Разпореждане № 3381 от 05.06.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3381 гр. Благоевград, 05.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Частно гражданско дело № 20261210101217 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. С***, ***, представляван от С***, Н. М. Л. и Я*** управители, чрез юрисконсулт Н. М. Л. срещу длъжника Г. Й. С., ЕГН **********, с настоящ адрес с. С***, за заплащане на следните суми: - сумата от 109, 88 евро /сто и девет евро и осемдесет и осем евроцента/ - неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 2 с падежна дата 01.07.2025 година до вноска № 11 с падежна дата 01.04.2026 година по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от 02.05.2025г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Г. Й. С., ВЕДНО със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.05.2026 г. до изплащане на вземането; - сумата от 192, 52 евро /сто деветдесет и две евро и петдесет и два евроцента/ - неплатено договорно възнаграждение, дължимо от вноска № 2 с падежна дата 01.07.2025 година до вноска № 11 с падежна дата 01.04.2026 година, ВЕДНО със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.05.2026 г. до изплащане на вземането; - сумата от 213, 10 евро /двеста и тринадесет евро и десет евроцента/ - неплатена неустойка, начислена на основание чл. 10 от Общите условия на дата 17.05.2025 година до 01.04.2026 година по Допълнително споразумение към Договора за потребителски кредит, сключено на 02.05.2025 година между „Профи Кредит България“ ЕООД и Г. Й. С.; -сумата от 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане 1 на вноска по договора за кредит, начислени на 04.10.2025 година; - сумата от 15, 34 евро /петнадесет евро и тридесет и четири евроцента/ неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.07.2025 година; - сумата от 55, 51 евро /петдесет и пет евро и петдесет и един евроцента/ - мораторна лихва за забава, дължима от датата на изпадане на длъжника в забава – 02.07.2025 г. до датата предхождаща датата на подаване на заявлението – 21.05.2026 г. Претендират се и сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от 02.05.2025г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Г. Й.

С., както и допълнително споразумение към него и ОУ. Заявителят е представил копие от цитирания договор, погасителен план към договора, както и ОУ към него.

Съдът с Разпореждане № 3036/22.05.2026 година е оставил заявлението без движение, поради констатирани нередовности, като в законоустановения срок кредиторът е уточнил в депозирана молба с вх. № 12897/29.05.2026г., че длъжникът е извършил плащания по договора в размер общо на 51, 56 евро.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице, съдът намира, че в случая се касае за договор за потребителски кредит, при който освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и чл. 20, ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Последиците от тази недействителност са уредени в чл. 23 от ЗПК, а именно 2 когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи.

Видно от приложения към заявлението договор за паричен заем, а именно Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от 02.05.2025г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Г. Й. С., че на Г. Й. С. е отпуснат кредит в размер на 1000 лева, при уговорен ГПР - 63,87 %, годишен лихвен процент 50,95 %, дължима сума по кредита 1775,06 лева.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Общите условия на кредитора „Профи Кредит България" ЕООД съставляващи неразделна част от договора за потребителски кредит - Обезпечение по ДПК - КП се задължава да представи на КР обезпечение за гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на КР на основание ДПК, настоящите ОУ и допълнителни споразумения, ако има такива, включително главница, лихви, такси и други разноски, за изпълнение на което задължение може да избере да предостави някое от следните обезпечения: 10.1.1. Банкова гаранция, издадена от българска търговска банка, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по ДПК, със срок на валидност равен на срока на ДПК и с бенефициент ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. 10.1.2.Гаранция, издадена от финансова институция, вписана в регистъра на БНБ, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по ДПК, със срок на валидност равен на срока на ДПК и с бенефициент ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. 10.1.3.

Солидарен длъжник, който да отговаря на следните изисквания: физическо лице на възраст между 23 и 64 години, което да има осигурителен доход в минимален размер от 1300 лева, съгласно наличните данни в информационната система на НОИ; да има доказуем доход, който да надвишава месечните разходи по кредити; да работи по безсрочен трудов договор; да работи при настоящия работодател минимум 6 месеца; да не е клиент или солидарен длъжник по Договор за потребителски кредит, сключен с КР; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно данни в информационната система на ЦКР към БНБ.

Видно от представеното по делото Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит № *** от 02.05.2025г., е, че на 02.05.2025 година между страните е сключено и Допълнително споразумение, съгласно което между Клиента, от една страна и Кредитора, от друга страна, се сключи настоящото Споразумение, с което двете страни констатираха и се споразумяха за следното: 1. Страните констатираха, че при кандидатстването на Клиента за потребителски кредит Кредиторът е поискал обезпечение за гарантиране погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на кредитора и го е предупредил за неблагоприятните последици от неизпълнение на задължението. 2. Между страните е сключен договор за потребителски кредит със следните параметри:Сума на кредита: 1000.00 лева Срок на кредита: 30 месеца, Размер на вноската по кредита: 59,16 лева, ГПР 3

63,87%, Годишен лихвен процент 50,95% Лихвен процент на ден: 0.14% Дължима сума по кредита: 1775,06 лева; 3. При сключване на договора за потребителски кредит Клиентът не е предоставил поисканото от Кредитора обезпечение, поради което и на основание настоящото допълнително споразумение Кредиторът дава на Клиента допълнителен срок от 14 (четиринадесет) календарни дни за предоставяне на обезпечение съгласно чл.

10 от Общите Условия, при неизпълнение на което на основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите Клиентът ще дължи неустойка за неизпълнение в размер на 500.00 лева, разсрочена за 12 месеца. 4. Клиентът има право да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок на кредита, в който случай Кредиторът ще преизчисли неустойката.

Като неразделна част от това допълнително споразумение е приложен погасителен план за разсрочване на неустойката, в който са отразени начална дата на плащане – 01.06.2025 година, крайна дата на плащане 01.11.2027 година, с отразени главница, лихва, размер на вноска по кредита, размер на неустойката и общо дължима вноска. Сключеният Договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е договор за потребителски кредит, съгласно чл. 9 ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Длъжникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗПК.

Съдът е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато:

1. Е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ спорното право документ); 3. Е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 2 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна клауза.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към датата на сключване на договора, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон (ЗПК), е нищожна. На свой ред в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е уредено изискване за посочване в съдържанието на договора за 4 кредит на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, като в чл. 19, ал. 4 от ЗПК е указано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с постановление на Министерския съвет на Република България. По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Процесният договор за кредит съдържа посочване на ГПР, без взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, съдържа и обща сума, дължима от потребителя. Същият формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочения размер обаче не съответства на действителния, съобразно поетите от потребителя задължения, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно начислената неустойка по допълнителното споразумение, което е подписано на датата на подписване на договора за кредит, която неустойка е в размер на 500 лева, която се начислява от заемодателя и която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК. При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или 5 косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи. Съгласно чл. 19, ал.