Определение № 1946 от 31.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1946 гр. Бургас, 31.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Даниела Д. Михова

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500926 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, вр.чл.130 ГПК и е образувано по частната жалба Д. Г. Г. от ***, чрез адв.Рамадан Бехчет Цуретин при АК Бургас, против определение № 245/08.04.2025 г. по гр.д.267/2025 г. по описа на PC- Айтос.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил на основание чл.130 ГПК производството по делото, в частта относно иска на Д. Г. Г. срещу Н. Ж. А. и С. И. А., за заплащане на сумата от 4689,45 лв., представляващ паричната равностойност на ½ ид.ч. от апартамент № ***, с адрес ***, поради недопустимост на иска. Със същото определение съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за внесена по сметка на Районен съд - Айтос държавна такса в размер на 93,79 лв и го е предупредил, че при неизпълнение на дадените указания в срок исковата молба ще бъде върната.

В частната жалба е заявено, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, а в една част - и недопустимо, поради което молим се претендира то да бъде отменено изцяло.

Изложени са твърдения по фактите, а именно, че е предявен иск за разваляне на договор за гледане и издръжка, но поради обстоятелството, че веднага след сключването на договора, имотът, предмет на договора, продаден два пъти - веднъж приобретателката се е разпоредила с имота, като го е продала, а след това, заедно със съпруга си го е закупила от същото лице, при което тя отново е собственик на имота, но вече заедно със съпруга си, последният „по силата на правилата на СИО“. Твърди се, че при евентуалното разваляне на договора за гледане и издръжка, съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД всяка от страните ще следва да върне това което е получила, но след като към момента на внасяне на исковата молба, длъжницата притежава само ½ ид.част от апартамента, ищецът ще е собственик само на това което притежава ответницата, т.е.1/2 ид.част, поради което у ищеца възниква правният интерес 1 да поиска паричната равностойност на останалата част. Твърди се, че по този начин при уважаване на иска за разваляне на договора, ответницата ще е получила ид.части от собствеността на апартамента на отпаднало основание, а ищецът ще е неоснователно обеднял.

Сочи се, че изложеното по-горе е обяснено от ответниците в нарочна молба по разпореждане на съда, но съдът неправилно не го е възприел, без да се обоснове с друго, освен с твърдението си, че не съществува правна норма от която да следва „икономическо изравняване“. Твърди се, че статутът на неоснователното обогатяване в ЗЗД се обосновава с постигане на икономическо изравняване.

Отделно се твърди, че определението е и недопустимо в частта, с която е прекратено производството по иск от ищеца-жалбоподател против съпруга на ответницата Н. Ж. А. - С. И. А., какъвто иск не е предявен от ищеца.

Претендира се съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд със съответните указания.

Заявено е и искане въззивният съд да даде указания, първоицстанционният съд да даде указания на ищеца да впише исковата молба.

С оглед твърденията на жалбоподателя и материалите по приложеното дело, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на частния жалбоподател против Н. Ж. А. и С. И. А., за: разваляне на сключения между страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот.акт № 78, том 4, рег.№ 6771, дело № 628 от 2024 г. на нотариус Б.Демирев поради виновно неизпълнение от страна на ответницата Н. А. на задълженията й; в случай на разваляне на договора - за приемане за установено по отношение на двамата ответници, че ищецът е собственик на ½ ид.част от имота; както и за осъждане на ответницата Н. А. да заплати на ищеца паричната равностойност на ½ ид.част от описания имот.

С Разпореждане № 421 от 18.03.2025 г. първоинстанционният съд е останил исковата молба без движение и е дал указания на ищеца да обясни от къде извежда правния си интерес да претендира от Н. А. да му заплати сума в размер на ид.ч. от описания имот.

С писмена молба от 07.04.2025 г. ищецът е посочил, че претендираната сума е ½ от пазарната цена на имота, и искът за нея е предявен, тъй като имотът е бил предмет на няколко разпореждания, към момента на депозиране на исковата молба ответницата е собственик само на ½ ид.ч. от него, като другата ½ е на съпруга й, поради което тя нямало как да върне въпросната ½ ид.ч., затова ищецът претендирал паричната стойност на тази част с цел икономическо изравняване.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил на основание чл.130 ГПК производството „относно иска на Д. Г. Г. срещу Н.

Ж. А. и С. И. А. за заплащане на сумата от 4689,45 лв., представляващ паричната равностойност на ½ ид.ч. от апартамент № ***, с адрес ***, поради недопустимост на иска. Със същото определение съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за внесена по сметка на Районен съд - Айтос държавна такса в размер на 93,79 лв 2 и го е предупредил, че при неизпълнение на дадените указания в срок исковата молба ще бъде върната. Съдът е изложил съображения, че счита, че ищецът няма правен интерес да води осъдителен иск за заплащане на паричната равностойност на ½ ид.ч. от имота предвид въведените с исковата молба твърдения, че процесният имот е прехвърлен на ответницата Н.А. договор за издръжка и гледане, поради което собственост е придобил и съпругът й, защото са имали сключен брак, т.е. имотът се притежава от двамата в режим на съпружеска имуществена общност. Посочено е, че предявеният иск е за разваляне на целия договор за издръжка и гледане. По отношение на съединения с иска по чл.87, ал.3 ЗЗД установителен иск за собственост – а именно, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от целия имот е посочено, че право на ищеца е да избере в какъв обем да предяви правата си в случая за ½ ид.ч., а не за целия имот. По отношение на съединения осъдителен иск за заплащане на паричната стойност на ½ ид.ч. от стойността на имота съдът е приел, че той е лишен от всякаква логика. Посочено е, че не съществува правна норма, от която би могло да следва такова право на „икономическо изравняване“ в полза на ищеца, поради което става дума за изначално невъзможна правна конструкция, което води до извод за недопустимост на осъдителния иск.

