Решение № 144 от 12.04.2024, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 711/2023
- Вид
- Решение № 144
- Подписан
- 12.04.2024
- В сила
- 04.12.2024
- Състав
- Николинка Чокоева, Виржиния Константинова Караджова, Татяна Черкезова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 144 гр. Русе, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николинка Чокоева
Членове:
Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско дело № 20234500500711 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от “А. И КО“ ООД-РУСЕ, представлявано от *** П. А., чрез пълномощника адв.П. И. от АК-Русе, против Решение № 1233 от 11.08.2023 г. по гр.дело № 5293/2022 г. по описа на РРС, с което на основание чл.32 ал.2 от ЗС било разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Русе, Източна промишлена зона, с площ от 3 660 кв.м по нотариален акт, а по скица от СГКК-Русе-3 571 кв.м, по ВАРИАНТ № 1 на заключението на вещото лице и приложената към него скица, като на “ЕНЕГРОМОНТАЖИ-Р“ ООД-Русе било определено да ползват частта от 2 049 кв.м, заключена между точки 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 27, 26, 25, 24, 23, 22, 21, 20, 19, 18, 17, 16 и 15, а на въззивника- частта от 1 522 кв.м, заключена между точки 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13 и 14.
Считат, че обжалваният акт е необоснован, неправилен и незаконосъобразен. Иска се неговата отмяна и да бъде постановено друго решение, с което ползването да бъде разпределено съобразно правилата на чл.32 от ЗС и правата на страните. Търсят се разноски за производството.
Сочат, че първоинстанционният съд не е съобразил всички относими по делото факти и обстоятелства, необходими за изясняване на фактическата обстановка, неправилно е определил правата на съсобствениците в недвижимостта, не е обсъдил констатациите в назначената от него допълнителната експертиза относно местоположението на границите на имота 1 по АДС № 9622/ 1994 г. и АДС № 9623/1994 г. и че откритият склад с релсов път е нанесен на кадастралния план от 1988 г. и се явява индивидуална собственост на “А. И КО“ ООД, която не подлежи на разпределяне по реда на чл.32 от ЗС.Всички тези нарушения са довели до постановяване на неправилно решение.Намират, че районният съд не е изложил мотиви защо е приел, че първият вариант от експертизата се явява най-подходящ и за двете страни.
Ответникът по жалбата
“ЕНЕРГОМОНТАЖ-Р“
ООД-Русе, представлявано от *** К. К. К., чрез пълномощника адв.К. К. от АК-Русе, изразяват становище за неоснователност на жалбата. Считат обжалваното решение за правилно и искат същото да бъде потвърдено.Сочат, че възприетият от първоинстанционният съд ВАРИАНТ № 1 от заключението на експертизата отговаря най-пълно на правата на страните, на действителното фактическо положение и е начин за най-целесъобразното ползване на вещта по предназначение. При него за “ЕНЕРГОМОНТАЖ-Р“ ООД се осигурява най-голям излаз към улицата, а от там и възможност за предвижване на тежката техника, от която дружеството се нуждае при реализиране на дейността си. Претендират разноски за производството.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд извършва служебна проверка на валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната част, като е ограничен от заявеното в жалбата.Настоящият състав намира, че Решение № 1233 от 11.08.2023 г. по гр.дело № 5293/2022 г. по описа на РРС е валидно и допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Между страните е нямало спор, че “ЕНЕРГОМОНТАЖ-Р“ ООД, като правоприемник на “Енергомонтаж-Р“ АД, се легитимират като собственик по замяна и по покупко-продажба на 2 100/3660 ид.части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр.Русе, кв.Източна промишлена зона, с площ от 3 660 кв.м по нотариален акт, а по скица от СГКК-Русе-с площ от 3 571 кв.м, при граници: ***, ***, *** и
*** / НА № 67 т.1, дело № 65/ 25.02.2010 г. на Нотариус рег.№ 304 на НтК, с вх.рег.№ 1738/ 26.02.2010 г. на СВ-РРС и НА № 71 т.1, дело № 68/ 02.03.2010 г. на същия нотариус, с вх.рег.№ 1830 от с.дата на СВ-РРС/, където дружеството притежава автогараж със сервизна работилница със застроена площ от 336 кв.м за автогаража / НА № 110 т.1, дело № 68/ 09.04.2002 г. на Нотариус рег.№ 216 на НтК, с вх.рег.№ 3347 от с.дата на СВРРС, поправен с НА № 144 т.5 дело № 904/ 22.12.2009 г. на Нотариус рег.№ 304 на НтК, вх.рег.№ 18614/ 23.12.2009 г. на СВ-РРС/, състоящ се според скица, издадена от СГКК-Русе от сграда с идентификатор *** със застроена площ от 69 кв.м, сграда с идентификатор *** със 2 застроена площ от 267 кв.м и сервизна работилница от 156 кв.м, състояща се от следните сгради: сграда с идентификатор *** със застроена площ 124 кв.м и сграда с идентификатор *** със застроена площ 32 кв.м.
