Решение № 46 от 31.01.2025, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 717/2024
- Вид
- Решение № 46
- Подписан
- 31.01.2025
- В сила
- 03.04.2026
- Състав
- Татяна Черкезова
Цитирани разпоредби
- чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 216 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 46 гр. Р., 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Татяна Черкезова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело № 20244500100717 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е изпратено по подсъдност от Р.нския районен съд, пред когото било образувано по искова молба от Р. А. К. срещу М. Г. Т., с иск по чл.
19 ал.3 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 11.04.2023г. между страните по делото бил сключен предварителен договор с нотариална заверка на подписите. По силата на договора Р. А. К. - като купувач поема задължение да сключи окончателен договор с М. Г. Т., като продавач, а последната да му прехвърли собствеността върху притежаваните от нея 22/24 ид. ч. от наследствения недвижим имот, находящ се в гр. Р., ул. ,,М.‘‘ **, представляващ апартамент *, с идентификатор *************, със застроена площ 89.63 кв. метра.
Съгласно т.2 от предварителния договор, при подписването на същия купувачът следвало да заплати на продавача сумата от 10 000 лв. Твърди се, че тази сума е била предоставена още преди сключване на договора от Р. К. на М.
Т., с уговорката тя да използва парите във връзка с водено съдебно производство за разваляне на договор за издръжка и гледане. За същото производство - гр.д. №309/2020г. по описа на Р.нския окръжен съд, видно от постановеното съдебно решение, разходите възлизали на 3 517.84 лв. за първа инстанция, 3 000 лв. за въззивна инстанция и 5 000 лв. за касационната.
Посочено е, че срокът на договора е 31.12.2023г., с възможност да бъде удължен с още една година. Ищецът твърди, че през м. май 2023г. заради влошено здравословно състояние не е бил във възможност да се предвижва и това счита за основателна причина за удължаване срока, уговорен в предварителния договор. Твърди, че от страна на продавача по предварителния договор не били предприети никакви действия за сключването на окончателен такъв. В исковата молба се сочи, че ищецът 1 желае да бъде сключен окончателен договор, а вместо това да бъде сторено, ответникът по иска в настоящото производство предприел действия като предявил иск за делба на процесния имот, по повод на което било образувано гр.д. №1422/2024г. по описа на Р.нския районен съд. Във връзка с тези наведени твърдения ищецът счита, че има правен интерес и предявява иск за обявяване на сключения с ответницата в настоящото производство предварителен договор, за окончателен. Претендира разноски за производството.
В постъпилия отговор на исковата молба се взема становище от ответницата М. Т., че искът е допустим, но неоснователен и недоказан.
Същата не отрича, че на 11.04. 2023 г. бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, с който тя се задължила да прехвърли собствеността върху притежаваните от нея 22/24 ид.ч. от имота в гр.Р., ул.
,,М.‘‘, срещу задължението на купувача да й заплати цена в размер на 68 000 лв. в срок до 31.12.2023 г., с възможност той да се продължи с една година по взаимно съгласие на страните и нарочен анекс. В договора имало уговорка капарото да бъде в размер на 10 000 лв. Твърди, че купувачът по предварителния договор /ищец в настоящото производство/ е неизправната страна по договора, тъй като не й платил капарото, и остатъка. Оспорва и наведените в исковата молба твърдения, че сумата от 10 000 лв. й е дадена под формата на платени от ищеца разходи за водено съдебно производство - гр. д.
№ 309/2020 г. по описа на РОС, като сочи, че такава уговорка между страните не е била налице, нито пък е получила пари от ищеца за погасяване на деловодните разноски, както и че той не й е платил въобще сумата от 10 000 лв. За последната сочи и че следва да бъде преведена по банков път с оглед императивната правна норма, а такова плащане не е било извършено.