С молба от 16.04.2025 г. ищецът е заявил, че оттегля предявения установителен иск за собственост.

С определение рег.№ 284/28.04.2025 г. съдът е прекратил производството по делото в частта относно иска за установяване по отношение на Н. Ж. А. и С. И. А., че Д. Г. Т. е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот поради оттегляне на този иск. Със същото определение съдът е допуснал на основание чл.247, ал.1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в Определение № 245 от 08.04.2025 г. по гр.д.267/2025 г. на РС Айтос, като в диспозитива вместо: „ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 ГПК гр.д.№ 267/2025 г. по описа на Районен съд - Айтос, в частта относно иска на Д. Г. Г., ЕГН **********, срещу Н. Ж. А., ЕГН **********, и С. И. А., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 4689,45 лв., представляващ паричната равностойност на 1/2 ид.ч. от апартамент № ***, с адрес ***, със застроена площ от 61,07 кв. м., при граници: от североизток, югозапад и югоизток външен зид, от северозапад - стълбище, отгоре - П. Б. П., отдолу - Д., В. В., поради недопустимост на иска“ , да се чете: „ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 ГПК гр.д.№ 267/2025 г. по описа на Районен съд - Айтос, в частта относно иска на Д. Г. Г., ЕГН **********, срещу Н. Ж. А., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 4689,45 лв., представляващ паричната равностойност на 1/2 ид. ч. от апартамент № ***, с адрес ***, със застроена площ от 61,07 кв. м., при граници: от североизток, югозапад и югоизток - външен зид, от северозапад - стълбище, отгоре - П. Б. П., отдолу - Д., В. В., поради недопустимост на иска“. Съдът е посочил, че служебно е констатирал, че в Определение № 245 от 08.04.2025 г., е допусната ОФГ, тъй като в мотивите е посочено, че осъдителният иск е предявен само срещу Н. Ж. А. и е формирана воля да се прекрати производството в тази част, а в диспозитива е записано, че се прекратява производството по този иск и срещу С. И. А..

Определението е влязло в сила поради необжалването му.

С разпореждане № 746/13.05.2025 г. съдът е указал на ищеца да впише исковата молба, което е сторено.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че частната жалба, като 3 подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна по следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че по аргумент от чл.235, ал.3 ГПК, съдът съобразява, че с влязлото в сила определение рег.№ 284/28.04.2025 г., първоинстанционният съд е отстранил допуснатата в определение № 245/08.04.2025 г. по гр.д.267/2025 г. по описа на PC-Айтос ОФГ по отношение на посочените в определението ответници по осъдителния иск, поради което не е налице твърдяната в частната жалба частична недопустимост на обжалваното определение .

Интересът от осъдителния иск е предпоставка за неговата допустимост, съотв.липсата му налага производството по осъдителния иск да се прекрати като недопустимо. Съгласно правната теория и съдебната практика, интересът е налице когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание, срещу ответника, което последният не удовлетворява. Дали вземането съществува и дали то е изискуемо, е въпрос не на допустимост, а на основателност на иска. Съдебната практика приема, че липсва интерес от осъдителния иск, когато с него се търси осъждане за такива притезания, за осъществяването на които не е допустимо принудително изпълнение, тъй като в него е смисълът на осъдителния иск.

Доколкото настоящото притезание не е такова и в случай, че искът бъде уважен от съда, би било възможно удовлетворяването му чрез принудително изпълнение, съдът намира, че предявеният иск е допустим, а относно неговата основателност съдът следва да се произнесе в края на процеса.

Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по осъдителния иск.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 245/08.04.2025 г. по гр.д.267/2025 г. по описа на PC-Айтос, поправено по реда на чл.247 ГПК с определение рег.№ 284/28.04.2025 г. по същото дело, В ЧАСТТА, с която на основание чл.130 ГПК е прекратено производството по делото по иска на Д. Г. Г. срещу Н. Ж. А., за заплащане на сумата от 4689,45 лв., представляващ паричната равностойност на ½ ид.ч. от апартамент № ***, с адрес ***, поради недопустимост на иска и е постановено връщане на исковата молба в тази й част.

Връща делото на РС Айтос за продължаване на процесуалните действия по предявения иск от Д. Г. Г. за осъждане на Н. Ж. А. да му заплати сумата от 4689,45 лв., представляваща паричната равностойност на ½ ид.ч. от апартамент № ***, с адрес ***.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5