Решение № 903 от 19.03.2025, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 903

Велико Търново, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДИАНА КОСТОВА

При секретар П. И. и с участието на прокурора В. Д. К. като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КОСТОВА административно дело № 20247060700560 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Делото е образувано по искова молба на П. С. П. – лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в ОЗ – Ловеч, изменена по искане на служебно назначения адвокат В. В. от ВТАК с Определение от 03.10.2024г., постановено в открито съдебно заседание по настоящото дело, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, [населено място] 1309, [улица] (ГДИН) с искане за присъждане на обезщетение в размер на 3 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 28.06.2022г. до 28.02.2023г. и от 03.04.2023г. до 04.04.2023г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на приключване на бездействието на ответника от втория период на задържането - 04.04.2023 година, до окончателното заплащане на същата. Ищецът твърди, че в посочения период по отношение на него е била взета мярка за неотклонение – задържане под стража, и е бил настанен в Следствения арест в [населено място], в килии №5 и №7 без осигурена благоприятна среда и условия за съхранение на физическото и психическото здраве, като постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода, дневна светлина, ежедневен едночасов престой на открито, лоша хигиена в килията, хранене в килиите, недостатъчна жилищна площ, неосигуряване на условия за провеждане на разговори с адвокат, липса на отделни килии за пушачи и непушачи, наличие на дървеници и хлебарки, и съответно причинени ухапвания от тях, съобразно чл. 29 и 31, ал. 5 от Kонституцията на Република България, чл. 2, т. 3, чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, чл.76, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС. Tова е рефлектирало негативно върху човешкото достойнство на ищеца, унижило го е, породило е в него чувство на отритнатост, отхвърленост, незащитеност и страх. Причинени са му яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот, обективирано в защитна реакция на организма като сълзене на очите. С оглед изложеното от съда се иска да осъди ответника да заплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие на престоя на П. в следствения арест в [населено място], ведно със законната лихва.

В съдебно заседание ищецът се явява лично в залата за провеждане на заседания в Затвора [населено място], от която се осъществява видеоконферентна връзка. Представлява се и от назначения му служебен защитник адв. В. В., вписан в Националния регистър за правна помощ, който се явява в съдебната зала. По изложени в исковата молба съображения и такива, допълнително развити от служебния защитник, от съда се иска да уважи предявения иск в претендирания размер.

Ответникът по иска – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител главен ...О., оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. В представена по делото писмена защита излага подробни съображения по всяко от твърденията на ищеца, като аргументира липсата на незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица от неговата система, липса на доказани вреди от такива действия, съответно липса на пряка и непосредствена причинна връзка между тях. Поддържа и становище, че не се обективира съставомерност по чл. 284, вр. чл. 3 от ЗИНЗС. С тези съображения моли искът за бъде отхвърлен като неоснователен.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново счита, че искът е частично основателен. Намира, че от доказателствата по делото се установява, че по време на престоя си в следствения арест, главно с оглед конструктивните условия на сградата, ищецът е бил поставен в условия, които от съдебната практика еднозначно се определят като унизително отношение към човешката личност, лишени от пряка дневна светлина и естествено проветряване на помещения, санитарен възел и течаща вода в спалното помещение, ежедневен престой на открито. За доказано приема наличието на дървеници в помещенията. Съгласно презумпцията на чл. 284, ал. 5 от ЗИНН поставяне в неблагоприятния условия по време на престоя в ареста се предполага до доказване на противното. Счита, че тази презумпция не е оборена в настоящото производство. Въпреки че условията на ареста са такива не по вина на служителите, отговорността на държавата в случая е обективна. За недоказани намира твърденията за нарушаване неприкосновеността на разговорите с адвокат, и след като такава не е предвидена за другите телефонните разговори, то съответно не е налице нарушение. Намира, че предявеният иск следва да бъде уважен частично, в размер, съобразно установената до момента практика на съда.

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно данните от писмо с рег. №3095, екз. /09.10.2024 г. на Началник на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] /л. 58 и сл. от делото/ П. С. П. е бил задържан в арест Велико Търново от 29.06.2022г. до 28.02.2023г. с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а от 03.04.2023г. до 04.04.2023г. е бил приведен от Затвора Ловеч за явяване на дело пред Районен съд Павликени. При приемането му в ареста - на 29.06.2022 г., П. П. е бил настанен в спално помещение № 7, заедно с В. Х. К. и Д. Х. М.. На 01.07.2022 г. е бил преместен в спално помещение № 5, заедно с Р. Г. М. до 19.10.2022 г., с Ю. О. И. от 20.07.2022 г. до 30.08.2024 г., с Д. В. Й. от 07.09.2022 г. до 28.09.2022 г., с Ц. П. Ц. от 03.10.2022 г. до 08.11.2022 г., с Т. А. А. от 24.10.2022 г. до 15.11.2022 г., с В. Р. А. - от 28.11.2022 г. до 17.02.2023 г., с Р. М. И. – от 07.12.2022г. до 23.12.2022г. ; с М. М. И. от 10.11.2022 г. до 13.01.2023г.; с И. К. Д. - от 12.01.2023 г. до 13.01.2023 г.; с М. Г. Й. - от 13.01.2023 г. до 16.01.2023 г.; със С. Р. Д. - от 17.01.2023 г. до 20.01.2023 г.; с И. В. Г. - от 23.01.2023 г. до 28.02.2023 г.; с М. М. И. - от 30.01.2023 г. до 31.01.2023 г.; с А. С. А. - от 13.02.2023 г. до 28.02.2023 г.; с И. С. Т. - от 24.02.2023 г. до 27.02.2023 г. На 03.04.2023 г. е бил настанен в спално помещение № 5, където е престоял до 04.04.2024 г., заедно с М. М. И..

