Определение № 2305 от 15.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2305 гр. София, 15.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Частно наказателно дело № 20261100203885 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213,ал. 5 НПК.

В Софийски градски съд е депозирана жалба от Д.П.-В. и Н. Г., срещу постановление на Софийска градска прокуратура от 06.02.2026г., с което е отказано образуване на наказателно производство по пр.пр.№ 17695/25г. на СГП , заведена по повод депозирани от Д.П.-В. и Н. Г. твърдения за евентулно осъществени престъпления по чл.212,ал.4 и по чл.282 НК от конкретно посочени лица, заемащи държавни длъжности /Кмет и служители в администрацията на район „Панчарево“/, както и други такива, които не са били конкретизирани от жалбоподателите, но били определяеми по мнението на техния процесуален представител- адвокат В..

Недоволен от горното постановление на Софийска градска прокуратура, адвокат В. е обжалвал същото пред Апелативна прокуратура-гр.София, която с постановление ,от 31.03.2026г. , по пр.пр.№ 933/26г. е потвърдила постановения от СГП с обжалваното постановление отказ за образуване на наказателно производство. Изразявайки своето неодобрение към така заетата от АП-София процесуална позиция, адвокат В. е подновил своето искане за образуване на наказателно производство и пред Софийски градски съд.

Настоящият съдебен състав приема,че жалбата на Д.П.-В. и Н. Г.,чрез техния процесуален представител- адвокат В., е подадена в срока,визиран в разпоредбата на чл.213, ал.4 НПК и от лице, което е направило съответно съобщение пред Софийска градска прокуратура.

Поради това съдът приема,че Д.П.-В. и Н. Г. се явяват легитимирани лица, които разполагат с процесуалната възможност да оспорят цитираното по-горе постановление на 1

СГП, с което твърденията им са били оставени без очакваните от тях процесуални последици.

Необходимо е да бъде уточнено,че разпоредбата на чл.213,ал.4 НПК изчерпателно дефинира предметния обхват на дължимия съдебен контрол върху прокурорските актове, с които се отказва образуване на наказателно производство. В този кръг актове са единствено тези постановления, в които прокурорът е приел,че не са налице данни за конкретно лимитирани престъпления/посочени в конкретни разпоредби на Особената част на НК и такива, явяващи се тежки по смисъла на чл.93,т.7 НК/. На следващо място следва да бъде посочено и това,че обект на съдебен контрол е единствено постановлението на първоинстанционния прокурор, с което е отказано образуване на наказателно производство, но не и това на горестоящия прокурор, с което постановения отказ е бил потвърден /на обжалване пред съда подлежи „потвърденото“ постановление, а не „потвърдителното“ такова/.

В атакуваното постановление на СГП, от 06.02.2026г., по пр.пр.№ 17695/25г., прокурорът се е ангажирал с конкретна позиция, както фактическа, така и правна, относно липсата на данни , за престъпление по чл.212,ал.4 и по чл.282 НК, последното изрично посочено в разпоредбата на чл.213а,ал.4 НПК, и като такова попадащо в предметния обхват на съдебния контрол.

В това съдебно производство правомощията на съда са контролноотменителни и имат за единствена цел проверка за съответствие на изразената от прокурора воля с приложимите към конкретния случай законови/материални и процесуални/ разпоредби. Ясно дефинираните и поддържани от адвокат В. претенции за реда и начина/крайния резултат/, по който следвало, според него, да бъде проведено и да приключи административното производство, проведено пред Кмета на СО-район „Панчарево“ по реда ЗСПЗЗ, не са и не могат да бъдат предмет на образуваната пред СГП преписка и не следва да бъдат обект и на дължим по реда на чл.213,ал.5 НПК съдебен контрол върху крайния административен акт/Заповед № РПН23-РД56-6/12.09.2023г. на Кмета/, с който въпросното административно производство е приключило. Това е така, тъй като сочените от адвокат В., обстоятелства,касаещи твърдени от него нарушения на нормативно установените правила, при които Кмета е издал въпросната Заповед, с която възстановява правото на собственост на наследниците на 2

И.Д. върху процесния поземлен имот, евентуално допуснати от Областния управител на област София и от членове на ОСЗ-Панчарево , би следвало да бъдат обект на изследване при евентуалното административно оспорване на законосъобразността на издадените от тези административни органи актове, които жалбоподателя определя, като такива с невярно съдържание, въпреки техния диспозитивен характер.

