Разпореждане № 7363 от 04.07.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 7363 гр. София, 04.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.Д. като разгледа докладваното от Д.Д. Наказателно дело частен характер № 20211110214447 по описа за 2021 година

Днес, 04.07.2022 г., в закрито съдебно заседание, Д.Д. - районен съдия и съдия-докладчик по н.ч.х.д. № 14447/2021 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, след запознаване с материалите по делото и с повдигнатото от В. АНК. Б. срещу лице с неустановена самоличност обвинение, с твърдения за извършено престъпление от частен характер, намирам, че са налице основанията по чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК за прекратяване на наказателното производство.

Пред скоби, изтеклият период от време между образуването на наказателното производство и настоящото произнасяне носи всички признаци на отказ от правосъдие (извън консерватизма на процесуалния изказ, не би било пресилено периодът да бъде окачествен, като скандален) и сезирането на ИВСС би било повече от уместно.

Съобразно константната съдебна практика, тъжителят изнася релевантната (според него) фактология, а правната квалификация се дава от съдията-докладчик, при съобразяване с изнесените твърдения, без да се вземат предвид наличните към момента на произнасянето доказателства.

В изложението в тъжбата, освен медико-биологични признаци на инкриминирани телесни увреждания, обаче, се изнасят подробно и последователно факти, обуславящи наличието и на друг квалифициращ признак на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК – „хулигански подбуди”, по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 НК, който налага ангажиране на вниманието на държавното обвинение.

Независимо от възприетото от съдебната практика становище, че личният мотив поначало не изключва хулиганските подбуди (Р 485.1987 г. ВКС, I н.о., Р 546/2009 ВКС III н.о.), следва да се подчертае дебело, че липсват данни пострадалият и подсъдимият да са имали конфликтна ситуация преди инкриминираното деяние (самият тъжител дори не знае нищо друго за подсъдимия, освен първото му име), която да е инициирала инкриминираните действия, нито за наличие на някакво провокативно поведение, от страна на Б. конкретно, което да не може да бъде уредено, по предвиден в закона и алтернативен на физическото насилие правен ред. Поведението на подсъдимия се отличава с достатъчна дързост и арогантност, за да се квалифицира именно като углавно хулиганско, а не като дребно такова (в тази насока и Р 432/1972 ВКС I н.о., ТР 46/1979 ОСНК ВКС), особено предвид обстоятелството, че е предприето в столично болнично заведение, т. е. пред потенциално неограничен брой свидетели-очевидци; първото деяние – във фоайето на 1 медицинския център (т.е. в частта а най-интензивен човекопоток), второто - срещу лице с ограничена възможност за отбрана (спящо до момента на атаката) и с откровено намерение на личността и тялото на пострадалия да се причинят максимален брой вреди –посредством множество удари.

Действително, касае се за относително кратък период от време, през който се твърди – подсъдимият да е реализирал двете престъпни посегателства. Съгласно Р 491/2001 ВКС III н.о., обаче, това обстоятелство е без значение за обективната съставомерност на деянията. Същите са извършени на оживено място (болнично заведение, като първото е отнесено към фоайето на същото), както и пред потенциално неограничен брой очевидци (макар, съгласно Р 656/1991 ВКС, II н.о. публичността на деянието да не е съставомерен негов белег, касателно хулиганството).

Предвид всичко изложено и с оглед залегналите в Р 600/1979 ВКС II н.о. и Р 627/1999 ВКС II н.о. изисквания за конкретна преценка на всеки отделен случай, водещ мотив за извършване на процесното деяние е именно демонстрация на надмощие, на вземане на закона в свои ръце, както и на налагане на собствени разбирания (основателни или не) за дължимо поведение, без данни за умишлена лична провокация, поради което и налага се категоричен извод, че деянието следва да бъде квалифицирано, именно като извършено по хулигански подбуди, в резултат на което се преследва и по общия ред.

Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ производството по н.ч.х.д. № 14447/2021 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, образувано по тъжба на В. АНК. Б., вх. На СРС № 69407/14.10.2021 г.

ДА СЕ ИЗПРАТИ , след влизане в сила на настоящото разпореждане, делото на СРП, с данни извършено престъпно деяние от общ характер.

Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 15-дневен срок, считано от уведомяването на частния тъжител, по реда на глава XXI НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2