Ответницата твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си по предварителния договор да се яви, за да се прехвърли собствеността върху имота в рамките на срока, уговорен по предварителния договор и че предприел някакви действия едва след като тя инициирала дело за делба на процесния имот – в началото на 2024г. Сочи, че не могла да осъществи комуникация с ищеца в продължителен период след сключване на предварителния договор нито по телефон, нито чрез имейл и ,, Вайбър‘‘, предполагала, че това е, защото няма финансова възможност да й плати уговореното капаро. Въпреки това, през м. ноември 2023г., с оглед уговорения срок за сключване на окончателен договор, тя се снабдила със скица на имота и данъчна оценка за същия. До 31.12.2023г.– уговорения краен срок за сключване на окончателен договор, ищецът не се свързал по никакъв начин с ответницата, не отговарял на нейните повиквания и не я е търсил след това.
По отношение на доводите в исковата молба, че е бил в обективна невъзможност своевременно да изпълни задълженията си по договора заради влошено здравословно състояние, ответницата възразява, че, видно от приложената документация /епикриза/ се касае за лечение през м. май 2023г., а договорът е уговорен с краен срок 31.12.2023 г. Нещо повече, той не я уведомил изрично, че е в обективна невъзможност да се яви в срок и да се сключи окончателният договор под формата на нотариален акт. Счита, че 2 ищецът, непредприемайки действия за сключване на окончателния договор, включително като не посочил нотариус, който да изповяда сделката, какъвто ангажимент имал по силата на чл. 5 от предварителния договор, е демонстрирал поведение, което за нея сочи, че никога не е имал намерение да бъде сключен окончателен договор.
В отговора на исковата молба има формулирано изявление, на основание чл. 87, ал.2 от ЗЗД, че сключеният между М. Г. Т. и Р. А. К. предварителен договор от 11.04.2023г., с който първата се е задължила да продаде собствените си 22/24 ид.ч. от процесния недвижим имот, срещу задължение да й бъде заплатена цената в размер на 68 000лв., да се счита за развален.
Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила на 30.01.2023г. Решение по гр.д. № 309/2020г. по описа на Р.нския окръжен съд по иск на М. Т. бил развален договор за издръжка и гледане с предмет процесния имот, находящ се в гр. Р., ул. ,,М.‘‘ **, представляващ апартамент *, с идентификатор *************, със застроена площ 89.63 кв. м. Алеаторният договор бил сключен на 25.09.2019г. между прехвърлителя - м. на ответницата Н.Н.В., и преобретател С.Р. Т.. Съгласно решението, сторените от ищцата по делото М. Т. деловодни разноски, които следва да й бъдат платени от ответниците, възлизат на 3 517.84 лв. за първа инстанция, 3 000 лв. за въззивна инстанция и 2 500 лв. за касационната.
След развалянето на договора за издръжка и гледане, по наследство от майка си ответницата в настоящото производство М. Т. придобила 22/24 ид.ч. от процесния апартамент, а останалите 2/24 ид.ч. ищецът Р. К. и брат му К.В. придобили по наследство от баща си.
На 11.04.2023г. между М. Г. Т. и И.П.С.
/ с когото ищцата сключила гр.брак на 14.08.2022г. /, от една страна - като продавачи, и Р. А. К. като купувач, бил сключен предварителен договор с нотариална заверка на подписите, с който Р. К. поел задължение да плати уговорената цена на процесния недвижим имот – 68 000 лв., след което да се сключи окончателен договор, с който му се прехвърли собствеността върху 22/24 ид. ч. от имота.
Съгласно т.2 от предварителния договор, при подписването на същия купувачът следвало да заплати на продавача сумата от 10 000 лв., а остатъкът от 58 000 лв. – при изповядване на сделката пред нотариус. Уговореният срок на договора бил 31.12.2023г., с възможност да бъде удължен с още една година, по взаимно съгласие на страните, с нарочен анекс.
През м. май 2023г. се влошило здравословно състояние на ищеца и му била извършена сърдечна операция, последвана от възстановителен период.
След сключването на предварителния договор до изтичането на крайния му срок ищецът не платил на ответницата уговореното капаро от 10 000 лв.
