Определение № 2487 от 27.02.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2487 гр. София, 27.02.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20231100102056 по описа за 2023 година

Производството по гр.д. № 34565/2022 г. по описа на Софийски Районен съд е образувано по искова молба на И. М. П. срещу Я. В. П., с която е предявен иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, с искане да бъде възстановена запазената и част от наследството на М. В. П. и В. Я.в П., част от което е и наследството на Ц.Н. П..

Първоначално искът е приет за неоценяем, поради което и на ищеца са дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 80лв., като такава е бела внесена от ищеца.

С Определение №34508/16.12.2022г. постановено по гр.д. № 34565/2022г. по описа на СРС производството по делото е прекратено, като същото е изпратено по подсъдност на СГС, където е образувано настоящето гражданско дело.

Настоящият състав на съда намира, че процесният иск не е подсъден на СГС и следва да се разгледа от СРС по следните съображения:

За да прекрати производството по делото СРС е намерил, че съгласно практиката на върховната инстанция - така Определение № 60252 от 07.06.2021 г., постановено по гр. д. № 1675 от 2021 г. по описа на ВКС, II гражданско отделение и посочените в него други актове - искът с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН е оценяем, като цената му се определя съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. В случая тази стойност възлиза на 80176,35 лева, тъй като това е частта от общата стойност на имотите, която ищцата иска да бъде възстановена.

Поради това е намерил, че компетентен да разгледа иска е СГС.

Настоящият състав на СГС намира, че искът за възстановяване на запазена част е неоценям, каквото е и становището на преобладаващата практика на ВКС. Настоящият състав споделя становището, изразено в Определение №60092/30.06.2021г. по ч.гр.д.

№1507/2021г. на ВКС, I г.о., че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство е неоценяем. Чрез този иск наследникът с право на запазена част упражнява потестативното си право да иска възстановяването , когато тя е накърнена чрез извършени 1 от наследодателя завещателни разпореждания или дарения. Това право няма за обект конкретен имот или имоти, поради което чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗНсл не се защитава право на собственост върху конкретен имот или имоти. В хипотезата, когато запазената част е накърнена чрез универсално завещателно разпореждане, чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗНсл се защитава правото на наследяване. А когато накърняването е чрез завет или дарение и следва да се формира наследствена маса по чл. 31 ЗНсл, както и да се извърши преценка за размера на правата на наследника със запазена част, то определянето на стойността на наследствената маса и на стойността на запазената част е въпрос по съществото на спора по чл. 30, ал. 1 ЗНсл, а не част от предварителните въпроси, свързани с определяне на дължимата за производството държавна такса. Съставът на ВКС не споделя тезата, че за вида на иска за възстановяване на запазена част от наследство следва да се изхожда от разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС - то има друг предмет, а именно установителния иск за нищожност на завещателно разпореждане /вид сделка/, за чиято цена е приложима разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК.

В горепосочения смисъл са и Определение № 52/02.04.2021г. по гр.д. № 3496/2020г. на ВКС, І г.о., Определение № 204/26.11.2019г. по ч.гр.д.№ 4126/2019г. на ВКС, ІІ г.о., Определение № 67/19.03.2015г. по ч.гр.д. № 385/2015г. на ВКС, ІІ г.о., Определение №533/21.11.2011г. по ч.гр.д. № 327/2011г. на ВКС, ІІ г.о., Определение №1/03.01.2014г. по гр.д.№ 7703/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 74/26.04.2022г. по ч.гр.д.№600/2022г. на ВКС, І г.о., както и други актове на ВКС и СГС.

Съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно ТР№ 3/27.10.2014г. по т.д.№ 3/2014г. на ОСГТК цената на иска е величина, която определя паричната стойност на оценимото в пари спорно право. Цената на иска се посочва от ищеца в исковата молба. В процесния случай ищецът твърди, че в наследството е останал магазин с прилежащата му тераса. Именно данъчната оценка на магазина и двата дарени апартамента са взети от СРС за определяне цената на иска. В същото време с отговора на ответника се твърди, че в наследството се включват още 27 земеделски имота или идеални части от тях. Ако се приеме становището, че искът с правно основание чл.31, ал.1 ЗН е оценяем, то при определяне цената на иска следва да вземат предвид и твърдения, наведени от ответника в отговора на исковата молба. А ГПК не предвижда такава възможност.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не е родово компетентния съд и не следва да разглежда делото, като производството по същото следва да бъде прекратено.

Тъй като е налице спор за подсъдност между СГС и СРС, то и на основание чл.122 ГПК същият следва да се разреши от САС.

Предвид изложеното и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№2056/2023г. на СГС, I-18 с-в., поради 2 неподсъдност.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между СГС и СРС по иска предявен от И. М.

П. срещу Я. В. П., с правно основание чл.30, ал.1 ЗН.

ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд- гр. София по компетентност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3