Решение № 393 от 20.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора С. Ив. П. като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601321 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда от 01.07.2025г,постановена по нохд № 2836/25г. по описа на СГС,15 състав, подсъдимия Т. Ц. Н. е признат за виновен в това ,че на 07.01.2024г. в гр.София при управление на МПС-л.а. марка Нисан,модел Микра с рег № *** по ул.Бъдеще,с посока на движение от Околовръстен път към ул.Труд и в района на кръстовището с ул.Люлинска е нарушил правилата за движение,визирани в чл.21 ал.1 от ЗДвП,поради което по непредпазливост причинил смъртта на К. К. Р., с оглед на което и на осн.чл.343 ал.1 б.В вр. чл.342 ал.1 пр.3 вр.чл.58А ал.1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца,изпълнението на което е отложено за срок от четири години и шест месеца.С присъдата подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години.В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.

Присъдата е оспорена от подсъдимия Н. и частните обвинители М. и К. К.и.

В жалбата на подсъдимия се прави искане за преквалифициране на деянието по привилегирования състав по чл.343А от НК и намаляване на наложеното наказание.

В жалбата на частните обвинители се излагат доводи за необоснована снизходителност проявена от първия съд при определяне на наказанието на подсъдимия.Прави се искане за неговото увеличаване и отмяна на приложението на чл.66 от НК.Отделно се релевират възражения за нарушения на процесуалните правила,изразяващи 1 се в липса на мотиви към първостепенния съдебен акт.

В съдебно заседание,процесуалния представител на частните обвинители поддържа жалбата и допълнението към нея.Предлага същата да бъде уважена.Намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.

Оплакванията,посочени в жалбата и допълнението към нея се поддържат от упълномощения защитник на подсъдимия.Прави се искане за преквалификация на извършеното от подсъдимия като такова по чл.343А от НК и намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Представителят на САП счита жалбите за неоснователни.Намира ,че постановената присъда е правилна и не страда от твърдените в жалбите пороци.

Подсъдимият Н. моли съда за снизхождение.

Въззивният съд,след като обсъди доводите в жалбите и сам извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт съгласно чл.314 от НПК,намери за установено следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е протекло по реда на Глава 27 от НПК. Цялостното признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,обуславя ограниченията в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение/ТР 1/2009г на ВКС т.8.2/.В тези случай въззивният състав проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство – налични предпоставки за прилагане на особената процедура (действително направено волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК и законосъобразност на доказателствената преценка); спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК.Когато установи,че лимитираните в Глава 27 от НПК правни предписания са изпълнени, въззивният съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения,несъвместими с признатите от подсъдимия факти.

На тази плоскост следва да бъдат обсъдени и възраженията в жалбата на частните обвинители,с която се оспорва механизма на настъпилото ПТП,мястото на удара и поведението на участниците в него.

Първостепенния съд е констатирал ,че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от всички доказателствени източници,събрани в хода на досъдебното производство,които според първия съд в пълнота изясняват фактическата обстановка,описана във внесения по делото обвинителен акт.Констатацията на първостепенния съд е обоснована,тъй като събраните в хода на досъдебното производство доказателства са безпротиворечиви и еднопосочно установяват описаните в обвинителния акт фактически положения.Особено място в системата на доказателствените източници заема заключението на КВМАТЕ ,чийто изводи са залегнали в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт пред първата съдебна инстанция.Заключението обединява специални професионални знания и 2 компетентност в три различни сфери от науката и техниката.Експертите са определили: мястото на удара в района на посоченото по - горе кръстовище, въз основа на извършен оглед на процесния пътен участък,след анализ на разположението на различни обекти, приложения по делото видеозапис от камера за видеонаблюдение и протокола за оглед; скоростта на движение за л.а. управляван от подсъдимия преди удара,в момента на удара и след удара/ като се установили,че ударът е настъпил преди задействане на спирачната система на автомобила/; опасната зона за спиране на л.а.,като са приели,че причина за пътния инцидент е поведението на подсъдимия,който не е намалил скоростта преди приближаване към кръстовището до технически безопасна такава. В заключението е отбелязано, че от техническа гледна точка ударът е бил предотвратим за подсъдимия,който е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца и да предприеме спиране.Експертите са отбелязали и факта ,че тялото на пешеходеца е било преместено след настъпилото ПТП ,обстоятелство,което обаче не води до промяна на формираните от тях изводи относно причината за ПТП и поведението на участниците в него.Изводите на експертите кореспондират в по-голямата си част и с показанията на единственият очевидец на процесния инцидент-св.М..Първият съд е отбелязал разликите между показанията на свидетеля М. и приетото от експертите,касаещо скоростта на движение на л.а.,управляван от подсъдимия,като е дал приоритет на експертното заключение.Логиката на първия съд е неоспорима,тъй като пътното транспортното произшествие е заснето от камера за видеонаблюдение,записът от която е използван от експертите за формиране на техните изводи както относно скоростта на движение на процесния автомобил така и като цяло за механизма на ПТП.

В обобщение на гореизложеното, въззивния съд намира ,че СГС е извършил законосъобразна доказателсвена преценка,според която самопризнанието на подсъдимия намира подкрепа в събраните в хода на досъдебното производство доказателства ,поради което въззивната инстанция приема ,че първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка,която е следната:

Подсъдимият Т. Ц. Н. е роден на *** г. в гр. София, българин, български гражданин, със *** образование, неженен, неосъждан, с настоящ адрес : ***, с ЕГН **********.