“А. И КО" ООД /с първоначална форма ЕООД/, от своя страна са придобили 1560/3660 ид.части от процесния имот, както и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 225 кв.м и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 216 кв.м, въз основа на Постановление за възлагане № С-6863 от 14.06.2004 г. на публичен изпълнител при Регионална дирекция-София на Агенция за държавни вземания, допълнено с разпореждане от 23.07.2004 г.Във втория документ недвижимостта е описана като терен с площ от 1560 кв.м с граници съгласно АДС № 9622 от 22.12.1994 г. на Община-Русе, както следва: север- терен на “Енергомонтаж“ АД, юг-път на завод “Червен“, изток-път на “Енергомонтаж“ и запад-учебна база на ПУЦ “Монтажи“, ведно с построената върху него Складова база, изградена в Източна промишлена зона на площ от 1 560 кв.м, състояща се от Склад за материали-три помещения с площ 216 кв.м, стоманобетонова конструкция с тухлени стени и Открит склад с площ 1 344 кв.м, оборудван с релсов път и три броя еловидни стелажи за дългомерни материали, метална ограда.
Твърденията на ищеца са били, че въззивникът ползва реална част от съсобствения между двете дружества поземлен имот, надвишаваща неговия дял в недвижимостта. Според “А. И КО“ ООД, те ползват площ от имота, в която реално са били въведени от публичния изпълнител /Протокол за въвод във владение от 17.06.2004 г./, включваща закрит и открит склад, като към момента, когато “ЕНЕРГОМОНТАЖ-Р“ са придобили идеални части от земята, имотът вече е бил разпределен за реално ползване и липсва промяна в обстоятелствата, която да обосновава друг начин на разпределение на ползването от този, възприет през 2004 г.
От заключението на СТЕ, приета от първоинстанционния съд, се установява, че след влизане в сила на КККР на гр.Русе площта на имота е с 89 кв.м по-малко или 3 571 кв.м. Тази разлика, отнесена пропорционално за всяко от дружествата, води до нови цифрови стойности на земята в съсобствеността, определени от експерта съответно на 2 049 кв.м за „ЕНЕРГОМОНТАЖ - Р" ООД и на 1 522 кв.м за „А. и КО" ООД. Районният съдия е възприел Вариант № 1 от заключението, като е изложил виждането си, че той се явява най-удачен за страните и съобразен с правата им в съсобствеността, както и с действителното фактическо положение, осигурявайки удобен начин на ползване и достъп до имота и построените в него сгради с оглед обслужването и поддръжката им.Зачетено е желанието на ищцовата страна да имат възможно най-голям излаз към улицата, предвид габаритите на използваната от тях техника / л.66-л.72 от гр.дело № 5293/ 2022 г./.При този вариант площите от имота, които двете дружества могат да ползват, са съответно 1 522 кв.м за въззивника и 2 049 кв.м за “ЕНЕРГОМОНТАЖ-Р“ ООД.Последното ЮЛ получава излаз на улицата от 3
24 м. При Вариант № 2 горепосочените стойности на площите се запазват, а достъпът за ищеца към улицата е
15,45 м. При Вариант № 3 за
“ЕНЕРГОМОНТАЖ-Р“ ООД са определени 1 985 кв.м и 11,75 м излаз, а за другото дружество-1 586 кв.м.Вещото лице е заявило в съдебно заседание, че в нито един от изготвените от него варианти, не е съобразявало релсовия път към открития склад.
***т на “А. И КО“ ООД е посочил, че към момента релсовият път е наличен, като са премахнати само релсите му.Направено е изявление, че в открития склад се съхраняват стоки с голяма дължина и там са разположени три крана.
