Решение № 43 от 13.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Русе, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20244520102860 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Иванов и Денев – Адвокатско дружество” против Ц. С. С., в която се твърди, че на 15.02.2018г. между „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД като кредитор и ответницата като кредитополучател е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по силата на който на ответницата е отпуснат кредитен лимит в размер на 1500лв. за срок от 12 месеца. Поради изтичане на срока, вземането на кредитора станало изцяло изискуемо на 15.02.2019г.

На 06.11.2023г. между „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД и „Иванов и Денев – Адвокатско дружество“ бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който задължението на кредитополучателя, произтичащо от горепосочения рамков договор е изкупено от ищцовото дружество. Твърди се, че след усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от усвоения кредитен лимит, след което е преустановил плащанията си, като останала непогасена главница в размер на 1490лв. и съответните лихви, което пораждало правния интерес от съдебно 1 претендиране на паричното задължение, прехвърлено с договора за цесия от 06.11.2023г. Твърди се, че прехвърлянето е надлежно съобщено на длъжника, а в условията на евентуалност следвало да се приеме за такова с връчването на исковата молба за образуване на настоящото производство.

За процесното вземане адвокатското дружество пристъпило към принудително събиране и подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д № *** от 2023г. по описа на Районен съд - Русе и издадена заповед за изпълнение за дължимите от ответницата суми.

Във връзка с постъпило възражение от длъжника за недължимост на претендираните в заповедното производство суми, се моли в настоящото производство да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено, че Ц. С. С. дължи на „Иванов и Денев - Адвокатско дружество“ сумата от общо 1972,72лв., от които: 1490,00лв. главница и 482,72лв. лихва за забава, за които суми е издадена горепосочената заповед за изпълнение.

Претендира се присъждане и на направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответницата изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Излагат се твърдения, че процесният договор за паричен кредит е недействителен, поради противоречието му с разпореждания на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. В процесния договор липсвало ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите, кои компоненти са включени в него и как се формира общия му размер. Липсвало и посочване как се отнася лихвения процент по заема към годишния процент на разходите. Също така в договора не бил посочен лихвен процент на ден, което било самостоятелно основание за прогласяване недействителността на договора.

В случай, че договорът се приемел за недействителен се прави и възражение за погасяване по давност на задълженията възникнали по същия.

Твърди се, че задължението по чл. 23 ЗПК било за реституиране на даденото по едно недействително правоотношение, в който случай даденото въз основа на недействителния договор подлежало на връщане в общата хипотеза на чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Поради това давността започвала да тече от момента на разместване благата от правната сфера на кредитора и доколкото договорът бил сключен на 15.02.2018г. и чистата стойност на кредита била усвоена 2 тогава, 5-годишната давност била изтекла през месец февруари 2023г., т.е. месеци преди образуване на настоящото производство.

Също така ответната страна оспорва и надлежното цедиране на вземането по процесния договор, поради които съображения счита, че исковата претенция като неоснователна следва да бъде изцяло отхвърлена.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените и неоспорени писмени доказателства, че по силата на рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 15.02.2018г., сключен между „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД като кредитор и Ц. С. С. като кредитополучател, на последната е предоставена платежна карта с разрешен кредитен лимит в размер на 1500лв. срокът на договора съгласно чл. 8 и чл. 20 е 12 месеца, като действието му се продължава, в случай, че в едномесечен срок от изтичането му никоя от страните не е заявила писмено, че желае да бъде прекратен. ГПР по кредита е уговорен на 23.84%, а общата дължима сума от клиента на 1678,56лв.

По силата на сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД и „Иванов и Денев – Адвокатско дружество“ от 06.11.2023г., задълженията на ответницата по процесния договор е изкупено от ищеца. Съгласно приложение №1 към договора за цесия, същото възлиза на 1490лв. главница, 1431,88лв. падежирала лихва, 4,63лв. текуща лихва и 1313,20лв. такси.

В полза на ищцовото дружество и срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение **/17.01.2024г. по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на Районен съд – Русе за дължими суми по процесния договор както следва:

1490лв. главница, ведно със законната лихва считано от 07.12.2023г. до изплащане на задължението, 482,72лв. обезщетение за забава за периода 11.12.2020г. до 07.12.2023г., 39,45лв. държавна такса и 400лв. адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта е постъпило възражение от ответницата.

