните Приложение № 1 от 03.12.2021г било посочено, че параметрите на тарифния план са описани в Приложение № 2 от 03.12.2021г, като се подчертава, че във фактурата е отчетено предоговарянето на тарифния план за съответната услуга и не се прилага подписаното преди това Приложение от 14.10.2019г. Ето защо се изтъква, че всички суми отразени в процесната фактура са начислени правилно и в съответствие с новия тарифен план за всеки от двата мобилни номера. От името на дружеството се оспорва твърдението на ищеца, че именно той е извършил плащането, като се излагат аргументи в насока, че трето за спора лице е платило задълженията по процесната фактура за мобилен номер . и за мобилен номер ..7, тъй като ищцовото дружество имало персонал от 10 души, а ползвало услуги, чийто брой е 2161. Ето защо е направено искане за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, следва да бъде установено наличието на следните два кумулативни елемента от фактическия състав на правната норма, а именно – ищецът да е заплатил на ответника сума в размер на претендираните 1.80 лева с ДДС, а ответникът да е нямал основание да я получи. При съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК и задължителните разяснения, дадени в ППВС № 1/28.05.1979г. съдът изрично е указал, че в тежест на ищеца е да установи плащането на процесната сума на ответника. В този смисъл е и практиката, обективирана в решение № 227/22.03.2019г. по гр.д.№ 896/2018г.на ВКС, ІІІ г.о, решение № 29/28.03.2012г. по гр.д.№ 1144/2010г. на ВКС, ІV г.о. Наличието на основание за плащането е в доказателствена тежест ответника.
Между страните по делото не се спори, като изрично се признава в отговора на исковата молба от ответника, изявление което съдът цени по реда на чл. 175 от ГПК, че цялата сума начислена с фактура . е била заплатена, в това число и сумата от 1.80 лева с 2
ДДС. Съдът намира за неоснователно оспорването на ответника, че липсват доказателства плащането да е извършено от ищеца. В случая ищецът е дружество, като плащането може да е извършено фактически от всеки негов служител или трето лице, но със средства на дружеството. Ето защо е ирелевантно кой е фактическият платец на сумата.
Предвид така приетото, настоящият съдебен състав намира, че следва да се разгледа и вторият въпрос, върху който е концентриран правният спора, а именно дали е имало основание за ответника да получи плащане в пълен размер на процесната сума от 1.80 лева по фактурата.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото доказателства се установява, че е сключен договор за мобилни електронни съобщителни услуги с № ..5, ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021г, който е бил приложим към процесния период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г за мобилен номер . и за мобилен номер ..7 и в който е предвидено предплащане на абонаментните такси ежемесечно.Тези обстоятелства се потвърждават и от представените по Приложение № 1 /л.4-6 от делото/ и Приложение № 2 /л.35-37 от делото/ към договор № ..5 от 03.12.2021г.
Съгласно Приложение № 2 към договор № ..5 от 03.12.2021г. по отношение на мобилен номер . и мобилен номер ..7 страните са избрали тарифен план . М клас . 20 с добавен допълнителен пакет Add-on mobile internet, като за първия номер е 5 GB, а за втория номер - 10 GB на максимална скорост с промо пакет. При съобразяване на така избрания мобилен план и допълнителни услуги е видно, че в Приложение № 1 към договор № ..5 от 03.12.2021г е уговорено заплащане на месечна абонаментна такса в размер на по 13.20 лева без ДДС за всеки от двата номера с включена отстъпка при стандартна месечна такса в размер по 20 лева без ДДС за всеки от двата номера. С оглед избрания допълнителен пакет Екстра за мобилен номер . към тарифен план за мобилен интернет 5 GB на максимална скорост е предвидено заплащане и на още 4 лева без ДДС, а за номер ..7 към тарифен план за мобилен интернет с максимална скорост 10 GB на максимална скорост е предвидено заплащане и на още 6 лева без ДДС. В раздел V от Приложение № 1 е уговорен начинът, по който следва да се извърши плащането, съответно и начисляването на дължимите суми. В т.1.1 от клауза „Тарифни планова“ от раздел V от Приложение № 1 изрично е посочено, че когато услугите, за които се подписва договора, са активирани и се използват от преди датата на подписване на договора /какъвто безспорно е настоящият случай с оглед наличието на предходен договор между страните от 14.10.2019г/, услугите по новия договор може да се активират последователно и се прилагат от датата на активацията на услугите. Следователно новите цени, уговорени между страните по настоящия договор, следва да се приложат от датата на активацията на услугите, а не от датата на подписване на договора – 03.12.2021г. в каквато насока има изложени твърдения от ищеца. Видно от представената по делото фактура . за мобилен номер . и з а мобилен номер ..7 услугата е била активирана на 20.12.2021г, следователно именно от тази дата следва да намери приложение новият тарифен план, избран от ищеца. Същевременно от ищеца не са ангажирани доказателства услугата да е била активирана на по-ранна дата.