Осъщественият от страна на прокурора при СГП материално правен анализ на разпоредбата на чл.282 НК е правилен и коректен. Съобразено е изискването за наличието на „особен“ субект на състава на това престъпление, коректно са отразени необходимите за обективната му съставомерност признаци/ определени действия/бездействия по служба ,чрез които са били нарушени или са останали неизпълнени конкретни служебни задължения, и/или се явяват прекомерни на обема на предоставените му властнически правомошия и обективно настъпилия от тези действия/бездействия резултат /реална опасност от настъпване на немаловажни вредни последици/. Правилно прокурорът е обособил и необходимите за съставомерността на деянието субективни признаци, като е посочил,че същото /деянието/ следва да бъде осъществено при пряк умисъл и да преследва специфична цел- да бъде набавена облага за дееца или за друго лице или да бъде причинена вреда другиму.

За да обоснове липсата на съставомерните обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл.282 НК, в атакуваното постановление на СГП прокурорът е проследил процесуалното развитие на административните производства, образувани последователно пред ОСЗПанчарево, пред Областния управител на София-град, и пред Кмета на СОрайон „Панчарево“, имащи за предмет процедура по ЗСПЗЗ, в резултат на която на наследниците на И.Д. било възстановено правото на собственост върху конкретен имот,за който жалбоподателите също предявяват претенции за собственост, но на различно от наследниците правно основание, като коректно прокурора е проследил и издадените при тази процедура административни актове. Правилно прокурорът е констатирал ,че така издадените от конкретните административни органи /ОСЗ, Кмет и Областен управител/ административни актове, касаещи осъществените от тях проверки за законосъобразността на отправените от наследниците на Д. искания, са 3 били издадени от компетентни органи, в рамките на техните правомощия и са резултат на осъществен самостоятелен анализ и суверенна оценка на относимите към конкретния предмет на административното производство обстоятелства. Съобразена от прокурора е и липсата на данни за упражнено спрямо ,осъществяващи процесуални функции по тези административни производства държавни служители, недопустимо въздействие, което да е довело до формиране на вътрешното им убеждение, относно реда и начина за осъществяване и приключване на тези административни производства, в разрез с изискванията за обективност и безпристрастност и до противоправна насоченост на техните действия за постигане на необосновано и недопустимо увреждане/ обогатяване интересите на друго лице/лица. Така констатираните от прокурора обстоятелства, касаещи развитието на въпросните административни производства, липсата на данни за неправомерна намеса в хода на административния процес, както и гарантираните на съответните общински и държавни административни органи, самостоятелност и независимост при осъществяване на служебните им правомощия, правилно са били поставени в основата на крайния негов извод за липса на данни за осъществен от обективна и от субективна страна състав на престъпление по чл.282 НК от конкретните длъжностни лица при упражняване на техните контролни и административно наказващи правомощия.

Необходимо е да бъде посочено и това,че поддържаните от жалбоподателите и в настоящата им жалба твърдения за евентуално осъществени от други/различни от длъжностни лица / лица деяния, които биха могли да бъдат съставомерни по чл.212 НК са намерили убедителен отговор от страна на прокуратурата в оспореното тяхно постановление. Правилно прокурора е оценил обстоятелството,че при законосъобразното развитие на коментираните по-горе административни производства и автентичността на издадените в тази връзка административни актове, липсват данни, които са годни да обосноват субективната страна на състава на чл.212,ал.4 НК. Това е така, тъй като наследниците на И.Д., при осъществената от тях продажба на процесния имот, коректно са предоставили на купувача и пред съответния нотариус, притежаваните от тях документи, с които са се легитимирали, като правоимащи лица. В конкретния случай, без значение при оценката за субективна съставомерност е обстоятелството дали тези документи действително и обективно легитимират продавачите, като лица притежаващи 4 правата, които прехвърлят, тъй като същите/документите/ са били издадени от компетентните органи и в рамките на техните правомощия, като същите/документите/ са били представени и пред лице със съответните професионални познания /нотариус/, който самостоятелно е извършил необходимата оценка за тяхната доказателствена стойност.

Поради това жалбата на Д.П.-В. и Н. Г.,чрез техния процесуален представител- адвокат В., е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея постановление на СГП следва да бъде потвърдено, тъй като същото се явява правилно и издадено в съответствие с приложимите процесуални и материалноправни законови разпоредби.

Извън горното и настоящия съдебен състав намира за необходимо да посочи, че пред жалбоподателите е налице нарочен процесуален ред , по който могат да защитят сочените от тях за нарушени техни имуществени права върху въпросния недвижим имот, като насочат усилията си към ангажиране процесуалната намеса на съответния граждански съд.

Поради горните обстоятелства и на основание чл.213,ал.5 НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Софийска градска прокуратура , от 06.02.2026г., за отказ от образуване на наказателното производство по пр.пр.№ 17695/25г. по описа на СГП.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5