Понастоящем поде. Т. Н. е учащ като студент в НБУ. Същият разполага с много добри характеристични данни.

Към 07.01.2024 г. поде. Т. Ц. Н. бил правоспособен водач на моторни превозни средства категория “В“ и “М“ с валидно издадено на 16.05.2023 г. свидетелство за управление на моторно превозно средство № 286162313.

На 07.01.2024 година, около 21,05 часа в гр. София, по ул. “Бъдеще“, с посока на движение от Софийски околовръстен път към ул. “Труд“, поде. Т. Н., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка “Нисан“, модел “Микра“, с ДКН № ***, като приближавал към кръстовището с ул. “Люлинска“.

Времето било дъждовно, в тъмната част на денонощието, като работело уличното осветление на ул. “Бъдеще“. Водачът поде. Т. Н. управлявал колата си е включени къси 3 светлини. Пътната настилка на ул. “Бъдеще“, в района на кръстовището с ул. “Люлинска“ ( считано в посока от Софийски околовръстен път към ул. “Труд“ ), била покрита е асфалт, мокра, без дупки и неравности. Платното за движение на ул. “Бъдеще“ в описания участък било двупосочно - с по една лента за движение във всяка посока. Двете ленти били отделени една от друга с единична прекъсната линия, а широчината на всяка една от тях била 4,7 метра. Разрешената максимална скорост за движение в описания участък на ул. “Бъдеще“ в района на кръстовището с ул. “Люлинска“ била 50 км/ч. Около 21:05 часа на посочената дата поде. Т. Н. управлявал автомобила си със скорост около 63 км/ч по ул. “Бъдеще“ в лентата, предназначена за движение от Софийски околовръстен път към ул. “Труд“. Достигайки в района на кръстовището, сключено между ул. “Бъдеще“ и ул. “Люлинска“, поде. Т. Н. продължил да поддържа посочената скорост, като в съшия момент пострадалият К. К. Р. предприел пресичане на платното за движение на ул. “Бъдеще“, отляво надясно, считано в посоката на движение на лекия автомобил на подсъдимия. В момента, в който пострадалият К. Р. стъпил на платното за движение ( в левия му край, считано в посоката на движение на подсъдимия ), водачът поде. Т. Н. се намирал на разстояние от около 77 метра. Пострадалият К. Р. започнал да пресича леко косо платното за движение с бърз ход, движейки се със скорост около 5,6 км/ч. Преминал изцяло лентата за насрещно движение ( считано в посоката на движение на автомобила на подсъдимия ), достигнал непрекъснатата линия, разделяща двете ленти, и започнал навлизане в лентата, в която се намирал поде. Т. Н..

Последният имал обективната възможност да възприеме пешеходеца К. Р.. Въпреки това подсъдимия продължил да управлява автомобила си с посочената скорост от 63 км/ч., като в момента, в който пешеходецът се намирал на около 2,2 метра вляво от десния край на платното за движение ( считано в посоката на движение на водача поде. Т. Н. ) и малко преди кръстовището с ул. “Люлинска“, настъпил удар между предната дясна част на автомобила на подсъдимия и страничната задна дясна част на пешеходеца. Вследствие на удара тялото на К. Р. било отхвърлено на разстояние около 11,4 метра напред и надясно спрямо посоката на движение на автомобила. Ударът между автомобила и пешеходеца настъпил по дължината на платното за движение - на около 6,5 метра преди линията на ориентира (за ориентир на огледа е приет ъгълът, сключен между мисленото продължение на десния бордюр на ул. “Бъдеще“ в посоката от Софийски околовръстен път към ул. “Труд“ и вторият бордюр на ул. “Люлинска“ ). Инициалният удар на тялото на пешеходеца е бил вдясно странично и леко отзад, при два опорни крака, като е последвало възкачване върху предната част на автомобила, достигане главата на пострадалия до предното панорамно стъкло и последващо отхвърляне и падане на тялото на терена с удар в него.

Веднага след удара поде. Т. Н. преустановил движението на автомобила си, като спрял на няколко метра след кръстовището на ул. “Бъдеще“ с ул. “Люлинска“. Незабавно излязъл от колата си и отишъл да види какво се е случило, като видял, че на около 5 метра след линията на ориентира, и около 70 см. вдясно от десния край на платното за движение ( и двете считани в посоката на движение на автомобила на подсъдимия ), на тротоара, лежи пострадалият К. Р.. Подсъдимият Т. Н. незабавно, около 21:09 часа, позвънил от мобилния си телефонен, ползван с телефонен номер ***, на телефон 112, съобщавайки за инцидента, като 4 поискал веднага да бъде изпратена линейка. Малко след това, след около 6 минути, повторно се обадил на телефон 112 със същото искане. Междувременно поде. Т. Н. останал при пострадалия, хванал го, като го обърнал леко странично, за да улесни дихателния процес и да избегне задушаване от гълтане на езика. Започнал да прави опити да осъществи вербален контакт с пострадалия, който бил в съзнание, но последният не отговарял, а само издавал нечленоразделни звуци. Опитал да даде и вода на пострадалия. Действията на подсъдимия били възприети от свидетеля Х. К. М., който в този момент се намирал в района на местопроизшествието.