В писмото на Началника ОС „ИН“ – гр. В. Търново от 09.10.2024г. се посочва, че арестът в [населено място] е в експлоатация от 1982 г. и е в района на правораздаване на четири съдилища и всички задържани по досъдебни и съдебни производство се настаняват в него. Поради закриване на ареста в [населено място] през юни 2021г., понастоящем в ареста във В. Търново се настаняват и задържаните по производства пред съдилищата от Габровския съдебен район. Посочва се още, че според изискванията към момента на въвеждането му в експлоатация, килиите са без външни прозорци, осветлението се осигурява от луминисцентни тела с лед пури, а пряк достъп до дневна светлина и свеж въздух се осигурява от прозорците в арестния коридор чрез отваряне на плътните врати на килиите. Арестанските помещения са с площ от 8 кв. м., стените са с грапава мазилка, която се освежава ежегодно. Помещенията са оборудвани с по две вишки с по две легла, масичка, две столчета и шкаф. Леглата са стандартни единични, а дюшеците са като във всички места за лишаване от свобода. Храненето на задържаните лица се извършва на масичката и столчетата, които са закрепени към стената и пода. В помещението има и пластмасов шкаф с чекмеджета за съхранение на личните вещи на задържаните. Оспорено е твърдението за лоша хигиена в килията, като е изтъкнато, че задължението за почистване на спалните помещения в ареста е именно на задържаните лица. Посочено е също, че в спалните помещения няма санитарен възел, а арестът разполага с общ санитарен възел, където има писуар, две тоалетни места, душ и две мивки. Извеждането до санитарния възел се извършва по сигнал на задържаните лица покилийно с цел запазване сигурността в ареста. Задържаните се извеждат до санитарен възел при заявено тяхно желание по всяко време на денонощието. Твърди се, че няма практика тоалетните нужди на задържаните да се удовлетворяват в пластмасови бутилки. Задържаните се извеждат по килии, като евентуално забавяне може да се случи при наличие на много повиквания. Санитарния възел ежедневно се хигиенизира и дезинфекцира, като медицинският специалист на ареста следи за хигиената там. Ползването на банята се осъществява покилийно, по предварителен график, най-малко два пъти в седмицата. Спалното бельо се сменя всяка седмица, а одеялата се перат периодично. Задържаните лица ползват ежедневен едночасов престой на свеж въздух в помещение, намиращо се на четвъртия етаж в ареста, където чрез два прозореца с решетки се осигурява проветряване и достъп до естествена светлина. Там, в рамките на работния ден, задържаните се раздвижват, разхождат и провеждат телефонни разговори с техни близки и защитници, при стриктно спазване на изискванията и правилата за тяхното провеждане, уредени в чл.281 от ППЗИНЗС. С тези правила задържаните се запознават срещу подпис. С оглед осигуряване на сигурността в ареста при провеждане на телефонните разговори на задържаните, служителите от НОС са ситуирани на разстояние, което позволява прекъсване на разговора при неспазване на реда за провеждането му. Срещите на задържаните с адвокати се провежда на мястото на свиждане, като постови служител регистрира в съответния дневник срещата и осъществява охраната при стриктно спазване на изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. При тези срещи не се нарушава неприкосновеността им, постовият застава максимално далеч, за да не чува разговорите, но да има визуален контрол върху действията в мястото за срещи. Посочва се, че не са постъпвали жалби до Началника на ареста за унижение на човешкото достойнство, чувство на отритнатост, отхвърленост, незащитеност, страх и липса на желание за живот, обективирано в защитна реакция на организма при болка и стрес - сълзене на очите /плач/.

Като писмени доказателства по делото са приети документите, представени от ответника: горепосоченото писмо на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – [населено място].

В хода съдебното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля М. М. И. – изтърпявал наказанието си в една килия с ищеца в Затвора [населено място], И. В. Г. – лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора [населено място] и на свидетеля Д. Д. П. – главен надзирател в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ на следствения арест гр. В. Търново.

Свидетелят И. посочва, че познава П. П., като със същия е бил в килия №5 осем месеца в следствения арест гр. В. Търново. Потвърждава, че в килиите има дървеници, както и, че няма въздух и дневна светлина. Посочва, че стояли постоянно затворени в килиите, а като им се доходи до тоалетна, чукали на вратата, като обикновено отговорът бил: „чакай, не сега, после“, което ги принуждавало да уринират в пластмасови бутилки за вода, което е виждал лично да се случва с ищеца . Един път на ден ги пускали на горния етаж, където има помещение с един малък прозорец, което се смята за „открито, но като ги пуснели по 6-7 човека пак нямало място, а отделно от това там се пушело и ставало задимено и прашно. По отношение на килиите в ареста посочва, че всичките са идентични - няма дневна светлина, няма прозорци, по цял ден са затворени, не е осигурено проветряване, а аспирацията, която е работеща не се пуска. Свидетелят сочи също, че има дървеници и хлебарки, като и двамата с П. са били хапани. Всички тези неща им причинявали психически тормоз. Посочва, че П. му е споделял, че не се чувства комфортно, не му е добре, боли го главата, като е търсил медицинска помощ за това си състояние, но не винаги такава му е оказвана. Той също се оплаквал от болки в зъбите, но го завели на зъболекар чак месец след оплакванията.