В хода на производството пред настоящата инстанция е била назначена друга СТЕ, от която става ясно, че кадастралният и регулационен план за имота е бил одобрен със Заповед № 1003/03.07.98 г. на Кмета на община Русе.Въз основа на попълването на кадастъра с имот 549 било проектирано изменение на действащия регулационен план на ИПЗ за уличнорегулационната линия между ОТ 8062 и ОТ 8063 и обособен парцел VI-549 за “Енергомонтаж“ АД с площ 3 767 кв.м съгласно цифровия модел на регулационния план в Община Русе. Вещото лице не е установило последващи изменения на дворищната или улична регулация, както и данни за прилагане на уличната регулация за парцел VI-549 в кв.ИПЗ.При изработването на кадастралната карта имотът е отразен по действителните имотни граници и е с площ от 3 571 кв.м.Съгласно АДС № 9622/ 22.12.1994 г. и скица към него, частта, придобита впоследствие от въззивника на публична продан, е описана като складова база с площ от 1 560 кв.м, южната част на имот 162 с изградени в нея склад за материали от 216 кв.м и открит склад с портален кран 5 тона, разположен на площ от 1 344 кв.м.Според АДС № 9623/ 22.12.1994 г. и скица към него, “Енергопроммонтаж“ АД-клон Русе са били собственици на автогаражи със складове и работилница, разположени на терен от 2 100 кв.м, северната част от имот 162.Изграденият гараж със сервизна работилница са със застроена площ от 264 кв.м.
При оглед на място вещото лице е установило, че имотът е ограден с LT-ламарина от изток, запад и от юг-към ул.“ТЕЦ Изток“, където има обособен вход на “ЕНЕРГОМОНТАЖ-Р“ АД, отразен и на кадастралния план от 1998 г. На 7,05 м от изток на запад е налична още една ограда, също от LTламарина, показана на кадастралния план от 1998 г. и на комбинираната скица, описана в границите на терена на “А. и КО“ ООД. Експертът е докладвал, че откритият склад е разположен южно от сграда 5 и представлява бетонова площадка с монтирани два броя релси-релсов път.В момента на огледа, релсите са били преместени в южната част на открития склад.
Последният е отразен в кадастралния план от 1998 г. и в приложението към АДС № 9622/ 22.12.1994 г. Вещото лице, при съобразяване представените документи за собственост и реално използваните на терена сгради, открит склад и пътен достъп до отделните части на имота, е предложило два варианта на разпределение правото на ползване на съсобствения имот.Във 4
Вариант № 1 за въззивника е отреден терен с площ от 1 477 кв.м, заключен между точки АБВГ на приложената скица на л.50 от дело.Границата на ползване минава от изток по съществуващата сграда, от север-по фасадата на сграда 5, от запад-по фасадата на сграда 7.Останалата част с площ от 2 094 кв.м е за ползване на “ЕНЕРГОМОНТАЖ-Р“ ООД.Във Вариант № 2 за въззивника е определен терен с площ от 1 560 кв.м, заключен между точки АБВГ на приложената скица на л.51.Границата на ползване минава от изтокпо съществуващата сграда, от север-по фасадата на сграда 5, от запад-3,40 м от сграда 7, останалата част с площ 2 011 кв.м е за ползване на въззиваемата страна.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че откритият склад продължава да е нанесен в кадастралния план, но не и в кадастралната карта, тъй като се явява елемент на специализираната карта.Последната към момента не е изработена, поради което експертът не може да каже дали това фактическо положение ще бъде запазено.В предложения Вариант № 2 е бил съобразен протокола за въвод във владение на жалбоподателя, придобил на публична продан терен от 1 560 кв.м, индивидуализиран с граници.
При тази фактическа обстановка, настоящият състава намира, че първоинстанционното решение се явява неправилно.Вярно е, че с решението по чл.32 ал.2 от ЗС съдът замества липсващото или взето във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Начинът на ползване следва да е съобразен както с обема на правата на съсобствениците, така и с техните взаимоотношения, с цел осигуряване възможност за спокойно, безконфликтно служене с общата вещ.Споделя се и възприетото в цитираната съдебна практика по чл.290 от ГПК, че съдът следва да се ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците и на фактическото ползване на имота към момента на решаване на спора, като се осигури удобен начин на ползване и достъп до имота и построените в него сгради с оглед обслужването и поддръжката им ( Решение № 615 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1510/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 99 от 23.05.2013 г. по гр.д. № 509 от 2012 г. на ВКС, II г.о./.Според задължителната практика на ВКС, при определяне на начина на разпределение ползването на съсобствената вещ, предоставената площ следва да съответства на квотата в съсобствеността, като са възможни отклонения от този принцип само в случай, че са незначителни и се налагат за да се съобрази фактическото ползване на недвижимостта или други специфични особености, относими към нормалното експлоатиране на общата вещ.