След изтичането на 31.12.2023г. на срока на предварителния договор, който не бил продължаван, през м.януари 2024г. ответницата предявила срещу ищеца Р. А. К. и брат му К. А. В. иск за делба на процесния имот, по който било образувано гр.дело № 1422/2024г. по описа на Р.нския районен съд. По 3 предявения в него насрещен иск било образувано настоящото производство с иск по чл. 19 ал.3 от ЗЗД.
Изложените фактически обстоятелства, които съдът приема за установени след анализ на ангажираните по делото писмени доказателства, налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е по чл. 19 ал.3 от ЗЗД. Няма спор, че е налице облигационна връзка между страните по делото, тъй като има сключен между тях предварителен договор. Макар да не се сочи нито в исковата молба, нито в отговора на исковата молба, като страна – продавач по договора освен ищцата по делото е вписан и съпругът й И.П.С.. Последният не е страна – ответник по настоящото дело – не е посочен като такъв от ищеца, не е конституиран и впоследствие от съда. Настоящият съдебен състав намира, че не следва съпругът на ответницата също да бъде конституиран в настоящото производство като ответник по иска, тъй като не е необходим другар, заедно с ответницата, по смисъла на чл. 216 ал.2 от ГПК. Последното произтича от обстоятелството, че М. Т. е придобила 22/24 ид.ч. от процесния имот - предмет на предварителния договор, по наследство от майка си, и съгласно разпоредбата на чл. 22 от СК, правото на собственост по отношение на този имот принадлежи само на нея, не и на съпруга й. Въпреки, че последният е посочен като продавач по предварителния договор, заедно със съпругата си, доколкото няма никакви права по отношение на имота - предмет на предварителния договор, не може да е субект на права и задължения по сключения договор.
Безспорно по делото е, че в определения в предварителния договор срок не е сключен окончателен договор за покупко-продажба на имота. Спорът е дали е платена сумата от 10 000 лв. – капаро. Ищецът иска обявяване на предварителния договор за окончателен, и негова е доказателствената тежест да установи, че е изпълнил задълженията си по предварителния договор, включително това да плати капаро, както и останалата сума в уговорения в предварителния договор срок, а също и да докаже твърденията си за наличие на обективна причина да не изпълни задълженията си по предварителния договор.
Ответникът следва да докаже, че е изпълнил своите задължения по предварителния договор.
Страните спорят относно обстоятелството платено ли е уговореното в предварителния договор капаро от 10 000 лв. Ищецът твърди, че дал, на части, на ответницата 10 000 лв., за плащане на разноски, вкл. адв.хонорар, свързани с водено гр.дело с предмет процесния имот, каквато уговорка имал с ответницата. Последната отрича да е се е договаряла ищецът да плаща деловодни разноски по делото, което водела, с предмет разваляне на алеаторен договор, относно процесния апартамент, за сметка на капарото.
По делото не са ангажирани писмени доказателства относно извършени от ищеца плащания на посочената сума – извлечения за банков превод / с оглед стойността на капарото 10 000 лв./, разписки и пр.
Разпитаният свидетел – К.В., брат на ищеца, сочи, че присъствал на една 4 среща, на която брат му дал на адвоката на М. Т. 3 700 лв. – за разноски по делото за разваляне на договора за издръжка и гледане, вкл. и адв.хонорар.
Участвал и в друга среща, заедно с брат си, когато той в заведение дал на М. Т. сума, която не уточнява, също за разноски по воденото дело. Свидетелят сочи и че на рождения ден на майка им, 02.03., не посочва година, брат му си тръгнал от тържеството, за да се срещне с адвоката на М. Т. - адв.Т. и му даде пари за разноски във връзка с воденото дело, остатък до 10 000 лв.
Свидетелят не сочи да е присъствал на разговори между страните по делото, в които да се прави уговорка, че ищецът ще плаща деловодните разноски, които ще се приспаднат от капарото по сключения впоследствие с ответницата предварителен договор, за прехвърляне собствеността върху процесния имот.