Определение № 6030 от 23.12.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6030 гр. София, 23.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20258002103949 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Р. В. ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Г. К., против Решение №126 от 26.06.2025г. по в. гр. д. №129/2025г. по описа на Апелативен съд- Варна, в частите му, с които е било потвърдено Решение № 298 от 30.12.2024г., постановено по гр.д. № 78/2024г. на Окръжен съд- Шумен, в частите, с които В. Р. В., ЕГН **********, и Е. С. В., ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно на Е. Д. Е., ЕГН **********, следните суми- на основание чл.189, ал.1, изр. 3то, във връзка с чл.82 ЗЗД сумата от 97030 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди в резултат на развалянето на договор за продажба на недвижими имоти- земеделски земи- поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Върбяне, обл. Шумен, с площ 24536 кв.м., и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Върбяне, обл. Шумен, с площ 26808 кв.м., обективиран в нотариален акт № 47, том III, рег. № 2666, дело № 337/14.12.2018г. на нотариус с рег. № 662 на НК, изразяващи се в разликата между цените на имотите към 14.12.2018г. и към 23.06.2023г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл.191, ал.1 във връзка с чл.189 ЗЗД сумата от 9763,07 лв., представляваща стойността на гражданските плодове, които Е. Д. Е. е 1 осъден да върне на собственика на имота Красимира Генчева Калоянова, поради съдебното му отстраняване от имотите, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл.191, ал.1 и чл.189, ал.1, изр. 3- то ЗЗД сумата от 16269,64лв., представляващи платени от Е. Д. Е. разноски по гр. д. № 966/2019г. по описа на РС-Нови пазар и гр. д. № 1616/2023г. по описа на РС-Шумен, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваните му части, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Е. Д. Е., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. Б. Б., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното въззивно решение съдът е приел, че на 14.12.2018г. ответниците В. Р. В. и Е. С. В. са продали на ищеца Е. Д. Е. с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 47 от 14.12.2018г. следните имоти- земеделски земи– поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Върбяне, обл. Шумен, с площ 24536 кв.м., и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Върбяне, обл. Шумен, с площ 26808 кв.м., за цена от 15 000 лева, която била заплатена от ищеца на ответниците по банкова сметка в деня на сключване на сделката. С влязло в сила на 23.06.2023г. съдебно решение, постановено по гр. д. № 966/2019г. по описа РС- Нови пазар, е било признато за установено по отношение на В. Р.

В., Е. С. В. и Е. Д. Е., че Красимира Генчева Калоянова е собственик на ПИ с 2 идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № *** и Е. Д.

Енчев е осъден да предаде владението на имотите на ищцата.

С постановеното по настоящото производство първоинстанционно Решение № 298 от 30.12.2024г. по гр.д. № 78/2024г. на Окръжен съд- Шумен в необжалваната му и влязла в сила част е бил развален на основание чл. 189, ал. 1, изр. 1-во във връзка с чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, сключеният между В. Р. В., ЕГН **********, и Е. С. В., ЕГН **********, като продавачи и Е. Д. Е., ЕГН **********, като купувач, договор за покупко- продажба на недвижими имоти, поради съдебно отстраняване на купувача от имотите по силата на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 966/2019г. по описа на Районен съд- Нови пазар, и В. Р. В., ЕГН **********, и Е. С. В., ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно, на основание чл. 189, ал. 1, изр. второ във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, на Е. Д. Е., ЕГН **********, сумата от 15000 лева, представляваща платена продажна цена по договора, дължима на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Въззивният съд е приел, че по делото не се установява от ангажираните писмени и гласни доказателствени средства, че при сключване на сделката с ответниците купувачът Е. Д. Е. е знаел за обстоятелството, че имотите са собственост на трето лице или че наследодателят на Красимира Генчева Калоянова- ГЕ. Калоянов Генов е страдал от заболяване, водещо до порок на волята, обуславящ унищожаване на упълномощителната сделка, дала начало на верига от други прехвърлителни такива с предмет поземлените имоти, поради което следва да се приеме за добросъвестен. За да направи този извод, съдът е обсъдил и анализирал събраните по делото свидетелски показания. От показанията на свидетелите Г. Г.ев- приятел на ищеца, и Марин Е.- брат на ищеца, се установява, че процесните имоти са били предложени за закупуване на ищеца от св. Красимир Николов, който се занимавал с посредническа дейност при покупко- продажба на недвижими имоти. При предстоящи покупки на имоти Е. Е. разчитал на съветите на св. Г. Г.ев, който след като извършил справка в специализирана информационна система за земеделски земи, до която имал достъп, и след разговор със св. Николов, уверил Е. Е., че няма проблеми с имотите. На 14.12.2018г. ответникът В. В. и ищецът Е. Е., заедно със св. Стоян Чифликчиев посетили кантората на нотариус Мариела Стаменова в гр. Нови пазар. След извършена справка в 3 имотния регистър нотариусът не установил наличие на вписани искови молби и/или вещни тежести върху имотите и при констатираната липса на законови пречки за сключване на сделката бил съставен нотариален акт, обективиращ договора за покупко-продажба на поземлените имоти. Съдът не е кредитирал като достоверни показанията на св. Красимир Николов, че не е знаел кой е собственика на имотите, за чиято продажба е посредничил. Посочил е, че именно опасенията му от евентуално атакуване на веригата от прехвърлителни сделки, инициирана след упълномощаването на Виолета Спасова И.а от ГЕ. Калоянов Генов, е мотивирала свидетеля да изчерпи посредническия си принос с акта на запознаване на бъдещия купувач с продавача В. В.. Съдът не е приел за достоверни и показанията на св.