Според заключението на изготвената по делото икономическа експертиза, ответницата е усвоила по договора суми, чрез теглене на АТМ в периода от 07.03.2018г. до 26.09.2018г., които възлизат на обща стойност 1600лв. Платени са от ответницата суми за погасяване на задълженията ѝ два 3 пъти – 200лв. на 11.09.2018г. и 120лв. на 25.05.2018г., след който момент е преустановила плащанията си по кредита. Съгласно чл. 9 от договора, кредиторът е продължил да начислява договорна лихва, която за периода 30.04.2018г. до 06.11.2023г. възлиза на 1534лв. С платената сума от 320лв., кредиторът е погасил 110лв. от главницата, 100,52лв. от лихвата и 109,48лв. от таксите. Според заключението на вещото лице, размерът на непогасеното задължение за главница по договора до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.12.2023г. възлиза на 1490лв. За периода от 11.12.2020г. до 06.12.2023г.(деня преди подаване на заявлението), размерът на лихвата за забава върху неплатената главница възлиза на 482,72лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Няма спор по делото, че между ответницата и „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД е сключен договор за паричен кредит. Не се спори и относно параметрите му и условията при които същият е следвало да бъде върнат, за платените по него суми и за останалите дължими такива съгласно уговореното в договора. Ответницата е основала възраженията си на твърдения за недействителността на договора за кредит поради нарушаване императивни разпоредби на закона и на последиците от прогласяване на тази недействителност, както и на ненадлежното цедиране на вземането по договора на ищеца в настоящото производство.

Според представените и неоспорени писмени доказателства, вземането по процесния договор е надлежно цедирано на ищеца по настоящото дело.

Представеният договор и приложение към него съдържат всички съществени елементи на договора за цесия. Дори и да се приеме, че изпратените до ответницата уведомления от новия кредитор, надлежно упълномощен да съобщи цесията от първоначалния кредитор (за което няма законова забрана) не са породили целения ефект, то с връчването на исковата молба и доказателствата към нея след образуване на настоящото производство, ответникът е надлежно уведомен за цесията. Също така съгласно установената съдебна практика (прим. Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 4

362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС), длъжникът може да възрази успешно за липсата на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице до момента на уведомяването, каквото твърдение в случая не е налице относно претендираните в настоящото производство суми.

Между ответницата и първоначалния кредитор безспорно са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

За да е налице недействителност на договор за потребителски кредит, следва да не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. В случая съобразявайки съдържанието на процесния договор и общите условия към него, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за прогласяване на цялостната му недействителност поради нарушение на някой от горепосочените изисквания на чл. 22 ЗПК. В чл. 10 от договора е посочен размерът на ГПР и общата сума, която кредитополучателят следва да върне и при какви допускания. Посочено е изрично и какво се включва в ГПР (чл. 34 от ОУ), а в чл. 16, ал.4 ГПК е посочен и лихвения процент на ден. Дадените формулировки в договора са в достатъчна степен ясни и не затрудняват потребителя да се ориентира относно параметрите на задължението си и не са налице основания за прогласяване на пълната недействителност на договора. Претендираните от ищеца суми са единствено за главница по договора за кредит и обезщетение за забава върху нея за период от три години преди образуване на заповедното производство.

По тази причина и не следва да бъдат обсъждани предпоставките за прогласяване недействителността на отделни клаузи от договора, които нямат отношение към дължимостта на претендираните по договора суми.

По изложените съображения предявените искове за главница и мораторна лихва следва да бъдат изцяло уважени.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски за настоящото производство в размер на 920,15лв. съгласно представения списък по чл. 80 5

ГПК и доказателства за направени разноски, както и разноските за заповедното производство в размер на 439,45лв.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ч е Ц. С. С. ЕГН********** със съдебен адрес гр. София, ул. „Гургулят“ №31 дължи на „Иванов и Денев – адвокатско дружество“, БУЛСТАТ 123740441 със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Шишман“ №77, ет.2, представлявано от управителите Жельо Денев Денев сумата от 1490лв. главница дължима по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 15.02.2018г., ведно със законната лихва върху нея считано от 07.12.2023г.до изплащането ѝ, както и сумата 482,72лв. обезщетение за забава за периода 11.12.2020г. до 07.12.2023г., за които суми има издадена Заповед **/17.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на Районен съд - Русе.

ОСЪЖДА Ц. С. С. ЕГН********** със съдебен адрес гр. София, ул.

„Гургулят“ №31 да заплати на „Иванов и Денев – адвокатско дружество“, БУЛСТАТ 123740441 със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.