3
Предвидено е в т. 2.2 от клауза Екстри от раздел V на Приложение . че първата месечна абонаментна такса, дължима за непълен месечен период на фактуриране, е пропорционална на този период. Изрично е посочено, че първата месечна абонаментна такса се фактурира заедно с месечната абонаментна такса, дължима за следващия пълен месечен период на фактуриране, а останалите месечни абонаментни такси се предплащат ежемесечно.
В конкретната хипотеза при съобразяване на така уговореното между страните в договора от 03.12.2021г. и липса на твърдения в обратната насока, следва да се приеме, че процесната фактура . за мобилен номер . и за мобилен номер ..7 е всъщност първата фактура, издадена с приложение на новата месечна абонаментна такса за всеки от двата номера.
Следователно в нея следва да се начисли месечна абонаментна такса, дължима за следващия пълен месечен период на фактуриране /т.е предплащане на предстоящия месечен период/ и пропорционално начислената месечна абонаментна такса от датата на активиране на услугата до началната датата на предстоящия месечен период. В случая страните не спорят, че отчетните месечни периоди за мобилен номер . и за мобилен номер ..7 са от 28мо число на текущия календарен месеца до 27 число на следващия календарен месец. Предвид това за активирана услуга на 20.12.2021г. при съобразяване на уговореното между страните в първата фактура по новия тарифен плана следва да се включи месечна абонаментна такса за период 28.12.2021г до 27.01.2022г /следващия пълен месечен период за фактуриране/ и пропорционално изчислена такса по новия тарифен план за периода от активиране – 20.12.2021г. до 27.12.2021г. Следователно в първата фактура следва да се включи сумата от по 13.20 лева без ДДС - месечна абонаментна такса по план . М клас . 20 за периода от 28.12.2021г до 27.01.2022г за всеки от двата номера и съответно сумата от 4 лева без ДДС за мобилен номер ., съответно сумата от 6 лева без ДДС за мобилен номер ..7 – месечен такса за допълнителен пакет Add-on mobile internet 5/10 G B на максимална скорост за периода от 28.12.2021г до 27.01.2022г, както и пропорционална част от така посочените суми за период от 20.12.2021г. до 27.12.2021г., т.е за 8 дни, която сума съдът прилагайки чл.
162 ГПК определи като по 3,52 лева без ДДС за всеки от двата номера– месечна абонаментна такса за 8 дни от приложението на новия тарифен план и месечна такса за допълнителния пакет интернет за 8 дни – за номер . в размер на 1.06 лева без ДДС, а за номер ..7 – 1.60 лева без ДДС. Ето защо при съобразяване на уговорения начин за начисляване на сумите по договора в първата издадена фактура от действието на новия тарифен план - т. 2.2 от клауза Екстри от раздел V на Приложение . се установява, че в първата фактура за номер . следва да бъде начислена сума в общ размер на 21.78 лева без ДДС /13.20+4+3.52+1,06/, а за номер за ..7 – общо 24.32 лева без ДДС /13.20+6+3.52+1,60/.
За да се установи обаче дали е налице неоснователно обогатяване за ответника, съдът намира, че следва да се съобрази и обстоятелството, че за периода от 20.12.2021г до 27.12.2021г вече е била издадена фактура с начислени суми по предходния тарифен план, които страните не спорят, че са били заплатени. Следователно платените за периода от 20.12.2021г до 27.12.2021г суми по стария тарифен план, които са били начислени с 4 предходна фактура за всеки от двата номера, предмет на настоящото производство, и не се спори, че са били заплатени, следва да се приспаднат от дължимите 21.78 лева без ДДС за номер ., съответно от дължимите 24.32 лева без ДДС за номер ..7.