Николов, че не е контактувал със св. Г.ев по повод на спорните имоти. По отношение на показанията на св. Стоян Стоянов съдът е приел, че са вътрешно противоречиви и напълно изолирани от всички останали данни и доказателства, събрани в производството. Изложил е съображения, че показанията му в частта, в която заявява, че е водил разговор със свидетеля Стоян Чифликчиев непосредствено преди изготвяне на нотариалния акт в присъствието на купувача Е. Е., в който разговор Чифликчиев му заявил, че отказва да продаде имотите на работодателя на Стоянов поради опасност от бъдещо унищожаване на сделката, но в същото време имплицитно загатва, че няма нищо против да продаде същите имоти на Е. Е., противоречат на правилата на житейската логика. Съдът е намерил за нелогични и противоречиви и показанията на св. Чифликчиев, че след като с братовчед му В. В. научили, че предходен собственик на процесните имоти имал проблеми с разсъдъка си, В. взел решение в спешен порядък да се разпореди със собствеността върху тях, но уведомявал евентуалните купувачи, включително и Е. Е., за потенциална опасност от унищожаване на сделката.

При така установените факти по спора и доколкото не е установено ищецът Е. Е. да е знаел за евентуалното наличие на права на трето лице върху имотите съдът е приел за основателна претенцията на ищеца за осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на разликата межзу платената от него цена на имотите, от които е бил съдебно отстранен, и пазарната им стойност към датата на влизане в сила на решението за съдебното му отстранение. Позовал се е на формираната трайна съдебна практика на ВКС, обективирана в 4

Решение № 190/12.08.2014г. на ВКС по гр. д. № 6532/2013 г., IV г.о., решение №296/05.11.2013г. на ВКС по гр. д. № 48/2013 г., IV г.о. и др., съгласно която продавачът дължи на добросъвестния евинциран купувач обезщетение за вредата, съставляваща разлика между платената цена и увеличената стойност на имота при съдебното отстранение поради промени в пазарните условия, тъй като тя (вредата) е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и може да бъде предвидена при пораждане на задължението. При евикция неизпълнението от страна на продавача на чужда вещ е в причинна връзка с необходимостта евинцираният купувач да плати пазарната цена, такава каквато е при съдебното отстранение, за да си купи равностойна вещ, защото неизпълнението е необходимо и достатъчно условие за извършването на съответния допълнителен разход на свободния пазар, който е обичайна среда.

В случая вредата се изразява в разликата между заплатената от Е. Е. цена в размер на 15 000 лв. и установената от заключението на вещото лице по оценителната експертиза пазарна стойност на вещите към момента на евикцията- 114 500 лв., която възлиза на 99 500 лв., поради което предявения иск следва да се уважи до претендирания размер от 97 030 лв. Предвид недоказаното по делото знание на купувача за евентуалното наличие на предпоставките, от които възниква правото на третото лице Красимира Калоянова, съдът е приел за основателна и претенцията на ищеца по чл. 191, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9 763.07 лв., включващи 9 626.25 лв.- главница и 136.82 лв.- лихви, която съставлява стойността на гражданските плодове от имотите за периода от 01.10.2019г. до 23.06.2023г., които е предал на действителния им собственик Красимира Генчева Калоянова, след като е бил поканен да го стори- срещу него е бил предявен иск по гр. д. № 1616/2023г. по описа на РСШумен.

За основателна е приета и претенцията с правно основание чл.191, ал.1, и чл.189, ал.11 изр. 3- то от ЗЗД за сумата от 16269,64лв., представляващи платени от Е. Д. Е. разноски за съдебното производство за евикция- гр. д. № 966/2019 г. на РС- Нови пазар, в. гр. д. № 561/2021г. на ОС- Шумен, гр. д. № 4387/2022г. на ВКС, и исковото производство, в което е претендирано плащане на гражданските плодове- гр. д. № 1616/2023г. на РС- Шумен. По този претенция съдът е отчел, че включва както разноските, които с влезлите в сила съдебни актове по посочените дела Е. Д. Е. е бил осъден да заплати на Красимира Генчева Калоянова, така и разноските, които самият той е 5 направил по делата.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от

ГПК, обосновавайки основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, касаторът твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. При направено искане по чл.267, ал.2 от ГПК от страна за повторен разпит на свидетел обвързан ли е въззивният съд от ограничението по чл.266, ал.1 от ГПК? Представлява ли искането за повторен разпит на свидетели събиране на нови доказателства в хипотезата на ограничения въззив? 2. Следва ли въззивният съд при преценката за добросъвестност на купувача да обсъди всички събрани по делото писмени и гласни доказателства- поотделно и в съвкупност, в това число и тези, явяващи се косвена индиция за знание, че могат да възникнат права за трети лица? Допустимо ли е доказването на този факт чрез косвени доказателства? 3. Допустимо ли е показанията на свидетел да бъдат обсъждани от съда частично, избирателно, а не в цялост и пълнота? 4.